Ото I (Пфалц-Мозбах)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото I.

Ото I (на немски: Otto I von Pfalz-Mosbach; * 24 август 1390, Мозбах; † 5 юли 1461, Райхенбах) от фамилията Вителсбахи, е пфалцграф на Пфалц-Мозбах (1410 – 1448), Пфалц-Ноймаркт (1448) и Пфалц-Мозбах-Ноймарк (1448 – 1461).

Ото I
пфалцграф на Пфалц-Мозбах, Пфалц-Ноймаркт и Пфалц-Мозбах-Ноймарк

Роден
Починал
5 юли 1461 г. (70 г.)
Управление
Период 1410 – 1461
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Рупрехт (Свещена Римска империя)
Майка Елизабет от Хоенцолерн
Братя/сестри Маргарете от Пфалц
Елизабет фон Пфалц
Агнес фон Пфалц
Лудвиг III (Пфалц)
Йохан фон Пфалц-Ноймаркт
Стефан фон Пфалц-Зимерн-Цвайбрюкен
Рупрехт Пипан
Съпруга Йохана Баварска
Деца Маргарета фон Пфалц-Мозбах
Ото II
Рупрехт фон Пфалц-Мозбах
Албрехт фон Пфалц-Мозбах
Амалия фон Пфалц-Мозбах
Ото I в Общомедия

ЖивотРедактиране

Той е най-малкият син на курфюрста и римско-немския крал Рупрехт III (1352 – 1410) и бургграфиня Елизабет Хоенцолерн (1358 – 1411), дъщеря на бургграф Фридрих V от Нюрнберг и съпругата му маркграфиня Елизабет от Майсен и Тюрингия.

Пфалцската линия на Вителсбахите се разделя след смъртта на курфюрст Рупрехт III фон дер Пфалц през 1410 г. на четири линии. Ото I основава линията Пфалц-Мозбах.

Ото I се жени през 1430 г. за принцеса Йохана Баварска (1413 – 1444), дъщеря на Хайнрих XVI от Бавария, херцог на Бавария-Ландсхут.

През 1448 г. умира племенникът му Христоф III бездетен и Ото наследява негововото пфалцграфство Пфалц-Ноймаркт и така се образува пфалцграфството Пфалц-Мозбах-Ноймаркт. След смъртта на брат му курфюрст Лудвиг III фон Пфалц (1378 – 1436) той е опекун на племенника си Лудвиг IV (1424 – 1449).

ДецаРедактиране

Ото I и Йохана имат децата:

ИзточнициРедактиране

  • Karl-Otto Ambronn: Otto I. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 691 – 693 (Digitalisat).
  • Jakob Wille: Otto I. v. Mosbach, Pfalzgraf. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 712 f.