Отваря главното меню

Димитровград

град в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитровград.

Димѝтровград е град в Южна България, област Хасково, в близост (на 16 км) до град Хасково. Той е административен център на Община Димитровград, регионален търговски, промишлен и транспортен център.

Димитровград
      
Герб
Реконструираните през 2017 Площад „Поезия“ и пешеходната алея на бул. „България“
Реконструираните през 2017 Площад „Поезия“ и пешеходната алея на бул. „България“
България
42.0611° с. ш. 25.5933° и. д.
Димитровград
Област Хасково
42.0611° с. ш. 25.5933° и. д.
Димитровград
Димитровград
42.0611° с. ш. 25.5933° и. д.
Димитровград
Общи данни
Население 39 303 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 35 366 (2018) (НСИ)
Землище 62,436 km²
Надм. височина 125±1 m
Пощ. код 6400
Тел. код 0391
МПС код Х
ЕКАТТЕ 21052
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Димитровград
Иво Димов
(ГЕРБ)
Димитровград в Общомедия

Разположен е в Тракийската низина по поречието на река Марица. По последни данни на НСИ от 31.12.2018 жителите му са 33 899 [1]. По население е вторият в областта (след областния център) и третият най-голям необластен град в страната (след Асеновград и Казанлък).

ГеографияРедактиране

Отстои на 220 км от столицата София и на 16 км от областния град Хасково. Най-близкото българско пристанище е Бургас – на 215 км, а гръцкото пристанище Дедеагач (Александруполис) на Бяло море е на около 190 км. през Маказа. Най-близката безмитна зона се намира в Пловдив – на 78 км, а най-близкият граничен пункт е Капитан Андреево – на 100 км.

ТранспортРедактиране

През Димитровград минават трасетата на европейски транспортни коридори 8, 9 и 10[2].

Димитровград е една от най-големите и важни разпределителни гари в южна България. През общината минават железопътните линии София – Свиленград и Русе – Подкова. В града е разположен транспортен терминал, работещ по направление Европа – Близкия изток.

 
Сградата на Съдебната палата
 
Булевард „Димитър Благоев“

ИсторияРедактиране

В миналото на мястото на днешния Димитровград има три села – Раковски, Марийно и Черноконево. Село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на 2 турски чифлика. През 1873 г. край селото се изгражда гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му.

През 1941 година компанията „Гранитоид“ започва изграждането при Раковски на нов промишлен комплекс, като купува съществуваща въгледобивна мина в Маришкия басейн и започва изграждането на циментовия завод „Вулкан“ с годишен капацитет 100 хиляди тона и топлоелектрическа централа.[3]

След Деветосептемврейския преврат от 1944 година комунистическия режим продължава развитието на промишления комплекс, придавайки му голямо пропагандно значение и обявявайки изграждането на изцяло нов град по модела на съветския Комсомолск на Амур.[4] В проекта е ангажирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно, като първите от тях пристигат на място на 10 май 1947 година. Димитровград е създаден официално с обединението на Раковски, Марийно и Черноконево на 2 септември 1947 г. с решение, подписано от тогавашния министър-председател и лидер на БРП (к) Георги Димитров, който, в духа на култа към личността на тоталитарните диктатори му дава собственото си име.

Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Техният девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград.

АрхитектураРедактиране

Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „съветски ампир“ или „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в.

Усилено се работи по идеята (и проекта) Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 1950-1970-те години да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града.

НаселениеРедактиране

Според оценки на НСИ към 31 декември 2017 г. населението на Димитровград е 34 614 души, от които 16 661 мъже (48,13 %) и 17 953 жени (51,87 %).[1][5] През първите 10 г. след създаването му населението на града е около 34 000 души. Оттогава започва да расте, най-вече заради имигрантите от селските райони, като достига своя връх през периода 1985 – 1992 г. с над 50 000 жители. След този период населението започва да намалява.

