Отваря главното меню

Нели Кирилова Константинова е български литератор и преводач от английски и испански език.

Нели Константинова
Nelly with El Condor Pasa.jpg
Родена 27 февруари 1948 г.
Починала 21 февруари 2016 г. (67 г.)
Професия преводач, литератор, книгоиздател
Националност Флаг на България България

Превежда на български някои от най-изтъкнатите северноамерикански и латиноамерикански автори, сред които Уилям Сароян, Рей Бредбъри, Томас Улф, О. Хенри, Октавио Пас, Габриела Мистрал, Сесар Вайехо, Габриел Гарсия Маркес, Федерико Гарсия Лорка, Хулио Кортасар и други.

За свои учители в превода смята големите български преводачи Кръстан Дянков (с когото имат дългогодишно приятелство и сътрудничество) и Нели Доспевска. Силно се възхищава още и на таланта на Жени Божилова-Хайтова като преводач и на Валери Петров като преводач и поет.

Водещите фактори в подбора на автори за превод от Нели са любовта към необикновеното и към полетите на въображението, трайният интерес към естетиката и светоусещането на латиноамериканската литература, а по-късно и влечение към автори и произведения с позитивна, жизнеутвърждаваща философия и възгледи.

Съдържание

БиографияРедактиране

Произход и образованиеРедактиране

Нели Константинова е родена през 1948 г. в семейството на инженер и учителка. Учи първо в 38 ОУ „Васил Априлов“ в София, после завършва Търговско-банковата гимназия, където преподава майка ѝ, а след това продължава образованието си с английска филология в СУ „Климент Охридски“.

Работа в БТА и БНРРедактиране

Нели работи като сътрудник и преводач от английски и руски език в Българската телеграфна агенция за период от три години. Там тя развива езиковите си умения и изгражда силно уважение към някои свои колеги и особено към българския преводач и журналист Петко Бочаров. В Българското национално радио Нели работи 7 години. Там тя превежда водещи новини и други материали от международните осведомителни агенции. Успоредно с това започва да усъвършенства своите умения за превод на литература. Първата ѝ преведена книга излиза през 1971 г. Озаглавена Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света, тя представлява сборник с разкази от Уилям Сароян, като съставителството и преводът са на Нели, а предговорът е от Кръстан Дянков. В края на този период Нели напуска БНР, за да се посвети изцяло на литературния превод.

80-те години. Списание „Съвременник“Редактиране

През 1981 г. Нели става сътрудник, преводач и редактор към литературното списание „Съвременник“, под главната редакция на големия писател Павел Вежинов. Там тя превежда и редактира различни автори от световна величина, включително Нобелови лауреати като Октавио Пас и Висенте Алейксандре.

След 1991 г. Издателска къща „Анима“Редактиране

През 1991 г. Нели основава и ръководи малката издателска къща „Анима“. Целта на „Анима“ в ранния етап на демократичния преход е да популяризира сред пост-комунистическото българско общество положителните практики и оптимистични нагласи за личностно и социално усъвършенстване на популярни по това време на запад автори като Ричард Бах и Шърли Маклейн. Книгите на издателството се приемат много добре, публикуват се в няколкохилядни тиражи с допечатки поради голямо търсене, а някои от заглавията се препечатват от други издателства и до днес (като „Едно“ на Ричард Бах).

За оформление на кориците на всички издания на ИК „Анима“ Нели кани талантливата художничка Яна Левиева. През 1992 г. тя бива отличена с награда за корицата на „За да достигнеш плода“ от Шърли Маклейн.

Свободна практикаРедактиране

От първата ѝ публикувана книга през 1971 г. до 2016 г., понякога успоредно с работата на други места, Нели Константинова продължава да работи като преводач и литератор на свободна практика. Освен художествена литература, след 2000 г. тя превежда филми и работи по стотици преводачески проекти от английски и испански на български език за различни клиенти от цял свят, предимно от Великобритания и САЩ.

Личен животРедактиране

Нели има син на име Павел, кръстен така в знак на уважение към покойния писател и главен редактор на сп. „Съвременник“ Павел Вежинов.

БиблиографияРедактиране

Литературните преводи на Нели Константинова от английски и испански език представляват близо 50 книги с разкази, новели, повести, поезия и проза. Някои от преведените от нея автори стават достояние на българската публика за пръв път именно в неин превод.

