Отваря главното меню

Гавриил Лесновски (среща се и като Гавраил и Гаврил) е български светец и отшелник, един от тримата следовници на Иван Рилски, заедно с Прохор Пчински и Яким Осоговски.

Свети Гавриил Лесновски
Archangels Chapel in Rila Monastery Gabriel of Lesnovo - 1845.jpg
Свети преподобни Гавриил Лесновски, стенописно изображение от „Свети Архангели“ в Рилския манастир, Димитър Зограф, 1845 г.
Светец и отшелник
Роден XI век[1]
Почитан в Източноправославния свят
Празник 15 януари
Свети Гавриил Лесновски в Общомедия

Според житието му, Гавриил е син на болярско семейство от село Осиче, Кривопаланско. Получава добро образование и се жени и с парите на родителите си изгражда църквата „Рождество Богороднично“ в Осиче. След смъртта на съпругата си, Гавриил постъпва в Лесновския манастир и с разрешението на игумена се оттегля в пустинничество близо до Злетово. В търсене на по-усамотено място, той се премества в Луково, а след това в разположения сред гъста гора Орлов връх, където прекарва в пост и молитва цели 30 години. След смъртта на отшелника мощите му са открити и пренесени в Лесновския манастир, където се създава култ към светеца.[2]

Мощите на свети Гавриил Лесновски са пренесени в столицата Търново от Калоян или Иван Асен II и са положени в църква на хълма Трапезица, като съдбата им днес е неизвестна.

Образът на свети Гавриил Лесновски присъства често в българските храмове. Паметта на преподобния отшелник се чества от БПЦ на 15 януари, заедно с другия просиял български светец свети Прохор Пчински.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Петров, П., Гюзелев, В, Георгиева, Ц., Цанев, Д., Христоматия по история на България: Ранно средновековие, XVII-XII в., том 1, София, 1978, Издателство „Наука и Изкуство“, стр. 456.
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 239.