Численост на населениетоРедактиране

Преброявания на населението

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 -
 
1946 -
1956 34 162
1965 41 816
1975 45 595
1985 53 804
1992 50 677
2001 45 918
2011 39 631

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 38 738 100.00
Българи 32 895 84.91
Турци 696 1.79
Цигани 2011 5.19
Други 154 0.39
Не се самоопределят 125 0.32
Не отговорили 2857 7.37

РелигияРедактиране

В града има 4 църкви – „Свети Димитър“, „Света Екатерина“, „Свети Атанасий“ в квартал Мариино и „Свети Георги“ в квартал Черноконево. Много известен е параклисът в близкото село Добрич, където има аязмо с лечебна вода.

Църквата „Свети Атанасий“ е изградена със средства на жителите на кв. Мариино, като за довършването ѝ решаващо значение е имала финансовата подкрепа на българския гражданин, емигрирал в Съединените щати, д-р Христо Атанасов. Осветена е от митрополит Арсений и отваря официално врати на 22 май 2003 г.

ПолитикаРедактиране

Понастоящем кмет на Димитровград е Иво Димов, издигнат от ПП „ГЕРБ“. В общинския съвет на Димитровград 17 души са представители на ПП ГЕРБ, 4 – на ПП БСП, 10 – на КОАЛИЦИЯ ДА ЗА ДИМИТРОВГРАД. Двама общински съветници са независими.

ИкономикаРедактиране

Районът на Димитровград е с една от най-плодородните земи в страната. При създаването на града обаче там се развива химическа (химкомбинат, днес фирма „Неохим“) и циментова промишленост, която силно замърсява атмосферата и почвата. Благодарение на тази индустрия Димитровград едва не става окръжен център по времето на комунизма. Стожер на местната икономика днес е неделният пазар.

Приоритетен дял в структурата на местната икономика заема промишлеността.

Обществени институцииРедактиране

ЧиталищаРедактиране

ТеатърРедактиране

 
Театър „Апостол Карамитев“

КиноРедактиране

2 са кината – „Медея“ и новооткритото платно за прожекции в мултиплекса на „Пайнер“. Първото не работи, а второто има прожекции 3 – 4 дни в седмицата.

МузеиРедактиране

 
Входът на Историческия музей

Намира се на ул. „Св. Климент Охридски“ №7, тел: 0391/6 67 87 (уредници), отворен за посещение от 9 до 12 ч. и от 14 до 17 ч.; почивни дни – събота и неделя. За посещение в музея не се заплаща входна такса. Екскурзоводските беседи също са безплатни. Има печат на БТС.

ГалерияРедактиране

ОбсерваторияРедактиране

Разположен е в парк „Никола Й. Вапацаров“ в Димитровград. Създаден през 1962 г., планетариумът е първият в България. Звездната му зала е оборудвана с два 2 телескопа, има капацитетът от 60 места.

МузикаРедактиране

Градът е известен:

  • с музикална компания „Пайнер“,
  • джаз трио Димитровград със солистка Мария Арнаудова; формацията е създадена през 1987 от Найден Клинчев (контрабас) и Митя Йорданов (пиано); членове: Митя Йорданов – аранжор, пиано, Петър Ганев – барабани, Димитър Русев – китара,
  • както и с певиците Ваня Костова и Гергана.

СпортРедактиране

В града има 2 стадиона – „Миньор“ и „Раковски“. Представителният отбор по футбол играе своите мачове на стадион „Миньор“, a юношите и детските формации – на „Раковски“. Стадион „Миньор“ има 3 тренировъчни игрища в приемливо състояние. Тенис клубът е разположен близо до стадион „Раковски“ и разполага с 5 игрища, покрити с шамот. Басейн „Химик“ e единственият в града и се намира точно зад стадион „Раковски“.

Във всички училища има спортни площадки, като най-хубавата е в ОУ „Алеко Константинов“.

