Павел Зехтинджиев
Проф. д-р Павел Христов Зехтинджиев е български учен орнитолог.
| Павел Зехтинджиев | |
|---|---|
| Български учен | |
| Роден | |
| Националност |  България |
| Работил в | орнитолог |
| Научна дейност | |
| Област | орнитология |
Биография и дейностРедактиране
Павел Зехтинджиев е роден на 22 август 1968 г. в гр. Димитровград. [1] През 1990 г. завършва с отличие висшето си образование в Санктпетербургския Държавен Университет по специалност зоология на гръбначните животни с дипломна работа върху географската изменчивост на птиците от род Acrocephalus под ръководството на проф. Носков. По време на следването си изучава и таксидермия в лабораторията на Зоологическия Институт при РАН под ръководството на М.А. Заславский. Участва в полеви експедиции в средна Азия, западен Сибир и Карелия. От 1993 година работи в Института по зоология а по късно Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Началото на научната си кариера поставя със създаването на експериментална база Калимок където провежда първите изследвания в страната свързани с реинтродукцията на редки и застрашени видове птици в природата. Биологична Експериментална База „Калимок“ се превръща в международно признат изследователски център за пионерни изследвания в областта на орнитологията.
През 1997 провежда първите опити за проследяване на Червеногушите гъски и Малката белочела гъска[2] чрез сателитни радиопредаватели. През 2001 година защитава докторска дисертация на тема „Нощна миграция на птиците в България.“ С научен консултант Проф. Казимир Болшаков.
През 2002 година участва в международна експедиция в Мароко за изследване ролята на Атласките планини върху миграцията на птиците от Европа към Африка. През 2004 година участва в 12-а Българска експедиция в Антарктида, където изследва орнитофауната на остров Ливингстон и открива три вида двойници в рамките на смятания за един вид пингвин Папуа (Pygoscelis papua). От 2008 година създава, прилага и усъвършенства методология за оценка на въздействията и намаляване на риска за птиците от изграждането на Ветроенергийни паркове в България.[3] Участва в създаването и прилагането на [[Интегрирана система от радари и визуални наблюдения за ранно предупреждение и намаляване на риска от сблъсък на птици с ВЕП в Зашитена зона Калиакра]]и много иновативни решения в опазването на птиците в районите в вятърни генератори http://www.ecowindprojection.eu/. Автор на повидови очерци в Червената книга на България. Има значими научни достижения в изследването на маларията при птиците.
Откривател е на няколко нови за науката вида (Plasmodium_ashfordi от род Plasmodium). Негово най-значимо научно постижение е установяването на взаимовръзката между маларията и механизмите на стареене отразени в статията публикувана в списанието с най-висок рейтинг в научния свят „SCIENCE“[4].
Специализации в чужбина
- 2001 Швейцарски орнитологичен институт, Семпах, Швейцария. Тема: методи за изследване и анализ на данни на миграцията на птиците. Ръководител: Проф. Бруно Брудерер.
- 2003 Станция за изследване на миграцията на птиците, Пржебендово, Гданск, Полша. Ориентационо поведение на птиците механизми и методи на изследване. Ръководител:Проф. Пржемислав Буссе.
- 2007 Отдел по Екология, Университета на Лунд, Швеция. Тема: Молекулярни методи в екологията. Ръководител: Проф. Стаффан Бенсч.[5]
Член на съвета на Европейския орнитологичен съюз. Контактно лице за България на Конвенцията за защита на мигриращите видове (CMS/UNEP) за Голяма дропла и Водно шаварче. Национален експерт по Червеногуша гъска. Носител на наградата на Американското Орнитологично Общество (The Cooper Ornithological Society (COS)) за забележителни достижения в изследванията на птиците за 2016 г.[6][7][8]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Информация в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН
- ↑ Проследяване на Червеногушите гъски (Branta ruficollis) и Малката белочела гъска (Anser erythropus)
- ↑ Методология за оценка на въздействията и намаляване на риска за птиците от изграждането на Ветроенергийни паркове
- ↑ SCIENCE, архив на оригинала от 21 април 2016, https://web.archive.org/web/20160421023413/http://comments.sciencemag.org/content/10.1126/science.1261121, посетен на 2016-04-11
- ↑ Лична страница в Централна лаборатория по обща екология, БАН
- ↑ www.bioone.org
- ↑ americanornithology.org, архив на оригинала от 18 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160918224640/http://americanornithology.org/content/2016-katma-award, посетен на 2016-09-04
- ↑ www.bas.bg, архив на оригинала от 11 януари 2017, https://web.archive.org/web/20170111184022/http://bas.bg/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/11292-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%81-%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD, посетен на 2021-03-04
