Павел Стоянов
Павел Стоянов е български зограф, представител на Дебърската художествена школа.[1]
| Павел Стоянов | |
| Български зограф | |
| Роден |
1839 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 ноември 1904 г.
|
Биография редактиране
Павел Стоянов е роден в 1839 година в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. През 1869 година се опитва чрез руския консул в Одрин Константин Губастов да бъде приет в някоя руска академия, за да учи живопис. Губастов пише на Найден Геров да го приеме Станислав Доспевски, но Геров отговаря, че самият Доспевски е самоук и не може да обучава ученици и препоръчва чрез ходатайство на Славянския благотворителен комитет Стоянов да бъде приет в училището за живопис в Москва.[2]
Заселва се в Пирот.[3] Работи като зограф из Югозападна България, из Темските села в Пиротско, във Въргудинци и Вета, Белопаланско, в Балта Бериловци[1] и „Успение Богородично“ в Църнолевица, Свърлишко,[1] където рисува в 1881 година, в църквата „Света Петка“ в 1882 година,[3] Цървена ябука. Автор е и на няколко икони за църквата „Света София“ в София.[1] Същевременно строи църкви в Церова, Горчинце, Цървена ябука и Кална.[3]
Павел Стоянов умира на 10 ноември 1904 година.[2]
Литература редактиране
- Николиќ, И. Дебарскиот зограф Павле Стојановиќ на територијата на југоисточна Србија (1870-1904) // Културно наследство (22-23). Скопје, 1997. с. 237 – 241. (на македонска литературна норма)
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 231.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 230.
- ↑ а б в Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 23. (на сръбски)