Софийска епархия

Софийската епархия на Българската православна църква е със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч.

Софийска епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
StNedelyaChurch Sofia.jpg
Катедрален храм „Света Неделя
Църква Българска православна църква
Страна България
Център София
Катедрална църква Света Неделя
Архиерейски наместничества Самоков
Ихтиман
Дупница
Радомир
Кюстендил
Трън
Годеч
Дата на основаване I век
Предстоятел Неофит
Сан митрополит и патриарх
Викарен епископ Поликарп
Брой манастири 41
Софийска епархия в Общомедия

ИсторияРедактиране

Благодарение на благоприятното си географско положение София (Сердика, Средец) става известен християнски център още от началото на IV век. През 343 година тук е свикан важен църковен събор, който издига авторитета на Софийската епископия[1].

Сердикийски епископиРедактиране

  • Климент I (I в.), ученик на св. апостол Павел (Посл. до филипяните 6:3), близък сподвижник и на св. ап. Петър, пръв епископ на Сердика и четвърти (според някои трети) по ред римски папа (от 88 или 90 до 97 или 99)[2]
  • Свети Терапонтий (III в.)[3]
  • Протоген (споменат през 325 и 343 – 344 г.)[4]
  • Бонос (Боноз, Боносий, последната четвърт на IV век)[5]
  • Юлиан (споменат през 424 и 431 г.)[6]
  • Зосим (споменат през 458 г.)[7]
  • Домнион (споменат през 515 г.)[8]
  • Василиск (споменат през 551 г.)[9]
  • Тевпрепий (VI век)[10]
  • Феликс (споменат през 594 г.)[11]

Софийски митрополитиРедактиране

 
Патриарх Неофит
На Вселенската патриаршия
  • Михаил (споменат ок. 1070 – 1080 г.)[12]
  • Никита (печати от ок. 1100 г.)
  • Йоан (споменат в 1329 г.)[13]
  • Леонтий (споменат в 1360 г.)[14]
  • местоблюстител Даниил Видински[15]
  • Силоаний (1455 – 1469)[16]
  • Силвестър (споменат в 1469 г.)[17]
  • Калист (споменат през май 1484 г.)[18]
  • Калевит (споменат в 1493[1] и 1497[19] г., починал през 1503 г.[20])
  • Панкратий (споменат през февруари 1515 г.)[21]
  • Йеремия (споменат в 1513 г.,[22] от 31.12.1522 г.[23] – цариградски патриарх[24])
  • Нифонт Грък (споменат през юли 1528 г.[25] и през февруари 1534 г.[26])
  • Панкратий (споменат на 26.05.1534 г.)[27]
  • Яков (споменат на 17.08.1555 г.)[28]
  • Диомидий (споменава се в 1564 и 1565 г.)[29]
  • Партений (споменава се през март 1579,[30] януари 1580 и в 1586 г. [31])
  • Григорий (споменат през април 1580 г.[32] и на 6 януари 1587 г.,[33] починал в 1601 г.[34])
  • Йоасаф (избран през юни 1601, но отказва да поеме епархията)[35]
  • Неофит (избран на 18.03.1603 г.)[36]
  • Йеремия (споменат в 1614[37], 1617[38] и 1618[39], отстранен през 1628 г. [40])
  • Мелетий (избран на 23.06.1628, отстранен през февруари 1631 г.)[41]
  • Игнатий (избран през май 1631, временно отстранен през 1639, починал в 1650 г.)[42]
  • Езекил (избран на 30.11.1639[43], 1640 – 1645 г.[44])
  • местоблюстител Николай (1647 – 1650)[45]
  • Даниил (избран през декември 1650, подал оставка в 1670 г.)[46]
  • Мелетий (получил ферман на 01.06.1670 г.)[47]
  • Авксентий (1674 – 1676)[48]
  • Даниил, бивш видински митрополит (избран през май 1676, отстранен в 1678 г.)[49]
  • Авксентий (избран в 1678, отстранен през 1680 г.)[50]
  • Кирил, бивш филипополски митрополит (избран на 28.07.1680 г.)[51]
  • Теоклит (споменат през 1682[52] и 1692[53] г.)
  • Григорий (споменат през 1694[54] и 1700, подал оставка в 1701 г.)[55]
  • Анастасий (избран на 23.05.1701, починал в 1743 г.)[56]
  • Антим (избран през май 1743, подал оставка в 1754 г.)[57]
  • Еремия (избран на 14.04.1754, починал в 1783 г.)[58]
  • Йероним ? (1783)[59]
Име Име Управление Забележка Години
Теофан Θεοφάνης септември 1783 – 26 октомври 1822 † ? - 1822
Йоаким Ιωακείμ 22 ноември 1822 – 1830 от фанарски и ферсалски м., в янински м. ? - 1845
Паисий Παΐσιος септември 1830 – 1 април 1837 от еритрейски е., в смирненски м. 1778 - 1877
Мелетий Μελέτιος 10 април 1837 – януари 1847 по-рано лариски м., по-късно димотишки м. 1778 - 1860
Паисий Παΐσιος 7 октомври 1847 – 14 юли 1853 от смирненски м., в ефески м. 1778 - 1877
Гедеон Γεδεών 14 юли 1853 – 19 април 1861 от мраморноостровен м., мраморноостровен ? - 1877
Доротей 19 април 1861 – октомври 1872 от нишавски м., скопски м. на Българската екзархия около 1830 - 1875
Антим Άνθιμος 27 ноември 1872 – 22 декември 1873 по-рано велешки м., в дабробосненски м. 1812 - 1884
На Българската екзархия и патриаршия
Име Име Управление Забележка Години
Мелетий 15 октомври 1872 – 11 февруари 1883 подал оставка 1832 - 1891
Партений 12 февруари 1892 – 20 юни 1918 от велички е. 1845 - 1918
Стефан 23 март 1922 – 8 септември 1948 от маркианополски е., подал оставка 1878 - 1957
Кирил 10 май 1953 – 7 март 1971 † от пловдивски м. 1901 - 1971
Максим 4 юли 1971 – 6 ноември 2012 † от ловчански м. 1914 - 2012
Неофит 24 февруари 2013 от русенски м. 1945

