Остров (област Враца)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Остров.
Остро̀в е село в Северозападна България. То се намира на брега на р. Дунав в община Оряхово, област Враца.
Остров | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1167 души[1] (15 март 2024 г.) 15,5 души/km² |
Землище | 75,531 km² |
Надм. височина | 75 m |
Пощ. код | 3340 |
Тел. код | 09175 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 54386 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Оряхово Росен Добрев (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Ирена Величкова Станкулова |
География
редактиранеСело Остров се намира в северозападния регион на България, на брега на река Дунав. Разделено е на няколко махали: влашка, българска, шопска и циганска. Разстоянието до Оряхово е 22 km, до Враца е 97 km, до Плевен – 65 km.
История
редактиранеОт намерените на територията на селото антични предмети е установено, че от 1900 г. до 800 г. пр.н.е. там е съществувало тракийско селище.
През 1-ви в. сл. Хр. римляните построили много пътища и крепости. Крепостта при с. Остров римляните наричали Педонионе или Педоланис.
По времето на хан Тервел (701 – 718 г.) е изграден окоп като западна граница на Българската държава с Аварската държава. Той има дължина около 60 km, ширина 6 m и дълбочина около 4 m. Започва от река Дунав при село Остров и завършва между селата Габаре и Тлачене. След преместване на границите на запад по времето на траките заселниците са се преместили на острова и са се нарекли островчани. Името се е запазило и след падането на България под османска власт. Намерена е плоча със старобългарски надпис, от която става ясно, че преди падането на България под османска власт Остров е бил „град“ (крепост) и е носил днешното си име. По време на османската власт, след потушаването на въстанията, островчани се прехвърлят в румънското село Дъбулене и живеят там около 80 години. След това се връщат и водят битки с османлии, черкези, кърджалии, татари.
След подписването на Ньойския мирен договор поток от бежанци от откъснатите Западни покрайнини, отказали да търпят сръбския терор, се установява в селото и образува Шопската махала.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1480 | 100,00 |
Българи | 835 | 56,41 |
Турци | 3 | 0,20 |
Цигани | 3 | 0,20 |
Други | 4 | 0,27 |
Не се самоопределят | 4 | 0,27 |
Неотговорили | 631 | 42,63 |
Религии
редактиранеХристиянска.
Обществени институции
редактиранеЧиталище „Просвета“ е основано през 1907 г. от учителя Вълчо Иванов и други учители (по данни на ЦДА).
Редовни събития
редактиране- 18 – 19 август – международна регата ТИД по поречието на река Дунав
- Фестивала на рибката и рибаря – последната събота от месец юли
- Последните събота и неделя на месец септември – събор
Личности
редактиране- Родени в Остров
- Радослав Спасов (р. 1943), български кинооператор и кинорежисьор
- Борис Крумов (1928 – 2015), български писател
Литература
редактиранеПрез 1987 г. излиза от печат книга „Село Остров“ на издателство на Отечествения фронт с автори Петър Нинов и Коцо Петров
Други
редактиранеКухня
редактиранеИзвестна е местна рецепта за пълнен шаран.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)