Панчарево
- Вижте пояснителната страница за други значения на Панчарево.
Панчарѐво, (погрешно изписвано като Панчерево), е квартал в югоизточната част на София, Западна България, област София, административен център на район „Панчарево“ на Столичната община. Кварталът е населяван официално от около 3200 жители, а неофициално от над 5000 жители.
Панчарево Pancharevo | |
Страна | България |
---|---|
Площ | 7,301 km² |
Население | 3174 души[1] (15 март 2024 г.) 435 души/km² |
Кмет | Евгения Алексиева (ГЕРБ-СДС) |
ЕКАТТЕ | 55419 |
Пощенски код | 1137 |
Панчарево в Общомедия |
Има статут на балнеолечебен курорт от местно значение, утвърден от Министерството на народното здраве през 1963 г.[2]
География
редактиранеСело Панчарево е разположено на 15 km югоизточно от центъра на София, между Витоша и Лозенска планина, в края на Панчаревският пролом на река Искър. Намира се в близост до Околовръстния път на столицата, кв. Горубляне и Бистрица. Непосредствено под селото Бистришката река, която се спуска стръмно от най-високите части на Витоша, се влива в Панчаревското езеро.
Панчаревското землище се застроява предимно със съвременни крайградски къщи за целогодишно обитаване, както и с комплекси от затворен вид. Обхваща и част от новоизграждащия се жилищен район около парк-комплекс „Камбаните“ в подножието на Витоша, където е изградена базата на Англо-американското училище. Една от най-живописните части от землището е меандърът Урвич, обявен за природна забележителност, разположен в пресечната точка на планините Лозенска, Плана и Витоша, където при Дяволския мост Железнишка река (Ведена) се влива в Искър. На това място се намира Урвичкият крепостно-манастирски комплекс, част от Софийската Света гора. Панчарево има удобни комуникации към Бизнес парк София в столичния ж.к. „Младост“, „Цариградско шосе“, Летище София, гр. Самоков и курорта Боровец.
В района се намира най-старата ВЕЦ в България и на Балканския полуостров – ВЕЦ „Панчарево“, както и пречиствателната станция за питейна вода „Панчарево“ с капацитет за пречистване на 4,5 m3/s води от яз. Искър.
История
редактиранеКрасивата природа, здравословният климат, наличието на водни площи и минералните извори са главните фактори за заселването на панчаревското землище още в древността. Село Панчарево, както и съседният Кокаляне са толкова древни, колкото е древно заселването на плодородната Софийска котловина. От решаващо значение за ранното заселване в региона са били термалните извори, край които са открити материални следи от времето на древните траки и римляни. Немалка роля е изиграло кръстопътното местоположение, както и развитието на древното рударство. Знае се, че още в далечното минало от всички витошки реки се е промивало речно (самородно) злато. Речно злато се е промивало и от големия наносен конус на река Искър, пръснат след изхода от Панчаревския пролом между подножията на Витоша и Лозенска планина, и далеч на север.
И както споменава Вазов в свой пътепис за Софийската долина:
„ | Ето, от изток Панчарево със старата си римска баня, сгушено в един прелестен кът, там, дето Искър, като излазя из пролома си, пълни с шум околността. Срещу него, през реката, върху един канарист рът стърчи средновековният Урвич, прославен от преданието за последните борби с турците на издихающата българска независимост. | “ |
Лечебните минерални извори в района на днешното село Панчарево били известни още на траките, които основали в близост до тях селище с името „Риляник“, в превод „изобилен извор“. По-късно името им се променило, като през Римската епоха били наричани „Бани Чезаре“ (Царски) и били поддържани в добро състояние от аристокрацията и местното население, а в района им се предполага, че се е оформило богато императорско имение с лозови насаждения. Славяните и прабългарите ги наричали „Бани Цареви“, а турците – „Банджареви“, и около тях се разполагал прочутият Кинан-пашов чифлик, който заемал една голяма територия, между Симеоново, Горубляне, река Искър и Бистришкото землище.
В Панчарево и околностите му са останали и значителни следи от времето на Римската империя. Тогава е била построена минералната баня, която имала седем басейна. Има основание да се предполага, че както при изворите в центъра на София, така и в Панчарево се е упражнявал култ към бога-лекар Асклепий и към нимфите, тъй като и на двете места са намерени отломъци от барелефите на трите нимфи. Над банята, в местността „Градище“, са намерени останки от римски постройки и от охранителна крепост, предназначени да пазят от варварски нападения подстъпите към Сердика и Искърския пролом, в посока Самоков, но никакви по-задълбочени археологически проучвания не са правени в района.