МанастириРедактиране

 
Осеновлашки манастир

Духовни околииРедактиране

ХрамовеРедактиране

  • катедрален храм „Света Неделя“, София
  • храм „Св. Андрей Първозвани“, – София
  • храм „Св. архангел Михаил“, с. Бистрица
  • храм „Св. Богородица“, кв. Подуяне, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ (ротонда), София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, жк. Дървеница, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Горубляне, София
  • храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, кв. Панчарево
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Суходол, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, с. Кокаляне
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, София
  • храм „Св. вмчк Пантелеймон“, кв. Бояна, София
  • храм „Св. вмчкца Параскева“, София
  • храм „Св. Възкресение Христово“, жк. „Красна поляна“, София
  • храм „Св. Димитър“, жк. „Хаджи Димитър“, София
  • храм „Св. Климент Охридски“, жк „Люлин 6“, София
  • храм „Св. Мина“, кв. Лозенец,
  • храм „Св. Мина“, кв. Модерно предградие, София
  • храм „Св. Мина“, кв. Слатина, София
  • храм „Св. Наум Охридски“, жк. „Дружба 1“, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, кв. Връбница, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, София – Руска православна църква
  • храм „Св. Николай Софийски“, София
  • храм „Св. Петка Самарджийска“, София
  • храм „Св. Петка“, кв. Орландовци, София
  • храм „Св. Петка Стара“, София
  • храм „Св. Покров Богодоричен“, пл. „Руски паметник“, София
  • храм „Св. Преображение Господне“, София
  • храм „Св. Пророк Илия“, кв. Илиянци, София
  • храм „Св. Пророк Илия“, кв. Княжево, София
  • храм „Св. Рождество Богородично“, жк. „Лагера“, София
  • храм „Св. Рождество Богородично“, кв. Филиповци, София
  • храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, жк. Разсадника, София
  • храм „Св. св. Кирил и Методий“, жк. „Бъкстон“, София
  • храм „Св. св. Кирил и Методий“, София
  • храм „Св. Седмочисленици“, София
  • храм „Св. София“, София
  • храм „Св. Трисвятители“, кв. Орландовци, София
  • храм „Св. Троица“, кв. „Гео Милев“, София
  • храм „Св. Троица“, кв. Драгалевци
  • храм „Св. Троица“, бул. К. Величков, София
  • храм „Св. Троица“, София – Румънска православна църква
  • храм „Св. Успение Богородично“, кв. Малашевци, Малашевски гробища, София
  • храм „Св. Успение Богородично“, кв. Обеля, София
  • храм „Св. Успение Богородично“, Централни гробища, София
  • храм „Св. Успение Пресвета Богородица“, жк. „Хиподрума“, София
  • храм „Св. Цар Борис I Покръстител“, жк. „Овча купел 2“, София