Във града също има и спортни отбори по борба, футбол, бадминтон, волейбол, баскетбол, кик-бокс, карате, джудо и много други. Най-развити са клуба по борба с треньор Салим Наим и клуба по бадминтон с треньори Димо Динков и Митко Станилов.

  • ФК „Димитровград 1947“
  • ВК „Раковски“

ОбразованиеРедактиране

  • ОП „Детски и младежки център“

Училища:

  • ПМГ „Иван Вазов“
  • ПЕГ „Д-р Иван Богоров“
  • ПГ „Проф. д-р Асен Златаров“
  • ОУ „Пенчо Петков Славейков“
  • СУ „Васил Левски“
  • СУ „Любен Каравелов“
  • ОУ „Алеко Константинов“
  • ОУ „Св. св. Кирил и Методий“

ЗабележителностиРедактиране

Най-красивата природна забележителност в Димитровград е паркът „Пеньо Пенев“, възстановен през 2004 г. В парка има около 15 езера, но в момента са пълни с вода около 4 – 5. В някои от тях могат да се видят водни лилии.

В града има още 2 големи парка – „Никола Вапцаров“ (в кв. „Христо Ботев“) и „Марица“ край р. Марица.

ТуризъмРедактиране

Еко туризъмРедактиране

Димитровград е сред най-озеленените градове в България. В покрайнините му са разположени 3 големи парка, а градинките и залесените площи са характерни за цялостния градски стил.

В парковете „Пеньо Пенев“ и „Никола Вапцаров“ може да се видят постиженията в озеленителната архитектура на България през 1950-те години: десетки видове дървета, храсти и цветя, множеството скулптури и скални късове с гравирани стихове в тях, белокаменни алеи с варовикови бордюри, живописни пасарелки и мозаечни стълбища, беседки и детските площадки, водни каскади, фонтани и др.

Защитена местност Злато поле е най-голямата влажна зона с естествен характер по поречието на река Марица. Тя включва водоеми и прилежащи площи, с храстовидна и дървесна растителност, където са съхранени неоценими по богатство растителни и животински видове. Злато поле е обявено за защитена местност от 11.08.2001 г.

Балнеоложки туризъмРедактиране

На няколко километра от Димитровград, в покрайнините на град Меричлери, се намират минерални извори, които са с доказани лечебни свойства. Температура на водата в тях е 35.4 градуса

Светилището на нимфитеРедактиране

На 20 мин път от Димитровград, в покрайнините на село Каснаково, се намира Светилището на Нимфите – много добре запазен езически храм, построен от римския пълководец Тит Флавий, в чест на богинята на любовта Афродита, в края на 3 век н.е. Предание от дълбока древност гласи, че там вечер танцуват нимфите – безкрайно красиви женски създания в белоснежни воали, под които прозират стройните им тела. Легендата гласи, че ако жените пият от изворчето вода, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби – деца на непокорна Тракия.

Редовни събитияРедактиране

  • Ден на химика – 10 май
  • 1 април – „Ден на хумора и шегата“. Ежегоден национален фестивал, организиран от НЧ „Васил Левски 2003“ гр. Димитровград
  • Празник на Димитровград – 2 септември
  • Есенни дни на културата
  • Младежки джаз фестивал
  • „Мис Димитровград“ – конкурс за красота

Официалният празник на Димитровград е 2 септември. Около тази дата, в рамките на 1 седмица, се провежда прочутият в областта Димитровградски панаир. Колоритното зрелище, заемащо значителна площ в красивия парк „Марица“, предлага най-различни забавления за малки и големи. Тук има традиционно виенски колела, блъскащи колички, захарен памук и многото „капанчета“, предлагащи бира и скара. Всяка вечер на голямата сцена, пред родна публика и гости, концерти и представления изнасят различни музикални и танцови групи, както и отделни изпълнители.

Изключение прави обаче Празникът на химика, когато традиционно се организира празнична програма от „Неохим“ АД. Комерсиални попфолк концерти обаче се провеждат всяка седмица в мултиплекса на звукозаписната къща „Пайнер“.