Голяма част от днешните жители на Панчарево дошли от старото село, с историческото име Главиша, което се намирало на срещуположния бряг на река Искър, в местността, която и до днес се нарича „Главешо-Каваците“. Това село е съществувало по време на Втората българска държава и за известен период след нашествието на турците по тези земи. Във връзка с произхода на името му се предполага, че по времето на цар Иван Асен V, известен в района като Iасен (Ясен), местните жители се ползвали с известни привилегии от царската власт, в замяна на което се задължили (старобълг. главили) да оказват определена подкрепа при поддръжката, охраната и снабдяването с провизии на крепостта „Урвич“ и подстъпите към нея, до която селото било с най-лесен достъп. След превземането на крепостта старото село Главиша, или както било известно още Царевото село, останало встрани от единствения голям по онова време път – от София, през Горни Лозен и Пасарел, за Самоков – и често ставало обект на нападения и грабежи. Това принудило оцелелите да започнат да живеят по повелята на господарите и постепенно да напускат селото, като част от тях се заселили около устието и по бреговете на река Бистрица, където имало воденици, видня и самоков, притежавани от турци и татари, а наблизо се намирал турският чифлик. Преместването на новото място в периода 14-16 век било продиктувано от възможността за намиране на работа и по-голямата сигурност, тъй като района на днешно Панчарево бил по-добре охраняван от турските власти. Старото село продължило да съществува и се населявало поне до 1683/1684 г., след което в средата на 19 век било унищожено напълно и на това място се заселили черкези. С това било поставено началото на днешното село с името Паничаръ или Панчар, както било записвано в поменниците за дарения на Кокалянския манастир, име, което се обяснява най-вероятно с „паничкообразната“ форма на релефното му местоположение (от старобълг. паница, паны и тур. çare – курорт). На новото място селяните работили ангария както на водениците, виднята и самокова по реката, така и на чифлика до банята, където намирали по-добри условия за земеделие. Местността била известна и с многото грънчари. До Освобождението селото било малко, като достига едва 150 – 200 жители през 1878 г.
Заради строежа на юзината за столичното електрическо осветление в Панчарево дошли италиански строители, които след завършването и останали да живеят завинаги на това място, а по-късно селото приело и бежанци от Македония, главно от Прилепско и Костурско. От тях по-късно местните жители са се учили на каменоделство и други строителни дейности. През 1900 година до самата баня е построен двуетажен, доста приветлив хотел с ресторант на долния етаж и хубава градина отпред, а някои образовани и влиятелни за времето си хора построяват вили в Панчарево, с което селото започнало да се разраства бързо, в посока на минералните извори, а постепенно и по хълмовете, които обграждат курорта. Местността „Бахчата“, най-старата вилна зона, станала център на курортната част. Летовниците вече намирали удобни жилища за престой и техният брой се увеличавал. В една от малките вили около банята дълго време е живял Янко Сакъзов, който обичал Панчарево и уединените разходки в околността.
На 25 март 1905 г. в София се учредява дружеството „Здравец“, свързано с идеите и делото на проф. Иван Шишманов, според когото грижите за здравето на децата са отговорност на цялото общество. Целта на организацията е да урежда летни ученически колонии за възможно най-широк кръг от деца (ученици, бедни, средно заможни и даже богати). През 1908 г. за нуждите на колонията се избира частна къща в с. Панчарево, заради добрия и здравословен климат и наличието на топли и студени води. До войните се закупува и подходящо място в Панчарево, заемащо площ от 14 дка, което е застроено със спални помещения, трапезария и кухня. При откриването ѝ присъстват 24 жени, сред които са първата лекарка в България, д-р Нина Берова-Ораховац и съпругът ѝ Петър Ораховац, който по онова време е директор на Гражданската санитарна дирекция. Приемат се предимно бедни и физически слаби деца на работници, занаятчии, чиновници, хора без дом или от многодетни семейства. Променените условия след войните и общото влошаване на здравословното състояние на подрастващите дават тласък в развитието на летните детски колонии и в национален мащаб. Дружество „Здравец“ запазва водещата си роля и като организация на колонията, и като материална база. През 20 – 30 години на 20 век там летуват около 200 – 220 деца на сезон, във възрастите между 7 и 18 г. Настоятелството предприема и битови подобрения в летния лагер, наемайки лекарка, която се грижи за почиващите. Стремежът е колонията да се превърне в целогодишна, като се преправят сградите и се оборудват няколко класни стаи и болнично отделение. За кратко време ценностите на дружеството се възприемат от местното население и създават много положителни навици в хигиенно отношение у младото поколение в селото.
