Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (Philippus Aureolus Teophrastus Bombastus von Hohenheim), по-известен като Парацелз (от латински: Paracelsus), е швейцарски лекар, учен, алхимик, астролог, философ.

Парацелз
Philippus Aureolus Teophrastus Bombastus von Hohenheim
швейцарски лекар

Роден
Починал
Погребан Залцбург, Австрия

Етнос Швейцарци
Религия християнство
Националност   Швейцария
Учил в Базелски университет
Виенски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Ренесансова философия
Школа Ренесансов хуманизъм
Парацелз в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 10 ноември (или 17 декември) 1493 г. в Айнзиделн, Швейцария. Професор в Базелския университет (1527 – 1528 г.). Първите си уроци по медицина и естествознание получава от баща си, който също е бил лекар. Посещава частни уроци, паралелно с училището в абатството „Св. Павел“. На 16 години започва да учи медицина в Базелския университет. А още на 22 години защитава докторат във Ферара. Впоследствие пътува много, работи и като военен хирург. Спечелва си омразата на другите лекари с нескритото саркастично отношение към техните методи.

Той се бори против схоластиката и се стреми да постави медицината на научни основи като приема, че всички процеси в организма са химически, макар и върху тях да въздействат също звездите и Бог, а болестите са възприети като външни намеси. Може да се приема за баща на научното изследване, тъй като открито се противопоставя на използването в медицината само на стари текстове и учебни пособия, като заявява, че всеки проблем трябва да бъде изследван. Той е първият медик, който споделя мнение, че някои физиологични болести често се дължат на психологически причини. Създава токсикологията, ятрохимията и ново учение за лекарствата, чието действие той смята не за универсално, а за специфично. Занимава се с психологически заболявания, които нарича „невидими болести“ и пледира за толерантност към всеки, който страда от тях. Освен диагностиката им той предвижда терапия и дори средства за предотвратяването им.

Въпреки правилните насоки, които дава за развитието на медицината, Парацелз остава под влиянието на алхимията, астрологията и средновековната мистика. Въпреки славата си на магьосник и гадател, той се стреми да обвърже своите теории с дълбоките си християнски убеждения. В последните години от своя живот се занимава главно с теология, въпреки че не изоставя лекарската си практика. Свързан е с появата на класическото розенкройцерство, като най-малкото е имал лична връзка и с митичния образ на Християн Розенкройц, а според някои те са една и съща личност.

През XVI век получава водород, като действал на желязо със сярна киселина.

ИдеиРедактиране

Негова е сентенцията:

Не тро̀ви отровата, а дозата.

Той пояснява:

Всички вещества са отровни. Няма такива, които не са. Само дозата разграничава отровата от лекарството.

Този цитат може да се прочете в предговора на всички учебници по токсикология и фармация.

По отношение на алхимията той заявява: „Мнозина казват, че алхимията е за създаване на злато и сребро. За мен нейната цел не е това, а да разбере каква сила и власт се съдържа във веществата.“

В своите философско-мистични изследвания Парацелз достига до идеята за наличието на две светлини, които биха могли да просветлят човешкото съзнание. Първата е светлината на природата, която помага на човек да разсъждава и изследва законите, но същевременно води до неговото психично закостеняване. Втората светлина е Божествената, която дарява истинско просветление, но само като резултат от доброволно и напълно осъзнато отричане от природната светлина. По неговите думи: „пилеем времето си с външни и преходни неща, а сме заспали по отношение на истинското вътре в нас.“

„Човекът е микрокосмос, или малък свят, защото той е екстракт от всички звезди и планети и от цялата небесна твърд, от земята и елементите; и така той е тяхна квинтесенция.“

Умира на 47-годишна възраст в Залцбург на 24 септември 1541 г.

БиблиографияРедактиране

Прижизнени публикации
  • Vom Holtz Guaico, 1529.
  • Practica, gemacht auff Europen 1529.
  • Von der Frantzösischen kranckheit Drey Bücher (върху сифилиса), 1530.
  • Von den wunderbarlichen zeychen, so in vier jaren einander nach im Hymmelgewelcke und Luft ersehen 1534
  • Von der Bergsucht oder Bergkranckheiten (върху болестите на миньорите), 1534.
  • Vonn dem Bad Pfeffers in Oberschwytz gelegen, 1535.
  • Praktica Teutsch auff das 1535 Jar 1535
  • Die große Wundarzney (Голяма книга по хирургия), Ulm 1536 (Hans Varnier); Augsburg 1536 (Haynrich Stayner (=Steyner)), Frankfurt 1536 (Georg Raben/ Weygand Hanen).
  • Prognosticatio Ad Vigesimum Quartum annum duratura 1536