Отваря главното меню

Павел Стоянов е български зограф, представител на Дебърската художествена школа.

Павел Стоянов
Български зограф
Роден
1839 г.
Починал
10 ноември 1904 г. (65 г.)

БиографияРедактиране

Павел Стоянов е роден в 1839 година в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. През 1869 година се опитва чрез руския консул в Одрин Константин Губастов да бъде приет в някоя руска академия, за да учи живопис. Губастов пише на Найден Геров да го приеме Станислав Доспевски, но Геров отговаря, че самият Доспевски е самоук и не може да обучава ученици и препоръчва чрез ходатайство на Славянския благотворителен комитет Стоянов да бъде приет в училището за живопис в Москва.[1]

Работи като зограф из Югозападна България, из Темските села в Пиротско, във Въргудинци и Вета, Белопаланско, в Балта Бериловци и Църнолевица, Свърлишко, Цървена ябълка, Кюстендилско. Автор е и на няколко икони за църквата „Света София“ в София.[2]

Павел Стоянов умира на 10 ноември 1904 година.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 230.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 231.