В периода 1900 – 1912 г. се строи шосето София – Панчарево – Пасарел – Калково – Самоков – Чамкория. Новото за времето си шосе е строено по немски проект. По него генерал Георги Вазов създава първата автомобилна линия в България. Наричат го царско, защото е наченато по времето на цар Фердинанд и основната му цел е била да се пътува по-лесно от София до Боровец (тогава Чамкория). От Панчарево до Пасарел шосето следва неотклонно течението на р. Искър, пренаситено е с остри завои и отвесни скални навеси над тях. Използвал се е предимно от каруцари-кираджии, които превозвали чамов материал от Рила за София. Редовни автобусни превози се появили през 40-те години, когато вече се движели и немалък брой леки коли. След построяването на новия път през пролома са възникнали и няколко ханчета. Най-близо до Панчарево е Кокалянското ханче и много често ако някой тръгне с конските впрягове по-късно от София се налагало да отпочине или да пренощува в ханчето. С прокарването на Самоковското шосе по левия бряг на Искъра и след павирането му Панчарево взема друг вид. Това създало по-добри условия за живот на местните хора – било чрез работа, било чрез реализиране на продукцията си. Изникват съвременни вили. Кокетната и с оригинална архитектура община е служила за връзка между старото село и новопостроените вили. По-късно и в старото село били построени нови и хубави сгради, които надминавали по хубост тези около банята. Общината е била пред чешмата с големия вековен чинар Риляник, до който е имало каменен кръст. На това място са ставали религиозните церемонии и курбани.
По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 година, в Панчарево е евакуиран Министерският съвет[3].
С указ от 1988 г. село Панчарево е определен за административен център на район „Панчарево“ на Столичната община[4], който включва 10 села. Според Общия устройствен план на Столичната община централната част на населеното място по протежение на Самоковско шосе и акваторията на езерото са обособени като зона за отдих, спорт и атракции, а прилежащите му 5 вилни зони – за висококатегорийно обитаване с нискоетажно застрояване в природна среда.
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
|
Личности
редактиране- Коле Божков, сподвижник на Левски, съпровождал Апостола до Кокалянския манастир и Железница по революционни дела.
- Трайчо Стоилов Иванов, дългогодишен кмет, общественик и председател на читалище „Виделина“. Събира и публикува материали за историята на Панчарево, представени в книгата „Панчарево – минало и настояще“. По време на кметуването му е открита новата училищна сграда през 1947 г., както и Панчаревската минерална баня.
- Петър Панчев, основател на първото светско училище в селото през 1879 година, в собствения си дом.
- Стефан Панчев, инициатор и основател на читалището в Панчарево през 1908 година.
- Димитър Пенев, учител, родом от Пазарджик, възродител на читалищната дейност след Първата световна война.
- Александър Сметанин, украинец по произход, участъков лекар на общината през 1930-те години, допринесъл най-много за подобряване на здравеопазването в района, както и за популяризирането на Панчарево като курортно селище. Наред с редовните публикации на Панчаревското балнеоложко дружество, които излизали по онова време, доктор Сметанин се грижил изключително много за повишаване на общото хигиенно ниво на домакинствата в селото.
Забележителности
редактиране- Зона за отдих „Панчарево“
- Урвички крепостно-манастирски комплекс
- Читалище „Виделина“, Панчарево
- ВЕЦ Панчарево (Старата юзина)
- Черква „Свети Димитър Солунски“ от 1882 г.
- Войнишки паметник (загинали от 1912 до 1945 г.)
- Вековен чинар в м. Риляник
- Старият мост над река Витошка Бистрица
- Панорамна туристическа пътека над Панчаревското езеро в Лозенска планина
- Обиколна пътека на хребета Средобърдие в историческата местност Урвич
Спорт
редактиранеНационална гребна база „Средец“ е специализирана за провеждане на тренировки и състезания в гребните дисциплини. Изградена през 1968 година, базата е най-старото съоръжение в България за развитие на тези дисциплини. През 1977 г. на езерото се провежда Световното първенство по кану-каяк, а през 1981 г. – Световното първенство за младежи във водните спортове, което е голяма гордост за селото. На брега на езерото функционира още и гребната база на Спортен клуб „Академик“.
