Опосуми

семейство бозайници
(пренасочване от Опосум)
Емблема за пояснителна страница За сходни торбести бозайници от Източното полукълбо вижте Посуми.

Опосумите (Didelphidae)[1] са семейство дребни двуутробни бозайници, единствените живи представители на разред Опосумоподобни (Didelphimorphia). Те се считат за най-примитивните двуутробни.[1]

Опосуми
Opossum 2.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Опосумоподобни (Didelphimorphia)
семейство:Опосуми (Didelphidae)
Научно наименование
Gill, 1872 г.
Gray, 1821 г.
Опосуми в Общомедия
[ редактиране ]

РазпространениеРедактиране

Опосумите се срещат единствено в Новия свят.[2] Повечето са концентрирани в Централна и Южна Америка, само един вид се среща в Северна АмерикаВирджинският опосум (Didelphis virginiana).[2] Северна Америка е сравнително ново за торбестите местообитание, които са оцелели милиони години сред конкуренцията с плацентните бозайници на двата материка.

Опосумите са обитатели на горите, степите и полупустините на надморска височина до 4000 m.

ОписаниеРедактиране

Опосумите са сравнително дребни. Тялото е с дължина 7 – 50 cm, опашката 4 – 55 cm. Муцуната е тънка и заострена. Опашката е напълно или само в дисталната половина гола. Пригодена е за хващане, при много видове в основата и се отлагат мазнини. Тялото е покрито с къса и гъста козина със сив и жълто-кафяв до черен цвят. Устройството на марсупиума показва примитивния характер на разреда. Крайниците са сравнително къси с по пет пръста. Палецът на задния крайник се противопоставя на останалите и е без нокът.

Зъбите им са сходни с тези на най-архаичните видове бозайници. Зъбната формула включва пълен комплект от 5 резеца на горната и долна челюст (на долната понякога са 4), 1 комплект (по една двойка на всяка челюст, общо 4) добре развити кучешки зъби, значително по-големи от резците, 3 комплекта предкътници и 4 комплекта заострени кътници, общо имат около 50 зъба, което за стандартите на бозайниците е много. Опашката е дълга, тънка, силно подвижна и мускулеста, тя служи като хватателен орган. Торбичката се отваря назад, но често пъти е неразвита.

Начин на живот и храненеРедактиране

Водят предимно дървесен начин на живот, ловко се катерят. Повечето са дървесни видове като прекарват по-голямата част от живота си по дърветата. Друга част са наземни и само един от видовете предпочита водата. Активни са вечер и през нощта. Повечето са всеядни или насекомоядни. Заемат екологична ниша сходна с тази на разреда на Насекомоядните плацентни бозайници.

РазмножаванеРедактиране

Имат многочислено потомство. Кърмят малките с мляко, подобно на другите бозайници. Интересно е, че малките се държат хванати с опашките си за майката. Извън размножителния сезон представителите не образуват двойки и живеят поединично. Бременността продължава 12 – 13 дни, раждат максимум до 18 – 25 малки. Кърменето продължава 70 – 100 дни. Поради несъвършената кожна торба, малките се залавят здраво за козината и така се пренасят от майката. Полова зрялост настъпва на 6 – 8 месечна възраст. Живеят до 5 – 8 години.

Допълнителни сведенияРедактиране

 
Опосум, който се преструва на мъртъв

Открити са фосили от Опосуми в Европа. В разреда се включва едно семейство с две подсемейства. Ранените или силно наплашените опосуми падат на земята като се преструват на мъртви. В това състояние очите помътняват, от устата започва да тече пяна, а околоаналните жлези отделят секрет с изключително неприятна миризма. Тази мнима смърт често спасява живота на опосумите. След като премине опасността, опосумът се съживява и изчезва.

Списък на родоветеРедактиране

Съвременната класификация, базирана на морфологични и молекулярни изследвания, разделя съвременните Опосуми на 4 подсемейства и 18 рода:[3]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024. с. 768.
  2. а б Grzimek's Animal Life Encyclopedia, Ed. 2, Vol. 12 - Mammals, Part 1. Thomson Gale, 2004. ISBN 0-7876-5788-3. с. 249-265.
  3. Voss, Robert и др. Phylogenetic Relationships and Classification of Didelphid Marsupials, an Extant Radiation of New World Metatherian Mammals. // Bulletin of the American Museum of Natural History 2009 (322). 2009. DOI:10.1206/322.1. с. 1-177. Посетен на 24 март 2020.