Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

„Света София“ е православна църква с раннохристиянски корени и архитектура в столицата на Република България - София. "["Света София"] има изключително значение за София. Още от времето на своето съграждане дори до най-ново време тя е продължавала да бъде най-видната сграда в града, която, въпреки всички удари на съдбата, е устояла в продължение на дълги столетия на всички разрушителни стихии, символизираща по този начин в себе си миналото и трайността на самия град. ... С пълно право можем да кажем, че историята на "Св. София" е в голяма степен и история на самия град София, тъй като всички по-значителни събития и промени са налагали своя отпечатък на църквата. Не напразно народната фантазия е създала толкова легенди за тази църква, чиято вековна древност я е обкръжила с ореола на свръхестественото."(Проф. Богдан Филов, 1913)[1]

„Света София“
Basilica of Hagia Sofia, Bulgaria.jpg
Sofia Center.png
42.6965° с. ш. 23.3315° и. д.
„Света София“
Местоположение в България София Център
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Православие – БПЦ
Епархия Софийска епархия
Тип на сградата базилика
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане IV век
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана
„Света София“ в Общомедия
Интериор на църквата

Съдържание

АрхитектураРедактиране

Според непреходното определение на Проф. Богдан Филов: "["Света София"] има и твърде голямо общо научно значение като един от най-старите архитектурни паметници на Балканския полуостров. ... "Св. София", която съвсем няма византийски характер, и се отличава рязко от всички други църкви у нас, сочи явно на един период, когато византийският стил не е още получил онова изключително господство в църковната архитектура на Балканския полуостров, което по-късно задушило всички други самостойни прояви и е наложило своя отпечатък дори и на постройките от най-ново време. ... Всъщност, обаче, ние имаме тук работа с една оригинална постройка, чиито особености не могат да се обяснят въз основа само на местните паметници. ... ние ще трябва ... да проследим главно старохристиянската църковна архитектура в Мала Азия ... " (Проф. Богдан Филов, 1913)[1]


Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и апсида. Предполага се, че нейната архитектура е резултат на грузинско влияние на имперски и строителни първенци произхождащи от тези кавказки земи.[източник? (Поискан преди 1 ден)] Църквата днес няма камбанария. Камбаната ѝ е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа.

ИсторияРедактиране

Предходни сградиРедактиране

На мястото на „Света София“ са издигнати последователно четири църкви, предхождащи съвременната сграда.

Първият раннохристиянски храм е мартирий, издигнат в съществувалото от по-рано гробище източно от стените на античния град Сердика. Изглежда е построен непосредствено след Медиоланския едикт от 313 година, а откритата в него олтарна маса е датирана към средата на IV век. Първоначално той представлява правоъгълна постройка с размери 7,43 × 6,19 метра с полукръгла апсида, а впоследствие е удължен в западна посока до еднокорабна сграда с размери 14,51 × 6,19 метра.[2]

Около 380 година на мястото на мартирия е построена нова църква, която запазва неговите основни размери, използвайки остатъци от стените му като стилобати. Наосът е удължен с 4 метра и са добавени още два кораба, като северният е по-тесен, за да не засегне съществуващи гробници. Апсидата е разширена до ширината на наоса, което по това време е характерно за сирийската църковна архитектура.[3]

Малко по-късно църквата е построена наново за трети път. Страничните кораби са разширени (северният – само с половин метър) и апсидата е увеличена пропорционално. Целият наос е удължен още в западна посока, а в западния му край е добавен притвор. Тази църква не просъществува дълго, разрушена от готите няколко години след построяването си.[4]

В последните години на IV век на мястото е построена нова църква с нов мозаечен под, покриващ останките от предишните строежи. Тя има специфична планировка на псевдокуполна базилика с общ двускатен покрив над трите кораба и трансепт, използван като основа на масивна кула с отбранителни функции. Тази сграда е разрушена от хуните през 443 година.[5]

Съвременната сградаРедактиране

Съвременната сграда на църквата е построена в средата на V век, при император Маркиан или при Лъв I Тракиец, повтаряйки планировката на предишната сграда.[6] Църквата е засегната в края на V век от нападения на прабългари и славяни и е възстановяване при в средата на VI век при император Юстиниан Велики.[6] Подобно на едноименната църква в Константинопол на Божията премъдрост – едно от имената на младия Исус Христос.[7] Смята се, че оттогава вече над 1400 години тя неотменно носи това име, което от XIV век започва да се използва и за целия град.

Не по-късно от завладяването на Сердика от българския владетел Крум в 809 година са срутени сводове на трите главни кораба и трансепта, както и надстройката на притвора. След покръстването на българите през втората половина на IX век църквата е ремонтирана, като са премахнати отбранителните кули и сградата придобива приблизително съвременния си план.[8]

През следващите столетия храмът продължава активно да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. По времето на Второто българско царство (XII – XIV век) тя придобива статута на катедрална митрополитска църква.

Превръщане в джамия и запустяванеРедактиране

 
„Света София“, гравюра от 1878 г.

След османското нашествие храмът е превърнат в джамия – издигнати са минарета и са унищожени стенописите (открити са техни следи, датирани от XII век, предхождащи стенописите на Боянската църква). Най-вероятно сградата за пръв път е разрушена по време на земетресение от средата на XV век. В края на XVI век тя е отново възстановена като джамия от османския велик везир от хърватски произход Сиявуш паша.[9] Отново през 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно от силни земетръси, едно минаре пада, а сред турците се пуска мълвата, че са разгневили гяурския Господ и джамията е окончателно изоставена. Оцелялата част е превърната в склад, който се използва до 4 януари 1878 г., когато пред сградата с благодарствен молебен тържествено са посрещнати войските на генерал Гурко.

За кратко към края на XIX век сградата е използвана като наблюдателната кула на столичната пожарна команда.

Възстановяване през XX векРедактиране

 
„Света София“, около 1915 г.
 
Камбаната е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа

През 1927 година Света София е обявена за "Народна старина".[10] Веднага след това се извършва първото съвременно възстановяване на храма, което е завършено през 1930 г. На 21. IX. 1930 година църквата е осветена и в нея започва да се извършва служение. През 1935 г. се извършва системно проучване и реставрация под ръководството на професор Богдан Филов и архитект Александър Рашенов. През 1955 г. храмът Света София е обявен за Архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение.[10] Така, последователно през десетилетията, Света София укрепва своя защитен статут: "... 5. Храм "Света София", ул. "Париж", № 2/ ул. "Московска", Народна старина - ДВ. Бр. 69 от 1927 година; Археологически Архитектурно-строителен (декл.писмо № 2637 от 07.06.1988 г.) - В. "Известия", Бр. 73 от 1955 година. ..."[10]

Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм. Реставрацията на екстериора на църквата е извършена в периода 1980 – 1981 г. по проект и под ръководството на арх. Хр. Ганчев и арх. Д.Дамянов от Националния институт за паметниците на културата. През 1986 г. колектив с ръководител арх. Хр. Ганчев разработва Концепция и програма за консервация, реставрация и експониране на интериора на църквата „Св. София“. Работата по консервацията и експонирането на интериора и гробниците е извършена по проект на арх. В. Китов и е завършена в периода 2012 – 2013 година.

Археологическите проучвания, а и случайни изкопи непрестанно разкриват нови страни на християнската древност, съхранили се тук. През 1980-те и 1990-те години, след като църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния и средновековен оригинал, а на южната ѝ фасада е възстановен главният официален мемориал на Република България – Гробът на Незнайния войн, по проект на арх. Никола Николов. Тогава под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и гробнична архитектура. Това дава ход на сложен дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, консервация, реставрация и социализиране на целия комплекс.

От англо-американските бомбардировки на София в 1944 г. пострадала подобно на съборната църква „Свети Александър Невски“, щети понася и "Света София". Днес църквата „Света София“ е сред най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнско развитие на Югоизточна Европа, със световно значение.

ДругиРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Филов, Богдан. Софийската църква „Света София“. С., 1913.
  • Филов, Проф. Богдан Димитров. "Софийската църква „Света София“ с предговор от Георги Каприев, Второ издание по Библиофилски екземпляр, № 5, лично номериран и подписан от Богдан Филов на 17.IX.1913. - Изд. "Изток-Запад" (заедно със "Софийската църква "Свети Георги"), София, 2004.
  • Стефан Бояджиев, Вера-Надежда Динова-Русева, Георги Бакалов, Марина Младенова. Раннохристиянски храм „Св. София“ – премъдрост Божия / The Early Christian Church of St. Sofia – God`s Wisdom. 2 прераб. и доп. изд. С., УИ, 2009.
  • Чилингиров, Асен. Софийската „Света София“ и нейните мозайки. С., Алфаграф, 2011.
  • Ганчев, Христо “Проучвания и проект за фасадна реставрация на църквата „Св.София“/1980 – 1981 г./", Сб. “Проучвания и консервация на паметниците на културата в България, том III, стр. 132 – 140, НИПК и ЦПИП-КК, София 1984.
  • G. Fingarova, Die Baugeschichte der Sophienkirche in Sofia. Wiesbaden, 2011; с рецензия от Е. Ризос
  • Ганчев, Хр. “Базиликата „Св.София“, Сп. „София“, бр. 3, 1981.
  • Ганчев, Хр. „Паметникът дал името на нашата столица“, в-к „Отечествен фронт“, бр.11088, 1981.
  • Петрова, Арх. Елена Маринова. Църквата „Света София“ (33-36) - В: Сборник - София, древна и млада (с. 431). Съставители: Велков, Проф. Велизар Иванов, Магдалина Станчева, Борис Чолпанов и Желязка Купенова; Рецензенти Проф. Димитър Ангелов, Проф. Илчо Димитров – Издателство „Народна младеж“, София, 1980.

БележкиРедактиране

  1. а б Филов, Проф. Богдан Димитров. "Софийската църква „Света София“ с предговор от Георги Каприев, Второ издание по Библиофилски екземпляр, № 5, лично номериран и подписан от Богдан Филов на 17.IX.1913. (стр. 30) - Изд. "Изток-Запад" (заедно със "Софийската църква "Свети Георги"), София, 2004
  2. Димитров 2013, с. 123 – 124.
  3. Димитров 2013, с. 124 – 125.
  4. Димитров 2013, с. 125.
  5. Димитров 2013, с. 125 – 126.
  6. а б Димитров 2013, с. 126.
  7. Международна конференция „София – Премъдрост Божия“, Софийски университет, Богословския факултет, Официална публикация на Българската патриаршия, София, 22 март 2010 г.
  8. Димитров 2013, с. 126 – 127.
  9. Авдев, Стоян. Разрушителните исторически земетресения в София. София, Бесике, 2007. ISBN 978-954-916-354-4. с. 9 – 10.
  10. а б в СПИСЪК НА ОБЕКТИ СЪС СТАТУТ НА НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ /ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА/С КАТЕГОРИЯ “НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ” НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТ ГРАД СОФИЯ /Данни от Националния регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актовете на органите по чл. 65 и Публичния регистър на издадените по чл. 59, ал. 1 декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим/
Цитирани източници
  • Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4.

Вижте същоРедактиране

Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:

Външни препраткиРедактиране