През 2 г. в Димитровград се провеждат поетични празници, посветени на поета Пеньо Пенев, свързал името си със строителството на града. На 7 май – рождения ден на поета, се връчва националната литературна награда, носеща неговото име.

Известни личностиРедактиране

Родени в Димитровград
Починали в Димитровград
Живели в Димитровград

ЛитератураРедактиране

„Тук няма град – тук всичко е мечти…“ (Божидар Божилов)

„Нежни куршуми“ – криминална новела (Николай Николов)

МедииРедактиране

Филми, снимани в града
Телевизия

В Димитровград ефирно се приемат следните телевизионни програми:

ТВ канал Телевизия Предавател Мощност
7 БНТ 1 Сградата на общ. Димитровград 30 W
29 Нова Телевизия Сградата на общ. Димитровград 100 W
39 BTV Сградата на общ. Димитровград 100 W

Кабелни оператори за територията на Димитровградска община са: A1, Булсатком, Vivacom и ESCOM.

Радио

В Димитровград ефирно се приемат следните радиопрограми:

(УКВ) Честота (MHz) Радиостанция Предавател Мощност
87.60 Радио Метроном Хасково, Сградата на СБА 100 W
87.80 БНР Хоризонт Сливен, РРТС Карандила 1 kW
88.10 БНР Хоризонт Пловдив, РРТС Здравец 550 W
88.30 БНР Радио Стара Загора Стара Загора, РРТС Хрищени 1 kW
88.80 Радио 1 Стара Загора, РРТС Хрищени 250 W
89.10 Радио FM+ Пловдив, над с.Белащица 500 W
89.50 Енджой Хасково, РРТС Хасково 125 W
89.70 Bulgaria ON AIR Стара Загора, РРТС Хрищени 118 W
89.90 Радио Фокус Пловдив, над с.Белащица 500 W
90.30 Радио FM+ Стара Загора, РРТС Хрищени 250 W
90.80 Радио Energy Стара Загора, РРТС Хрищени 125 W
91.40 Радио Веселина Хасково, Водонапорна кула 80 W
91.70 БНР Христо Ботев Пловдив, РРТС Здравец 1 kW
92.20 БНР Христо Ботев РРТС връх Ботев 10 kW
93.20 Дарик Радио Кърджали, РРТС Стръмни рид 1 kW
93.60 БГ Радио Стара Загора, РРТС Хрищени 250 W
94.00 БНР Радио Пловдив Пловдив, РРТС Здравец 3 kW
94.90 БНР Христо Ботев Свиленград, РРТС Шейновец 3 kW
95.30 Bulgaria ON AIR Хасково, ул. Пловдивска 39 100 W
95.50 Радио 1 Пловдив, над с.Белащица 500 W
95.80 Радио Веселина Стара Загора, РРТС Хрищени 500 W
96.00 БНР Христо Ботев Пампорово, РРТС Снежанка 1 kW
96.60 Дарик Радио (Хасково) Хасково, РРС Аида 500 W
96.80 Радио City Стара Загора, РРТС Хрищени 224 W
97.00 Радио Витоша Пловдив, над с.Белащица 480 W
97.20 БНР Радио Стара Загора Сливен, РРТС Карандила 1 kW
97.40 Радио Вероника Стара Загора, РРТС Хрищени 125 W
97.60 Радио FM+ Свиленград, РРТС Шейновец 113 W
98.30 БНР Христо Ботев Стара Загора, РРТС Хрищени 1 kW
98.70 БНР Христо Ботев Сливен, РРТС Карандила 1 kW
99.20 БНР Христо Ботев Кърджали, РРТС Стръмни рид 1 kW
99.70 БНР Хоризонт Свиленград, РРТС Шейновец 3 kW
100.10 Z-Rock Стара Загора, РРТС Хрищени 250 W
100.40 Радио Фокус Хасково, ул. Пловдивска 39 150 W
100.90 БНР Хоризонт РРТС връх Ботев 10 kW
101.20 Дарик Радио (Сливен) Сливен, РРТС Карандила 1 kW
101.60 БНР Хоризонт Пампорово, РРТС Снежанка 5 kW
102.10 Z-Rock Хасково, РРТС Хасково 233 W
102.70 Bulgaria ON AIR Пловдив, над с.Белащица 570 W
103.10 БНР Радио Пловдив Пампорово, РРТС Снежанка 1 kW
103.30 Радио Fresh! Пловдив, над с.Белащица 500 W
103.40 Радио 1 Рок Стара Загора, РРТС Хрищени 224 W
103.70 Z-Rock Пловдив, над с.Белащица 465 W
104.00 Дарик Радио (Хасково) Свиленград, РРТС Шейновец 1 kW
104.30 Радио 1 Рок Пловдив, над с.Белащица 500 W
104.60 Радио Фреш Стара Загора, РРТС Хрищени 118 W
105.00 БНР Хоризонт Кърджали, РРТС Стръмни рид 10 kW
105.40 Дарик Радио (Пловдив) Пловдив, РРТС Здравец 1.5 kW
106.20 Радио N-Joy Стара Загора, РРТС Хрищени 186 W
106.50 Радио Веселина Пловдив, над с.Белащица 480 W
106.80 Дарик Радио (Ст.Загора) Стара Загора, РРТС Хрищени 500 W
107.00 Дарик Радио (Пловдив) Пампорово, РРТС Снежанка 1 kW
107.80 БНР Радио Стара Загора Свиленград, РРТС Шейновец 1 kW

