Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пантелей.

Пантелей (на македонска литературна норма: Пантелеј) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.

Пантелей
Пантелеј
— село —
Изглед към Пантелей.
Изглед към Пантелей.
North Macedonia relief location map.jpg
41.9658° с. ш. 22.3164° и. д.
Пантелей
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Кочани
Надм. височина 828 m
Население 64 души (2002)
Пощенски код 2300
МПС код КО

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 12 километра северозападно от град Кочани. Намира се между хълмистия и планинския югозападен дял на Осоговската планина. Местността е богата на извори.

ИсторияРедактиране

 
Пантелейският манастир

В XIX век Пантелей е чисто българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пантелей има 220 жители, всички българи християни.[1]

През 80-90-те години на ХІХ век около селската църква „Свети Пантелеймон“ е изграден едноименен манастир. В 1872 година първо е изградена църквата „Успение на Пресвета Богородица“, а в 1885 - и главната манастирска црква „Свети Пантелеймон“. Към 1900 година манастирът има трима монаси.[2] Манастирът е подведомствен на Българската екзархия. Името си селото дължи именно на храма, посветен на Свети Пантелеймон, наричан простонародно Пантелей.

В началото на XX век българите в селото са разделени в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 28 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пантелей (Pantelei) има 192 българи екзархисти и 96 патриаршисти сърбомани.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Пантелей са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяване от 2002 в селото има 29 домакинства с 55 къщи.[6]

ЛичностиРедактиране

Родени в Пантелей
  •   Алекса Попкаранфилов, деец на ВМОРО[7]
  •   Серафим Христов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 2 рота на Кюстендилската дружина[8]
  •   Стефан Давидов (Караджата, 1878 – 1934), български революционер, войвода на ВМРО
  •   Тасе Стефанов (1854 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[9]
  •   Трифон Савев (1900 – 1944), български революционер, войвода на ВМРО

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. ІІ, София 1932, стр. 478
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 132-133.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 868.
  6. Официален сайт на Община Кочани.
  7. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 200.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 822.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 778.