Софийска епархия

Disambig.svg Тази статия е за православната епархия. За източнокатолическата вижте Софийска епархия (източнокатолическа).

Софийската епархия на Българската православна църква е със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч.

Софийска епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
StNedelyaChurch Sofia.jpg
Катедрален храм „Света Неделя
Църква Българска православна църква
Страна България
Център София
Катедрална църква Света Неделя
Архиерейски наместничества Самоков
Ихтиман
Дупница
Радомир
Кюстендил
Трън
Годеч
Дата на основаване I век
Предстоятел Неофит
Сан митрополит и патриарх
Викарен епископ Поликарп
Брой манастири 41
Софийска епархия в Общомедия

ИсторияРедактиране

АнтичностРедактиране

Благодарение на благоприятното си географско положение София (Сердика, Средец) става известен християнски център още от началото на IV век. През 343 година тук е свикан Сердикийският събор, който се проваля в основните си цели, но демонстрира авторитета на Сердикийската епископия[1].

При разделянето на Римската империя през 395 година Сердика е в границите на Източната Римска империя, но в църковно отношение остава подчинена на римския папа чрез епископа на Солун, който през 415 година получава титлата „викарий на апостолическия престол“ с юрисдикция над източните епархии на Илирик.[2] През следващите десетилетия авторитетът на солунския епископ отслабва, като папите често пряко ръководят местните епархии.[2] През 535 година император Юстиниан I основава епархията на Юстиниана Прима, чийто епископ малко по-късно става викарий на апостолическия престол, като Сердикийската епархия преминава под негова юрисдикция.[3] Тази промяна изглежда предизвиква съпротивата на сердикийските епископи, чието водещо положение сред епархиите на Средиземна Дакия е отнето в полза на Юстиниана Прима.[4]

СредновековиеРедактиране

Около 733 година, в резултат на острия конфликт между Лъв III и римските папи, заради поддържаното от императора иконоборство, източноилирийските епархии, сред които е и Сердикийската, преминават под ръководството на константинополските патриарси, като римските папи в продължение на столетия претендират, че те трябва да им бъдат върнати.[5] В началото на IX век Сердика е завладяна от България и съвременните изследователи предполагат, че след създаването на самостоятелна Българска църква градът е център на една от епархиите му, макар че в няколкото първични източника, изброяващи българските епархии, той не е споменат.[6] След завладяването на североизточна България от Империята през 971 година, пребиваващият дотогава в Дръстър патриарх Дамян се установява за известно време в Средец.[7] През следващите години Средецката епархия е подчинена на патриаршията в Преспа.[8]

След падането на Първото българско царство през 1018 година Средецката епархия е включена в новосъздадената Охридска архиепископия.[9] Предполага се, че след завладяването на Средец от Второто българско царство през 1195 година епархията преминава от Охридската към Търновската архиепископия, но преки сведения за нея в следващите десетилетия напълно отсъстват.[10] Тя не е спомената в документите, свързани с унията на цар Калоян от 1204 година, което е причина за разнопосочни тълкувания – според някои автори епархията отхвърля унията, според други тя не се споменава, тъй като е подчинена на Велбъждкия митрополит, а Петър Мутафчиев дори допуска, че тя е временно закрита.[11] Епархията се появява отново в източници от XIV век, когато има статут на митрополия и са известни имената на няколко митрополити.[12]

Веднага след превземането на Средец от османците през 1385 година неговата епархия е подчинена на видинския митрополит, който по това време е под юрисдикцията на константинополския патриарх.[13]

Ново времеРедактиране

От един ферман от 1728 година, издаден след оплакване на митрополит Анастасий Софийски става ясно, че османските служители често искали подкупи от митрополията - кафе, захар, пари и други дарове.[14]