Аматьорският футболен клуб на Панчарево се казва „Урвич“, играе в ОФГ „София-юг“. Гребният клуб на селото се казва „Искър – Панчарево“, регистриран в Българската федерация по кану-каяк през 2007 г.
В района е разположена Спортната тренировъчна база „Панчарево“ и голям стрелбищен комплекс.
Отдих и туризъм
редактиранеОколностите на Панчарево са свързани с началото на организирания туризъм в България. Още в далечната 1889 година Алеко Константинов с група негови приятели предприемат необичаен за времето си поход през с. Герман и Германския манастир, през Панчарево и Урвич, през Кокалянския манастир и хилядолетния Кръстат дъб, през село Железница, чак до Черни връх, с цел да опознаят тези места в близост до София и да им се полюбуват. Удивен от красотите на Урвич и района, Алеко е обвзет от спонтанното желание да покаже това място на всички свои приятели, алпийски туристи и възможно най-широк кръг от хора. Това го кара да учреди година по-късно първия туристически клуб в свободна България „Урвич клуб“. Импровизира и Урвишки марш. В състава на клуба са влизали и чужденци, живеещи в София. Клубът е просъществувал седем години и всяка година на 11 май подновявал силите си, като обединявал любителите на българската природа и всички ентусиасти, участвали в масовото изкачване на Черни връх на 27 август 1895 година.
Минерална вода
редактиранеБогатство за квартала са двата геотермални извора, единият (каптиран) на дъното на езерото в поречието на река Искър, а другият – в чешма до сградата на Панчаревската баня. Минералната вода е гореща (48 °С), с дебит 12 l/s, слабо минерализирана (0,495 g/l), хидрокарбонатнокалциева и магнезиева, съдържа радон, метасилициева киселина и въглероден диоксид. Може да се ползва външно в басейн или вана за лечение на опорно-двигателната система – възпалителни, дегенеративни състояния, след оперативни интервенции. Пие се при бъбречни, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни заболявания, диабет, подагра. Тя е една от малкото води в България, подходяща за пиене от бебета и малки деца, поради ниското си съдържание на натрий.[7]
Индикациите на курорта включват следните заболявания: на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични и стомашно-чревни.
В бъдеще има възможност за развитие на балнеоложки, еко- и културнопознавателен туризъм в района чрез по-пълноценно използване даденостите на минералната вода, Панчаревското езеро и околните исторически места – манастири, черкви, крепостта Урвич, както и за разработване на леснодостъпни туристически маршрути, между тях.
Редовни събития
редактиране- В селото се честват редовно някои обичаи като лазаруване и бабинден
- 9 май – празник на манастира „Св. Никола – Летни“ в местността Урвич
- Димитровден – храмов празник на панчаревската черква „Св. Димитър Солунски“
- Ежегоден пролетен концерт пред читалище „Виделина“ с официално име – Фолклорен фестивал „С песен и танц в Панчарево“
- Планински маратон „Панчарево“, съвместно със Спортен клуб „Бегач“ и район „Панчарево“ Столична община
Галерия
редактиране-
Изглед към Панчарево
-
Нова детска площадка
-
Старият център
-
Бул. Самоковско шосе
-
83 ОУ „Елин Пелин“
-
Старият мост над река Бистрица
-
Черквата Св. Димитър
Други
редактиране- Селото се обслужва от 3 автобусни линии: № 1, № 3, № 4.
Литература
редактиране- Георги Каназирски-Верин, „София преди 50 години. Софийските курорти“ София, 1947
- Трайчо Стоилов Иванов, „Панчарево, минало и настояще“, ИК „Булмаг“ София, 1999
- Енциклопедия на дарителството. Дарителските фондове и фондации в България 1878 – 1951 г.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Държавен вестник, бр. 18, 2 март 2012 г.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 546.
- ↑ История на Панчарево, архив на оригинала от 7 ноември 2017, https://web.archive.org/web/20171107023311/http://www.pancharevo.org/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE/, посетен на 31 октомври 2017
- ↑ „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
- ↑ „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
- ↑ От извора // Капитал. 27.2.2015.