Отваря главното меню

Панчаревският или Урвичкият манастир „Свети Николай Летни“ е действащ манастир без монаси на Българската православна църква, част от Софийската Мала Света гора.

Панчаревски манастир
„Свети Николай Летни“
Pancharevo monastery church.png
Манастирската църква
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Панчарево
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Софийско
Време на изграждане 1938 г.
Съвременно състояние действащ

МестоположениеРедактиране

Намира се в най-западната част от Ихтиманския дял на Средна гора – Лозенската планина, на 8 km югоизточно от центъра на село Панчарево. Разположен е на десния бряг на река Искър в Панчаревския ѝ пролом, близо до крепостта Урвич.

ИсторияРедактиране

Част е от Софийската „Мала Света гора“ и е бил един от най-големите манастири около София. Той е от типа манастири изграждани в близост до крепости, което било характерно за късното средновековие. Заедно с крепостта „Урвич“, Крепостната черква-манастир „Св. Илия“ и Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“ образуват Урвичкия крепостен комплекс.

Не се знае кога точно е основан (вероятно в периода 10 – 12 век), след падането на България под османска власт манастира е разрушен а монасите му били изгорени, за което свидетелстват намерени при разкопаване на основите му човешки кости. Възобновяван е на два пъти през XX век – през 1938 г. и 1996 г. чрез дарения и благодарение на Бона Велинова от село Григорево, Елинпелинско, която по желание на местните жители, открива основите му през 1929 г. Ктитор на манастира е Атанас Господинов от Панчарево.

Църквата е построена през 1996 г. върху стари основи. Представлява еднокорабна, едноапсидна безкуполна постройка. Възкръснал за нов живот след дълги години забрава, днес „Свети Никола“ е действащ манастир.

Храмов празникРедактиране

Празник на манастира – 9 май. Провежда се традиционен събор, който се посещава основно от жители на околните селища, в съзнанието на които е запазен спомена за това Свято място и преданията около съдбата на „Урвич“.

Външни препраткиРедактиране