Сердикийски епископиРедактиране

Софийски митрополитиРедактиране

 
Патриарх Неофит
На Вселенската патриаршия
  • Димитър (печат от ок. 1000 г.)[26]
  • Михаил (споменат ок. 1070 – 1080 г.)[27]
  • Никита (печат от ок. 1100 г.)[28]
  • Йоан (споменат в 1329 г.)[29]
  • Леонтий (споменат в 1360 г.)[30]
  • местоблюстител Даниил Видински[31]
  • Силоаний (1455 – 1469)[32]
  • Силвестър (споменат в 1469 г.)[33]
  • Калист (споменат през май 1484 г.)[34]
  • Калевит (споменат в 1493[1] и 1497[35] г., починал през 1503 г.[36])
  • Панкратий (споменат през февруари 1515 г.)[37]
  • Йеремия (споменат в 1513 г.,[38] от 31.12.1522 г.[39] – цариградски патриарх[40])
  • Нифонт Грък (споменат през юли 1528 г.[41] и през февруари 1534 г.[42])
  • Панкратий (споменат на 26.05.1534 г.)[43]
  • Яков (споменат на 17.08.1555 г.)[44]
  • Диомидий (споменава се в 1564 и 1565 г.)[45]
  • Партений (споменава се през март 1579,[46] януари 1580 и в 1586 г. [47])
  • Григорий (споменат през април 1580 г.[48] и на 6 януари 1587 г.,[49] починал в 1601 г.[50])
  • Йоасаф (избран през юни 1601, но отказва да поеме епархията)[51]
  • Неофит (избран на 18.03.1603 г.)[52]
  • Йеремия (споменат в 1614[53], 1617[54] и 1618[55], отстранен през 1628 г. [56])
  • Мелетий (избран на 23.06.1628, отстранен през февруари 1631 г.)[57]
  • Игнатий (избран през май 1631, временно отстранен през 1639, починал в 1650 г.)[58]
  • Езекил (избран на 30.11.1639[59], 1640 – 1645 г.[60])
Име Име Управление Забележка Години
Николай Νικόλαος 1647 - 1650 местоблюстител[61]
Даниил Δανιήλ 1650 - 1670 подал оставка[61]
Мелетий Μελέτιος в 1670 получил ферман[62] ? - 1697
Авксентий Αυξέντιος 1674 - 1676[62]
Даниил Δανιήλ май 1676 - 1678 отстранен[63][62]
Авксентий Αυξέντιος 1678 - 1680 отстранен[63][62][64]
Кирил Κύριλλος избран на 28 юли 1680[63][65] от пловдивски м.
Теоклит Θεόκλητος в 1682[66] и в 1692[67][68]
Григорий Γρηγόριος в 1694[69] и в 1700[63] – 1701[63] подал оставка[63]
Анастасий Αναστάσιος 23 май 1701 – 1743 †[63][70]
Антим Άνθιμος май 1743 – 1754 подал оставка[71][63]
Йеремия Ιερεμίας 14 април 1754 – 1783 †[71][63]
Йероним Ιερώνυμος 1783[72]
Теофан Θεοφάνης септември 1783 – 26 октомври 1822 † ? – 1822
Йоаким Ιωακείμ 22 ноември 1822 – 1830 от фанарски и ферсалски м., в янински м. ? – 1845
Паисий Παΐσιος септември 1830 – 1 април 1837 от еритрейски е., в смирненски м. 1778 – 1877
Мелетий Μελέτιος 10 април 1837 – януари 1847 по-рано лариски м., по-късно димотишки м. 1778 – 1860
Паисий Παΐσιος 7 октомври 1847 – 14 юли 1853 от смирненски м., в ефески м. 1778 – 1877
Гедеон Γεδεών 14 юли 1853 – 19 април 1861 от мраморноостровен м., мраморноостровен ? – 1877
Доротей 19 април 1861 – октомври 1872 от нишавски м., в скопски м. на Българската екзархия около 1830 – 1875
Антим Άνθιμος 27 ноември 1872 – 22 декември 1873 по-рано велешки м., в дабробосненски м. 1812 – 1884
На Българската екзархия и патриаршия
Име Управление Забележка Години
Мелетий 15 октомври 1872 – 11 февруари 1883 подал оставка 1832 – 1891
Партений 12 февруари 1892 – 20 юни 1918 от велички е. 1845 – 1918
Стефан 23 март 1922 – 8 септември 1948 от маркианополски е., подал оставка 1878 – 1957
Кирил 10 май 1953 – 7 март 1971 † от пловдивски м. 1901 – 1971
Максим 4 юли 1971 – 6 ноември 2012 † от ловчански м. 1914 – 2012
Неофит 24 февруари 2013 от русенски м. 1945

