Панотия
Панотия (от гръцки пан- „всичко“ и нотос, „южен“ – т.е. „всички южни земи“), известен също като Вендиански суперконтинент, Велика Гондвана и Панафрикански суперконтинент, е относително кратко съществувал неопротерозойски суперконтинент, който се формира в края на Докамбрий по време на Панафриканската орогенеза (650 – 500 млн. години) и се разпада преди 560 млн. години с отварянето на океана Япетус.[1] Панотия се образува, когато Лаврентия е разположен в непосредствена близост до двата големи южноамерикански кратона: Амазонка и Рио де ла плата. Океанът Япетус се образува, като отделя Лаврентия от Балтика, Амазония, и Рио де ла плата.[2]
Произход
редактиранеДж. Д. А. Пайпър (1976) е може би първият, предположил протерозойски суперконтинент, предшестващ Пангея, известен като Родиния.[3] Той просто го нарича „Протерозойски супер-континент“,[4] а значително по-късно го нарича „симетричен, във форма на полумесец, аналог на Пангея“ Палеопангея и все още настоява, че няма нужда от каквито и да е доказателства за Родиния или дъщерния суперконтинент Панотия и редица други хипотетични суперконтиненти от архайски времена.[5]
Наличието на късен протерозойски суперконтинент, различен от Пангея, за първи път е предположен от М.О. МакУилямс през 1981 година въз основа на палеомагнитни данни и разпадането на суперконтинента преди около 625 – 550 млн. години, документирано от Бонд, Никесон и Коминц през 1984[6] Тяхната реконструкция е почти идентична с тази на Далзиел от 1997 и други.[7]
Друг термин за суперконтинента, който се смята, че е съществувал в края на Неопротерозоя е „Великата Гондвана“, предложен от Стърн през 1994. Този термин показва, че суперконтинента Гондвана, които се образува в края на Неопротерозоя, някога е бил част от много по-голям късно-неопротерозойски суперконтинент.[8]
Панотия е термин въведен от Пауъл през 1995 година[9], на базата на термина Панотиос първоначално предложен от Стъмп през 1987 година за „цикъл на тектонична активност, общ за континентите Гондвана, който е довел до образуването на суперконтинент.“[10] Йънг, 1995 предлага преименуване на стария протерозойски суперконтинент Канатия, сега известен като Родиния, като името Родиния се запази за късния неопротерозойски суперконтинент, сега известен като Панотия.[11] Пауъл обаче възразява срещу това преименуване и предлага вместо него да се ползва термина на Стъмп за по-късния суперконтинент. Думата Канатия е на лаврентийските ирокези, от нея произлиза името „Канада“.
Формиране
редактиранеРеконструкциите на Родиния са различни, но повечето включват пет елемента:[12]
- Лаврентия или Канадски щит се намира в центъра;
- западният бряг на Лаврентия е към Антарктида и Австралия (или Източна Гондвана);
- източният бряг на Лаврентия е към Амазонския кратон;
- северният бряг е към Балтика;
- Сибир се намира в непосредствена близост до Балтика.
По-малко определената позиция на континенталните блокове включва:
- Западно-Африканският кратон е просто разширение на Амазонския кратон;
- Източна Гондвана е вероятно разделена от океани;
- Катайзия (Индокитай, Севернокитайски и Южнокитайски кратон) е разположен в непосредствена близост до Източна Гондвана в близост до Северния полюс;
- Конго кратонът е разположен на южното крайбрежие на Лаврентия, вероятно отделен от Родиния от океаните Мозамбик и Адамастор.
Формирането на Панотия започва по време на Пан-Африканската орогенеза, когато кратонът Конго попада между северната и южна част на предходния суперконтинент Родиния преди около 750 млн. години. Пикът на планинообразуването е преди около 640 – 610 млн. години, но тези континентални сблъсъци може да са продължили в ранния Камбрий преди около 530 млн. години. Формирането на Панотия е в резултат на завъртането на Родиния отвътре навън.[14]
Когато Панотия се формира, Африка се намира в центъра, заобиколена от останалата част от Гондвана: Южна Америка, Арабия, Мадагаскар, Индия, Антарктида и Австралия. Лаврентия, който „избягва“ от Родиния, Балтика и Сибир са запазили относителните си позиции, които са имали в Родиния. Катайзия и Кимерия (континентални блокове от южна Азия) са разположени по протежение на северните покрайнини на Източна Гондвана. Авалоно-Кадомианските райони (по-късно, ще се превърнат в Централна Европа, Великобритания, Северноамериканския източен бряг и Юкатан) са били разположени по протежение на активните северни покрайнини на Западна Гондвана. Тази орогенеза, вероятно се разширява на север в границата на Урал на Балтика.