Преведени произведения на свободна практикаРедактиране

  • Уилям Сароян „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света“ (съставителство и превод), ИК „Христо Г. Данов“, 1971, 1980 г.
  • Томас Улф, „Паяжината на земята“, новела, част от сборника „Нетърпимост“, съставен от Кръстан Дянков, ИК „Христо Г. Данов“, 1973 г.
  • Рей Бредбъри, „Здравей и сбогом“ (съставителство и превод), ИК „Христо Г. Данов“, 1974 г.
  • Еулохио Суарес, „Ще се върнем, Чили!“, „Отечествен фронт“, 1975 г.
  • „Кондорът лети“, сборник перуански разкази (съставителство и превод), ИК „Христо Г. Данов“, 1977 г.
  • „Тайнственият триъгълник“, сборник научно-фантастични разкази, ИК „Георги Бакалов“, 1979 г.; в превод на Нели Константинова са: Габриел Гарсия Маркес, „Последното пътуване на призрачния кораб“; Хулио Кортасар, „Аксолотл“; Рей Бредбъри, „Сирената“
  • Еулохио Суарес, „Зелената роза“, ИК „Народна култура“, 1980 г.
  • Артуро Коркуера, „Зелени приливи“ (съставителство и превод), ИК „Народна култура“, 1981 г.
  • Любомир Левчев, „Saludo al Fuego“ (съставителство и превод на испански), Ediciones Avance, Колумбия, 1981 г.
  • Рей Бредбъри, „Възпявам електрическото тяло“ (съставителство и превод), ИК „Христо Г. Данов“, 1982 г.
  • Мария Луиса Бомбал, „Отвъд живота и смъртта“, ИК „Народна култура“, 1983 г.
  • Сесар Вайехо, Габриела Мистрал, Пабло Неруда, „Откриване на живота“ (съставителство и превод), ИК „Христо Г. Данов“, 1984 г.
  • Теодоро Нунес Урета, Александър Бешков, Нисим Коен: Албум, ИК „Български художник“, 1985 г.
  • О. Хенри, „Зелки и царе“, ИК „Дикта-Орбис“, 1992 г., ИК „Кронос“, 2007 г.
  • Бенджамин Хоф, „Даото на Пух“, сп. „Панорама“, 1996 г.
  • Ричард Бах, „Джонатан Ливингстън чайката“, ИК „Кибеа“, 1996, 2007, 2012 г.
  • Луиз Хей, „Силата е в теб“, ИК „Кибеа“, 1997 г.
  • Джералд Джамполски, „Любовта е освобождаване от страха“, ИК „Кибеа“, 1998 г.
  • Карлос Кастанеда, „Активната страна на безкрайността“, ИК „Прозорец“, 1998 г.
  • Карлос Кастанеда, „Сказания за силата“, ИК „Прозорец“, 1999 г.
  • Тайша Абелар, „Магическият преход“, ИК „Прозорец“, 1999 г.
  • Карлос Кастанеда, „Магическите движения – Тенсегрити“, ИК „Прозорец“, 1999 г.
  • Карлос Кастанеда, „Колелото на времето“, ИК „Прозорец“, 1999 г.
  • Кармина Форт, „Срещи с Кастанеда“, ИК „Лик“, 2000 г.
  • Грасиела Корвалан, „Разговори с Кастанеда“, ИК „Лик“, 2000 г.
  • Тензин Гяцо, Далай Лама XIV, „Изкуството да живееш“, ИК „Прозорец“, 2002 г.
  • Карлос Кастанеда, „Наследството на Дон Хуан“, ИК „Прозорец“, 2002 г.
  • Кен Игъл Федър, „По следите на свободата“, ИК „Прозорец“, 2004 г.
  • Тензин Гяцо, Далай Лама XIV, „Отворено сърце“, ИК „Прозорец“, 2005 г.
  • Любен Вълчев, „Жътва“, ИК „Сиела“, 2007 г.

Преведени произведения за сп. „Съвременник"Редактиране

Преведени и издадени произведения с ИК „Анима“Редактиране

  • „Практическа медитация“, 1992 г. (себеусъвършенстване)
  • Шърли Маклейн, „За да достигнеш плода“, 1992, 1993, 1994 г. (художествена литература)
  • Ричард Бах, „Едно“, 1993, 1994 г. от ИК „Анима“, 2006, 2015 г. от други издателски къщи (художествена литература)
  • Шърли Маклейн, „Танц в светлината“, 1994, 1995, 1996 г. (художествена литература)
  • Мерилин Фъргюсън, „Съзаклятието Водолей“, 1999 г. (социология, философия)

Преведени филмиРедактиране

През 90-те и в началото на 2000-те години Нели субтитрира десетки хиляди минути документални и игрални филми и сериали за различни телевизионни канали в България. Тя също така превежда субтитри за преиздадени на DVD кино-класики. Сред преведените от нея филми са:

ИзточнициРедактиране

  1. In memoriam – Нели Константинова (1948-2016), сайт на Съюза на преводачите в България.

Външни препраткиРедактиране