МанастириРедактиране

 
Осеновлашки манастир

Духовни околииРедактиране

ХрамовеРедактиране

  • катедрален храм „Света Неделя“, София
  • храм „Св. Андрей Първозвани“, – София
  • храм „Св. архангел Михаил“, с. Бистрица
  • храм „Св. Богородица“, кв. Подуяне, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ (ротонда), София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, жк. Дървеница, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Горубляне, София
  • храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, кв. Панчарево
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Суходол, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, с. Кокаляне
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, София
  • храм „Св. вмчк Пантелеймон“, кв. Бояна, София
  • храм „Св. вмчкца Параскева“, София
  • храм „Св. Възкресение Христово“, жк. „Красна поляна“, София
  • храм „Св. Димитър“, жк. „Хаджи Димитър“, София
  • храм „Св. Климент Охридски“, жк „Люлин 6“, София
  • храм „Св. Мина“, кв. Лозенец,
  • храм „Св. Мина“, кв. Модерно предградие, София
  • храм „Св. Мина“, кв. Слатина, София
  • храм „Св. Наум Охридски“, жк. „Дружба 1“, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, кв. Връбница, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, София – Руска православна църква
  • храм „Св. Николай Софийски“, София
  • храм „Св. Петка Самарджийска“, София
  • храм „Св. Петка“, кв. Орландовци, София
  • храм „Св. Петка Стара“, София
  • храм „Св. Покров Богодоричен“, пл. „Руски паметник“, София
  • храм „Св. Преображение Господне“, София
  • храм „Св. Пророк Илия“, кв. Илиянци, София
  • храм „Св. Пророк Илия“, кв. Княжево, София
  • храм „Св. Рождество Богородично“, жк. „Лагера“, София
  • храм „Св. Рождество Богородично“, кв. Филиповци, София
  • храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, жк. Разсадника, София
  • храм „Св. св. Кирил и Методий“, жк. „Бъкстон“, София
  • храм „Св. св. Кирил и Методий“, София
  • храм „Св. Седмочисленици“, София
  • храм „Св. София“, София
  • храм „Св. Трисвятители“, кв. Орландовци, София
  • храм „Св. Троица“, кв. „Гео Милев“, София
  • храм „Св. Троица“, кв. Драгалевци
  • храм „Св. Троица“, бул. К. Величков, София
  • храм „Св. Троица“, София – Румънска православна църква
  • храм „Св. Успение Богородично“, кв. Малашевци, Малашевски гробища, София
  • храм „Св. Успение Богородично“, кв. Обеля, София
  • храм „Св. Успение Богородично“, Централни гробища, София
  • храм „Св. Успение Пресвета Богородица“, жк. „Хиподрума“, София
  • храм „Св. Цар Борис I Покръстител“, жк. „Овча купел 2“, София

