Отваря главното меню

Додона (на старогръцки: Δωδώνᾱ, Dōdṓnā; Δωδώνη, Dōdṓnē; Dodona) е светилище и оракул в Епир[1], почитан в цяла Древна Гърция.

Додона
Δωδώνη
Изглед от булевтериона в Додона
Изглед от булевтериона в Додона
Местоположение
Greece relief location map.jpg
39.5464° с. ш. 20.7878° и. д.
Додона
Местоположение в Гърция
Страна Гърция, Епир
Ном Янина
Археология
Вид град и светилище
Период II хилядолетие пр. Хр – 391 – 392 г.
Епоха от микенската до римската епоха
Додона в Общомедия
Крилат кон от Додона, края на 6 век пр.н.е., сега в Лувър

Съдържание

ОракулРедактиране

Смята се, че оракулът на Додона е най-старият в днешна Гърция и след Делфи е най-значимият оракул на древногръцкия свят. Жриците му правели прорицания под свещен дъб, слушайки шумоленето на листата му. Херодот съобщава, че е разговарял с три жрици от Додона и че прорицателското изкуство в Додона е сходно с това в Тива в Древен Египет[2]

КултовеРедактиране

В светилището се изпълнявал култ към Зевс и Херакъл.

Мястото било свещено за пеласгите и молосите.

ИсторияРедактиране

Омир споменава Додона в Илиада (книга XVI, ред 234) и Одисея (книга XIV, ред 327)[1].

Около Додона в Античен Епир се формира съюз на племена – Епирската лига – по-известна като Молоска лига.

Древното селище на Додона е опожарено от римляните през 168 г. пр.н.е. Свещеният дъб е отсечен през 369 г., след което светилището запада и бива забравено.

Археологически изследванияРедактиране

 
План на разкопките на К. Карапанос (1878)

Първите археологически разкопки в Додона започват през 1875 г., водени от гръцкия археолог Карапанос. Следват Сотириади, Евангелидес, Дакарис и др.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Dodona | ancient site, Greece. // Енциклопедия Британика. 15 февруари 2018. Посетен на 28 януари 2019. (на английски)
  2. Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 125. 2.55; 2.57

ЛитератураРедактиране

  • Werner Ekschmitt, Antike Orakelstätten I: Das Orakel von Dodona. In: Antike Welt. 29, 1998, S. 13 – 18
  • Heinz-Günther Nesselrath, Dodona, Siwa und Herodot – ein Testfall für den Vater der Geschichte. In: Museum Helveticum. 56, 1999, S. 1 – 14 (online).
  • Veit Rosenberger, Griechische Orakel. Eine Kulturgeschichte. Theiss, Stuttgart 2001, ISBN 3-8062-1562-6
  • Martina Dieterle, Dodona. Religionsgeschichtliche und historische Untersuchungen zur Entstehung und Entwicklung des Zeus-Heiligtums (= Spudasmata. Band 116). Olms, Hildesheim 2007, ISBN 978-3-487-13510-6 (Online).

Външни препраткиРедактиране