Отвъд принципа на удоволствието

Отвъд принципа на удоволствието“ е книга на Зигмунд Фройд за първи път публикувана на немски език през 1920 г. под заглавието „Jenseits des Lustprinzips“. Преведена на френски за първи път от Самюел Жан-Келевич през 1927 г. под заглавие „Au-dela du principe de plaisir“, а на английски език е преведена през 1922 г. от К. Дж. М. Хубек под заглавие „Beyond the Pleasure Principle“, после повторно е преведена от Джеймс Страчи през 1950 г. без промяна в заглавието[1]. На български език е преведена през 1992 г.

Отвъд принципа на удоволствието
Jenseits des Lustprinzips
Freud 1921 Jenseits des Lustprinzips.djvu
Автор Зигмунд Фройд
Първо издание 1920 г.
Flag of Austria.svg Австрия
Оригинален език немски
Вид есе
Начало In der psychoanalytischen Theorie nehmen wir unbedenklich an, daß der Ablauf der seelischen Vorgänge automatisch durch das Lustprinzip reguliert wird, das heißt, wir glauben, daß er jedesmal durch eine unlustvolle Spannung angeregt wird und dann eine solche Richtung einschlägt, daß sein Endergebnis mit einer Herabsetzung dieser Spannung,
Край Im übrigen mag uns ein Dichter (Rückert in den Makamen des Hariri) über die langsamen Fortschritte unserer wissenschaftlichen Erkenntnis trösten: »Was man nicht erfliegen kann, muß man erhinken … Die Schrift sagt, es ist keine Sünde zu hinken.«
Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Главното значение на есето е в поразителната картина на човешкото същество, борещо се между два противоположни инстинкта или нагона: Ерос, творчество, хармония, сексуална връзка, размножаване и самозапазване; Танатос за разрушение, повторение, агресия, компулсия и самоунищожение.

В глави IV и V Фройд постулира, че процесите, които предизвикват клетъчна смърт на микроскопично ниво могат да се развият, за да дадат на човешкото същество инстинкт за смърт като индивиди. Тази теория е основно съмнителна.

Фройд също има възможност да говори за основните различия, както той ги вижда, между неговия подход и този на Карл Юнг и обхваща историята на изследванията на нагоните дотогава. (Глава VI)

ИзточнициРедактиране

  1. Рудинеску Ел., Плон М.: Речник на психоанализата, изд. Лик, 2000, стр. 61

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Beyond the Pleasure Principle“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.