Осиче (община Крива паланка)
Тази статия е за селото в община Крива паланка. За селото в община Старо Нагоричане вижте Осиче (община Старо Нагоричане).
Осиче (на македонска литературна норма: Осиче) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
| Осиче Осиче | |
| — село — | |
 Пътят Р2245, който минава през селото | |
  Осиче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 911 m |
| Население | 51 души (2002) |
| Пощенски код | 1330 |
| Осиче в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Славище по течението на река Добровница, северно от общинския център Крива паланка.
История редактиране
През X век в Осиче е роден един от тримата следовници на Свети Иван Рилски - Свети Гаврил Лесновски.
В края на XIX век Осиче е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Осиче е населявано от 350 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Осиче има 328 българи екзархисти.[2] През ноември 1906 година селото (общо 50 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско, но през 1909 година отново става екзархийско.[3]
По време на Първата световна война Осиче има 410 жители.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 51 жители, всички македонци.[5]
Личности редактиране
- Родени в Осиче
- Свети Гаврил Лесновски, православен светец
Георги П. Милковъ, кметски наместник в периода на българското управление 1941-1944 година[6].
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с495, 498.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 3 март 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ ЦДА ф.648К