Павел Недков
Павел Недков е български музикален деец, учител, преводач и спортен деятел.
| Павел Недков | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | 1932 г.
|
Биография редактиране
Роден през 1873 година в град Зайчар[1], от областта Тимошко, отстъпена от Османската империя на Княжество Сърбия през 1833 г.[2] по силата на Одрински мирен договор.
В България редактиране
Преселва се да живее във Видин, където завършва гимназия. Постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, но загърбва офицерското поприще, печели държавен конкурс, обявен от Министерството на просвещението, и завършва естествени науки в Лайпциг през 1897 г. Там следва заедно с поета Пенчо Славейков, като защитава докторска дисертация. В Пловдив се установява през 1898 г. и започва да преподава като учител по естествени науки в Пловдивската мъжка гимназия. Наред с това издава учебници, занимава се с пеене. Именно музиката носи слава на Недков. Макар да няма музикално образование, роденият в Зайчар учител притежава добър слух, забележителни гласови данни и техники на пеене, а изявите му не остават скрити за академичната общност. Успоредно с учителската си работа Недков развива професионална певческа кариера независимо, че е самоук. Става председател на Пловдивското певческо дружество и получава предложение да продължи образованието си в някоя от реномираните европейски консерватории, но отказва и остава трайно установен в Пловдив, където води активен обществен живот.
Поезия и спорт редактиране
Наред с естествените науки, авторство на учебни помагала и пеене, Недков има влечение и към поезията, и освен опери като „Аида“, „Вълшебната флейта“ и „Риголето“, за първи път на български превежда и редица произведения от немската класика. Междувременно се отдава на нова страст. Интересът му към спорта го води до председателското място на Пловдивското колоездачно дружество, което той и съмишленици предходно основават. Последвалото предложение на Недков до пловдивската община за отпускане на терен за колодрум е прието. Така с негова помощ местните колоездачи се сдобиват със собствена база.
Павел Недков почива в Пловдив през 1932 г.
Бележки редактиране
- ↑ Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 227 – 228
- ↑ Сава Дацов, Зайчар и неговото население (Един от българските предели в Сърбия), Средец 1884, стр. 2