БележкиРедактиране

  1. sofiaculture.bg, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304122622/http://sofiaculture.bg/130/index.php?load=viewnews&nid=27, посетен 4 март 2016 
  2. J.-P. Migne, Patrologia graeca. Vol. 92, 1065.
  3. Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. – Исторически преглед, 62, 2006, кн. 5 – 6, 164.
  4. Лачев, 164.
  5. Вачкова, Веселина. Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации. София, „Златен змей“, 2013. ISBN 978-954-776-026-4. с. 263.
  6. Лачев, 164.
  7. Лачев, 164 – 165.
  8. Лачев, 165.
  9. Лачев, 165.
  10. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 121.
  11. Лачев, 165.
  12. Лачев, 165.
  13. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 43
  14. Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
  15. Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 420.
  16. Тютюнджиев, Ив., Мутафова, Кр. История на българския народ през XV-XVII в. в таблици, схеми, карти, и тестове. Велико Търново, 1994, 38; Лачев, 166 – 167.
  17. Христова, Караджова, Узунова, № 128
  18. Αποστολόπουλος, Δ. Ο "Ιερός κώδιξ" του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 136.
  19. Христова, Караджова, Узунова, № 138
  20. Тютюнджиев, Мутафова, 38.
  21. Богдановић, Д. Житије Георгија Кратовца. – Зборник историје књижевности, 10, 1976, 259.
  22. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
  23. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 166
  24. Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α´ Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004; Tsakiris, V. Die ersten drei Amtsjahre Jeremias I. von Konstantinopel nach dem Codex Ann Arbor 215. – Orientalia Christiana Periodica, 77, 2011, 213 – 236.
  25. Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως, 294.
  26. Ковачев, М. Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и неговите старини. С., 1940, 17, 190, табл. ХХ.
  27. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
  28. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
  29. Христова, Караджова, Узунова, №№ 188, 190
  30. Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 554
  31. Γερμανός, σ. 167; Лачев, 167.
  32. Παπαδημητρίου-Δούκας, Ν. Οἱ ὁριακές διαφορές μέσα στό Ἃγιο Ὄρος κατά τήν πρώμη μεταβυζαντινή ἐποχή. – Βυζαντιακά, 22, 2002, 289.
  33. Тютюнджиев, Мутафова, 38.
  34. Γερμανός, σ. 167
  35. Γερμανός, σ. 167
  36. Γερμανός, σ. 167
  37. Мутафчиев, П. Избрани произведения. Т.2. С., 1973, 145.
  38. Лачев, 168.
  39. Христова, Караджова, Узунова, № 267
  40. Γερμανός, σ. 167
  41. Γερμανός, σ. 167; Лачев, 168.
  42. Γερμανός, σ. 167 – 168; Лачев, 168.
  43. Γερμανός, σ. 167
  44. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 168.
  45. Лачев, 169.
  46. Лачев, 169.
  47. Лачев, 170.
  48. Лачев, 170.
  49. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 170.
  50. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 170. Срв. Inscripțiile medievale ale României. T.1. București, 1965. №№ 454, 1179.
  51. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 170 – 171.
  52. Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 60.
  53. Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. T. 1 – 6, II изд. Београд, 1982 – 1988, № 1964; Лачев, 171.
  54. Христова, Караджова, Узунова, № 335
  55. Γερμανός, σ. 168
  56. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 171 – 172.
  57. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 172.
  58. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 172.
  59. Лачев, 172 – 173.

Външни препраткиРедактиране