Панотия се формира от потискането на външните океани (механизъм наречен екстравертност)[15] над нисък геоид, докато Пангея, се формира от потискането на вътрешните океани (интровертност) над висок геоид[16] Океанската кора, потисната от Панотия, формира суперокеана Мировия, който обгражда Родиния до разпадането му преди 830 – 750 млн. години, и се увеличава по време на късната протерозойска орогенеза, резултат от създаването на Панотия.[17]
Една от основните деформации е сблъсъкът между Източна и Западна Гондвана или Източно-Африканската орогенеза.[18] Транс-Сахарският колан в Западна Африка е резултат на сблъсъка между Източносахарския щит и Западно-Африканския кратон, когато 1200 до 710 млн.-годишни вулканични скали са натрупани по границата на този кратон.
Разпад
редактиранеРазпадът на Панотия е съпроводен с повишаване нивото на Световния океан, рязка промяна на климата и химичния състав на океанските води и Камбрийският взрив.
Океанът Япетус започва да се образува при събирането на Панотия, 200 млн. години след разпадането на Родиния. Образуването на Япетус и други камбрийски морета съвпада с първите стъпки в развитието на многоклетъчни мекотели, създавайки безброй разнообразни местообитания за тях, което довежда до така нареченият Камбрийски взрив (бързото развитие на скелетните многоклетъчни).[19]
Трилобитите възникват в Неопротерозоя и започват да се диверсифицират преди разпадането на Панотия (преди 600 – 550 млн. години), както е видно от тяхното повсеместно присъствие във вкаменелости и липсата на алопатрично видообразуване в историята им.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Scotese 2009, Reconstruction of Rodinia and Pannotia, p. 68
- ↑ Unrug 1997, pp. 3 – 4, Fig. 3
- ↑ For a more detailed description of the concept(s) of the supercontinent cycle see: Nance, Murphy & Santosh 2014, Indications of pre-Pangean supercontinents, pp. 6, 8
- ↑ Piper 1976, Geological and Geophysical implications, p. 478
- ↑ Piper 2000, Abstract; Piper 2010, Abstract
- ↑ Murphy & Nance 1991, Introduction, p. 469
- ↑ Meert & Powell 2001, Fig. 1, p. 2
- ↑ Stern 1994, Fig. 1, p. 321; fig. 5, p. 329
- ↑ Powell 1995, с. 1053
- ↑ Stump 1987, Abstract; Stump 1992, Pannotios tectonism, pp. 30 – 31
- ↑ Young 1995, с. 154
- ↑ Scotese 2009, Reconstruction of Rodinia, pp. 68 – 71; Fig. 1, p. 69
- ↑ Dalziel 1997, Fig. 12, p. 31
- ↑ Scotese 2009, Reconstruction of Pannotia, pp. 71 – 72
- ↑ Murphy & Nance 2013, Introduction, pp. 185 – 187
- ↑ Murphy & Nance 2013, Discussion, p. 191
- ↑ Murphy, Nance & Cawood 2009, Assembly of Pannotia, pp. 412 – 13
- ↑ Murphy, Nance & Cawood 2009, Development of concepts, pp. 410 – 11
- ↑ Dalziel 1997, с. 38
Външни препратки
редактиране- Образ, показващи Панотия според Кристофър Скотезе. (това е известно като късно-докамбрийски суперконтинент).
- Torsvik, Trond Helge. Palaeozoic Continent Margins: Late Cambrian (500 Ma) // Посетен на 18 юни 2010.
- Stampfli, G. M. и др. Paleozoic evolution of pre-Variscan terranes: from Gondwana to the Variscan collision // Special Papers-Geological Society of America 364. 2002. с. 263 – 280. (виж Фигура 3 за ранно-ордовикова (490 млн. години) реконструкция)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pannotia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |