Паметник на френските войници
Паметникът на френските войници и моряци е паметник във Варна.[1]
| Паметник на френските войници | |
| Вид | паметник |
|---|---|
| Местоположение | Варна, България |
Събития
редактиранеПо време на Кримската война (октомври 1853 - февруари 1856) град Варна е сборен пункт на обединените войски на Османската империя, Великобритания и Франция, като там и в околните села са дислоцирани над 30 000 френски, 25 000 английски и 10 000 турски войници.
В края на май 1854 г. във Варна пристигат с параходи първите отряди на коалиционните френски и английски войски. Скоро след това са регистрирани първите случаи на холера,[2] за която се установява, че е пренесена от Пети френски корпус от Южна Франция. Французите вдигат палаткови болници (tеntes-hopitaux) при Буюк Франга.[3] . Според д-р Гаспар Леонард Скриве, главен лекар на френската експедиционна армия, първият случай на холера във Варна е регистриран на 3 юли 1854 г.[4] Епидемията е пренесена в Добруджа и на Кримския полуостров, а болните са транспортирани за изолация във Варна. Франция дава във войната близо 10 000 жертви, от които 7 000 умират от холера през 1854 и 1855 г. Сезар дьо Базанкур, военен кореспондент по време на Кримската война, съобщава:
| „ | Най слабата страна в тази армия бяха болниците ѝ, където болните и ранените умираха без помощ, зле гледани, почти забравени, като да бяха вече умрели, без лекари и без медикаменти. | “ |
Сезар Де Базанкур - Кримската експедиция: Хроника на източната война (1859)[5] | ||
Памет
редактиранеВъв Варна са издигнати два френски войнишки паметника, напомнящи за погребаните тук 5 183 френски войници и моряци. Единият е изграден по инициатива на консула на Франция Пелегрини през 1888 г.[6] в католическите гробища в района на днешния Пантеон в Морската градина. Той е с пирамидална структура, заграден с верига и осем оръдейни цеви, пренесени от арсенала в Тулон, всяка с тегло по 3 000 кг и забити в земята с дулата надолу. След преместването на паметника през 1959 г. два от топовете са предадени за съхранение на Военноморския музей. Вторият френски паметник е изграден в местността Карантината в Сес Севмес, след като в края на XIX - началото на ХХ век там е намерен надгробен камък на френски войници. Варненското археологическо дружество моли флотското управление за разпореждание той да бъде преместен в близката флотска градина.[7] Този паметник е осветен на 15 април 1912 г. в памет на загиналия от холера екипаж на френски военен кораб. На церемонията присъстват френският консул Мерсиние и кметът на Париж Феликс Русел.[8]
В средата на 50-те години на XX в. във Варна е приет нов генерален план за озеленяване, според който Морската градина да бъде разширена в североизточна посока и да бъде построен Пантеон върху католическите гробища. През 1959 г. арх. Камен Горанов ръководи преместването на паметника от френските гробища в местността Разклона на кв. Виница, където няколко години по-късно е преместен и другия френски паметник от местността Карантината.[9]
Вижте също
редактиране- Паметник-мавзолей на умрелите от холера в Кюстенджа френски войници и офицери при експедицията в Добруджа през 1854 г.
Източници
редактиране- ↑ Паметник на загиналите френски войници и моряци през 1854 г. край Варна @ europeana.eu - посетен на 11 януари 2024
- ↑ Варна по време на Кримската война от 1853 – 56 г. - Известия на Народния музей - Варна - 01/01/1910, No. 1, 45 стр.
- ↑ L'expedltlon de Сrimее. Bazancourt. Paris, стр. 139
- ↑ Анастас Ангелов. ФРЕНСКАТА ЕКСПЕДИЦИЯ В ДОБРУДЖА ПО ВРЕМЕ НА КРИМСКАТА ВОЙНА @ morskivestnik.com, посетен на 12 януари 2024 г.
- ↑ Варненски общински вестник / 07/06/1929, No. 205, 2 с.
- ↑ Петко Бочаров. Хайде да върнем низвергнатия френски паметник във Варна @ 24chasa.bg - посетен на 11 януари 2024
- ↑ Годишен отчет на Варненското археологическо дружество - дигитално копие - 01/01/1907, No. 1, стр.21, стр.32
- ↑ Свободен глас - дигитално копие - 19/04/1912, No. 16, стр.3
- ↑ Паметници на загиналите френски войници и моряци през 1854 - 1855 г. @ visit.varna.bg - посетен на 11 януари 2024