БележкиРедактиране

  1. sofiaculture.bg, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304122622/http://sofiaculture.bg/130/index.php?load=viewnews&nid=27, посетен на 2014-01-29 
  2. а б Данчева-Василева 2017, с. 320.
  3. Данчева-Василева 2017, с. 320 – 321.
  4. Данчева-Василева 2017, с. 321 – 322.
  5. Данчева-Василева 2017, с. 328 – 329.
  6. Данчева-Василева 2017, с. 331 – 332.
  7. Данчева-Василева 2017, с. 332 – 333.
  8. Данчева-Василева 2017, с. 335 – 336.
  9. Данчева-Василева 2017, с. 339 – 340.
  10. Данчева-Василева 2017, с. 382 – 386.
  11. Данчева-Василева 2017, с. 382 – 387.
  12. Данчева-Василева 2017, с. 388.
  13. Данчева-Василева 2017, с. 389 – 390.
  14. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 39.
  15. J.-P. Migne, Patrologia graeca. Vol. 92, 1065.
  16. Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. – Исторически преглед, 62, 2006, кн. 5 – 6, 164.
  17. Данчева-Василева 2017, с. 303.
  18. Вачкова, Веселина. Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации. София, „Златен змей“, 2013. ISBN 978-954-776-026-4. с. 263.
  19. Данчева-Василева 2017, с. 308.
  20. Лачев, 164 – 165.
  21. Лачев, 165.
  22. Лачев, 165.
  23. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 121.
  24. Данчева-Василева 2017, с. 310.
  25. Лачев, 165.
  26. Данчева-Василева 2017, с. 363.
  27. Лачев, 165.
  28. Данчева-Василева 2017, с. 363 – 364.
  29. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 43
  30. Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
  31. Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 420.
  32. Тютюнджиев, Ив., Мутафова, Кр. История на българския народ през XV-XVII в. в таблици, схеми, карти, и тестове. Велико Търново, 1994, 38; Лачев, 166 – 167.
  33. Христова, Караджова, Узунова, № 128
  34. Αποστολόπουλος, Δ. Ο „Ιερός κώδιξ“ του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 136.
  35. Христова, Караджова, Узунова, № 138
  36. Тютюнджиев, Мутафова, 38.
  37. Богдановић, Д. Житије Георгија Кратовца. – Зборник историје књижевности, 10, 1976, 259.
  38. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
  39. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 166
  40. Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α´ Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004; Tsakiris, V. Die ersten drei Amtsjahre Jeremias I. von Konstantinopel nach dem Codex Ann Arbor 215. – Orientalia Christiana Periodica, 77, 2011, 213 – 236.
  41. Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως, 294.
  42. Ковачев, М. Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и неговите старини. С., 1940, 17, 190, табл. ХХ.
  43. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
  44. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
  45. Христова, Караджова, Узунова, №№ 188, 190
  46. Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 554
  47. Γερμανός, σ. 167; Лачев, 167.
  48. Παπαδημητρίου-Δούκας, Ν. Οἱ ὁριακές διαφορές μέσα στό Ἃγιο Ὄρος κατά τήν πρώμη μεταβυζαντινή ἐποχή. – Βυζαντιακά, 22, 2002, 289.
  49. Тютюнджиев, Мутафова, 38.
  50. Γερμανός, σ. 167
  51. Γερμανός, σ. 167
  52. Γερμανός, σ. 167
  53. Мутафчиев, П. Избрани произведения. Т.2. С., 1973, 145.
  54. Лачев, 168.
  55. Христова, Караджова, Узунова, № 267
  56. Γερμανός, σ. 167
  57. Γερμανός, σ. 167; Лачев, 168.
  58. Γερμανός, σ. 167 – 168; Лачев, 168.
  59. Γερμανός, σ. 167
  60. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 168.
  61. а б Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 169.
  62. а б в г Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 170.
  63. а б в г д е ж з и Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. // Θρακικά (8). 1937. σ. 168. (на гръцки)
  64. Inscripțiile medievale ale României. T.1. București, 1965. №№ 454, 1179.
  65. Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 170 - 171.
  66. Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 60.
  67. Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. T. 1 – 6, II изд. Београд, 1982 – 1988, № 1964.
  68. Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 171.
  69. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 335
  70. Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 171 – 172.
  71. а б Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 172.
  72. Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. // Исторически преглед 62 (5 – 6). 2006. с. 172 – 173.
Цитирани източници
  • Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6.

Външни препраткиРедактиране