Пабло Неруда
Па́бло Неру́да (на испански: Pablo Neruda) е чилийски поет, писател, публицист, дипломат (консул и генерален консул), политик – комунист, сенатор, кандидат-президент.
| Пабло Неруда Pablo Neruda | |
 | |
| Роден | Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто
|
|---|---|
| Починал | 23 септември 1973 г.
|
| Погребан | Чили |
| Религия | атеизъм |
| Националност |  Чили |
| Учил в | Чилийски университет |
| Работил | писател, поет, дипломат, политик |
| Литература | |
| Псевдоним | Pablo Neruda[1] |
| Период | 1922 – 1973 |
| Жанрове | поезия, проза |
| Направление | авангардизъм |
| Награди |  Сталинска награда за мир (1953) Нобел (1971) |
| Повлиян | Густаво Адолфо Бекер,[2] Рубен Дарио,[2] Федерико Гарсия Лорка, Уолт Уитман, Франсиско де Кеведо, Артюр Рембо |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Пабло Неруда в Общомедия | |
Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто; фамилното име от псевдонима му е в чест на чешкия поет Ян Не́руда.
Биография
редактиранеПабло Неруда е сред великите автори в световната поезия на 20 век, Нобелов лауреат за литература през 1971 година.
„Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ (Veinte poemas de amor y una canción desesperada) от 1924 година е първото произведение на Неруда с международен отзвук и едно от първите по популярност в испаноезичната литература за всички времена. Автобиографията му (1973) е озаглавена „Изповядвам, че живях“ (Confieso que he vivido).
Удостоен е с Международната награда за мир (1950) на просъветския Световен съвет за мир. През 1953 година получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.
Издания в България
редактиране- Знамената се раждат (стихотворения) – Народна култура, 1951
- Момиче и планета (избрани стихотворения) – библ. „Съвременни поети“, Народна култура, 1965
- Въглища (роман) – Пабло Неруда и Диего Муньос, Профиздат, 1972
- Океан (поезия) – библ. „Панорама“ № 13, Народна култура, 1974
- Блясък и смърт на Хоакин Муриета – библ. „Театър“ № 35, Народна култура, 1975
- Изповядвам, че живях (мемоари) – серия „Световни мемоари“, Партиздат, 1975 (II изд. 1982)
- Всеобща песен (откъси) – Народна култура, 1976
- Сто сонета за любовта – Народна култура, 1979 (II изд. – ИК „Христо Ботев“, 1994; III изд. – ИК „Кръгозор“, 2012)
- За да се родя, родих се (съд. непубликувани или публикувани само в пер. печат стихотворения в проза, пътеписи, спомени, стихотворения, статии, есета, речи и др.) – поредица „Извори“, Народна култура, 1983
- Светилник на земята (избрани стихотворения) Народна младеж, 1985
В сборници с други автори
редактиране- Откриване на живота (поетична проза) – съст. Нели Константинова/ съд. произведения на Сесар Валиехо, Габриела Мистрал, Пабло Неруда/, изд. Христо Г. Данов, Пловдив, 1984
- Роза на ветровете (избрана преводна поезия) – прев. (от фр., исп., порт., ит.) Жак Битев, ИК Орбел, С., 2001
Източници
редактиране- ↑ archive.org // с. 194-195.
- ↑ а б www.cervantesvirtual.com
Външни препратки
редактиране
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Пабло Неруда- ((es)) Фондация „Неруда“
- ((es)) Пабло Неруда на сайта на Чилийския университет
- ((en)) Биография на Неруда на сайта на Нобеловите награди
- ((es)) ((en)) Къща музей La Sebastiana
- ((es)) Стихове от Пабло Неруда
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Пабло Неруда, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- ((es)) Стихове на Неруда, прочетени от самия него