КухняРедактиране

Димитровградската кухня е много разнообразна. Тук е събрана есенцията от цяла България, защото той е сред най-младите градове, изграден от пришълци от много селища и краища. Идвали са хора от цялата страна, които са работели, участвали са в строежа му, а голяма част от тях са останали да живеят в него. По този начин са се запазили някои от най-добрите български рецепти.

Побратимени градовеРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Население по градове и пол
  2. Паневропейските коридори ((en))
  3. Наудашер, Едуард. От чирак в строителството на диги до пионер в индустриализацията на България. София, Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2009. ISBN 978-954-07-2839-1. с. 114 – 115, 119.
  4. Шкодрова, Албена. Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ. Пловдив, Жанет 45, 2015. ISBN 978-619-186-115-6. с. 71.
  5. „Актуализация на Програмата за реализация на Общински план за развитие на Община Димитровград за периода 2014 – 2020 г. във връзка с чл. 38. от ППЗРР“. // dimitrovgrad.bg. Посетен на 17 януари 2018. (на български)
  6. „Cities of Bulgaria“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 януари 2018. (на английски)
  7. „The population of all towns and villages in Haskovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 16 януари 2018. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 януари 2018. (на английски)
  9. DarikNews
  10. 24 часа
  11. 359.bg
  12. Масленица
  13. Баница със спанак
  14. Димитровградска салата с катък
  15. ПОБРАТИМЕНИ ГРАДОВЕ
  16. ПОБРАТИМЕНИ ГРАДОВЕ

БиблиографияРедактиране

  • Jordanov, I. Byzantine Seals from the Kale Fortress near Present-day Dimitrovgrad. – In: Hypermachos. Festschrift für Werner Seibt zum 65. Geburtstag. Wien, 2008, 89 – 105.
  • Желева-Мартинс, Д. Димитровград – градоустройство, парково изкуство, архитектура, ценностна интерпретация. – Паметници, реставрация, музеи, 2010, юни-декември,
  • Желева-Мартинс, Д. Димитровград – идеи и интерпретации. – Архитектура, 2010, № 5, 33 – 36.
  • Желева-Мартинс, Д. Културната памет за Димитровград като предмет на интерактивно образование. – В: Култура в образованието и образование в културата. Многообразие в единството. Т. 2. С., СУБ, 2010, 112 – 119.

Външни препраткиРедактиране