Павел Зехтинджиев
Павел Христов Зехтинджиев е български учен орнитолог, професор по екология и опазване на екосистемите.
| Павел Зехтинджиев | |
| български орнитолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Работил | орнитолог |
| Научна дейност | |
| Област | орнитология |
Биография и дейност редактиране
Павел Зехтинджиев е роден на 22 август 1968 г. в Димитровград.[1] През 1990 г. завършва с отличие висшето си образование в Санктпетербургския държавен университет по специалност „Зоология на гръбначните животни“ с дипломна работа върху географската изменчивост на птиците от род Acrocephalus под ръководството на проф. Носков. По време на следването си изучава и таксидермия в лабораторията на Зоологическия институт при РАН под ръководството на М. А. Заславски. Участва в полеви експедиции в Средна Азия, Западен Сибир и Карелия. От 1993 година работи в Института по зоология, а по-късно Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Началото на научната си кариера поставя със създаването на експериментална база „Калимок“, където провежда първите изследвания в страната, свързани с реинтродукцията на редки и застрашени видове птици в природата. Базата се превръща в международно признат изследователски център за пионерни изследвания в областта на орнитологията.
През 1997 провежда първите опити за проследяване на червеногушите гъски и малката белочела гъска чрез сателитни радиопредаватели.[2] През 2001 година защитава докторска дисертация на тема „Нощна миграция на птиците в България“ С научен консултант проф. Казимир Болшаков.
През 2002 година участва в международна експедиция в Мароко за изследване на ролята на Атласките планини върху миграцията на птиците от Европа към Африка. През 2004 година участва в 12-ата българска експедиция в Антарктида, където изследва орнитофауната на остров Ливингстон и открива три вида двойници в рамките на смятания за един вид пингвин папуа (Pygoscelis papua). От 2008 година създава, прилага и усъвършенства методология за оценка на въздействията и намаляване на риска за птиците от изграждането на ветроенергийни паркове в България.[3] Участва в създаването и прилагането на интегрирана система от радари и визуални наблюдения за опазване на птиците в района на Калиакра от вятърните електрогенератори.[4] Автор на повидови очерци в Червената книга на България. Има значими научни достижения в изследването на маларията при птиците.
Откривател е на няколко нови за науката вида (Plasmodium ashfordi от род Plasmodium). Най-значимото му научно постижение е установяването на взаимовръзката между маларията и механизмите на стареене, отразени в статия в списание „Сайънс“.[5]
Специализации в чужбина:
- 2001 – Швейцарски орнитологичен институт, Семпах, Швейцария. Тема: методи за изследване и анализ на данни на миграцията на птиците. Ръководител: проф. Бруно Брудерер.
- 2003– Станция за изследване на миграцията на птиците, Пржебендово, Гданск, Полша. Ориентационо поведение на птиците механизми и методи на изследване. Ръководител: проф. Пржемислав Буссе.
- 2007 – Отдел по Екология, Университета в Лунд, Швеция. Тема: Молекулярни методи в екологията. Ръководител: проф. Стафан Бенсч.[6]
Член на съвета на Европейския орнитологичен съюз. Контактно лице за България на Конвенцията за защита на мигриращите видове (CMS/UNEP) за голяма дропла и водно шаварче. Национален експерт по червеногуша гъска. Носител на наградата на Американското орнитологично общество (The Cooper Ornithological Society) за забележителни достижения в изследванията на птиците за 2016 г.[7][8][9]
Източници редактиране
- ↑ Информация в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН
- ↑ Проследяване на Червеногушите гъски (Branta ruficollis) и Малката белочела гъска (Anser erythropus)
- ↑ Методология за оценка на въздействията и намаляване на риска за птиците от изграждането на Ветроенергийни паркове
- ↑ http://www.ecowindprojection.eu/ Архив на оригинала от 2021-05-26 в Wayback Machine.
- ↑ SCIENCE, архив на оригинала от 21 април 2016, https://web.archive.org/web/20160421023413/http://comments.sciencemag.org/content/10.1126/science.1261121, посетен на 11 април 2016
- ↑ Лична страница в Централна лаборатория по обща екология, БАН
- ↑ www.bioone.org
- ↑ americanornithology.org, архив на оригинала от 18 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160918224640/http://americanornithology.org/content/2016-katma-award, посетен на 4 септември 2016
- ↑ www.bas.bg, архив на оригинала от 11 януари 2017, https://web.archive.org/web/20170111184022/http://bas.bg/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/11292-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%81-%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD, посетен на 4 март 2021
