Алхимия
Алхимията (арабски: الخيمياء, al-khimia) е названието на химията преди научния ѝ период, в древността (Египет) и Средновековието (в Арабския халифат и Западна Европа) до около XVII век. Обикновено се приема, че целта ѝ е била превръщането на неблагородни метали в злато, получаване на т.нар. еликсир на живота, или откриване на т.нар. Философски камък (който превръща металите в злато и лекува), а също и лечение на болести.[1].
Арабските алхимици правят редица важни открития, но се опитват да пазят своите методи и резултати в тайна, защото осъзнават, че откритията им може да имат огромно значение. Те постигат много в областта на металургията и създават редица сплави, бои, тинктури и есенции, откриват процеса на дестилация. Някои алхимици са открили редица химични съединения, които са се оказали от голямо значение за развитието на химията и медицината. Но така и не постигат двете си основни цели – откриването на философския камък и еликсира на живота.
Недостатъчно известно е значението на Еликсира на живота и Философския камък като символи, но малцината посветени, боравещи с тези понятия, са знаели, че Еликсирът е обозначение на пречистената душа, а Камъкът – на духовния принцип в човека. Описваните химични процеси най-често говорят за психични трансформации у човека, който набавя в себе си нужното състояние (Еликсира на живота), за да придобие възприемчивост за директното въздействие от страна на своето ядро – духовното начало (Философския камък).
Истинското преобразуване е наричано „Великото дело“ (Opus Magnum), което използва за описание на своите фази цветовете: черно, бяло, жълто и червено (nigredo, albedo, citrinitas, rubedo). Жълтото и червеното са фазите на „златото“, а черното и бялото са началната и крайна фаза на пречистването. Използват се също и разделения на химически фази, като най-популярни са системите от 7 и 12 фази (съществуват известни различия в наименованията им при различните алхимици).
Донякъде, но не съвсем точно, и Юнг е разпознал символиката на алхимиците в своите изследвания, които обръщат сериозно внимание на тази тематика.
Едни от най-съдържателни алхимични трудове са тези на Парацелз, като сериозно внимание заслужава и произведението от началото на 16 век „Алхимичната сватба на Християн Розенкройц“, в което с една по-директна символика се говори за превръщането у човека на неблагородното в благородно.
Алхимичните традиции най-общо са навлезли в средновековна Европа от арабския свят, но се наблюдават първо в херметизма и даоизма, индуизма и др.
ЕтимологияРедактиране
Думата „алхимия“ идва от арабското al-kīmiya или al-khīmiya (الكيمياء или الخيمياء, срв. също персийското kimia, което означава „злато“), което вероятно е оформено от определителния член „ал-“ и гръцкото „хемея“ (χημεία). То от своя страна се смята за свързано с гръцките думи „хееин“ („изливам“) и „хумея“ – „смесвам“, „сплавям“, „свързвам“. Един декрет на Диоклециан, написан около 300 г. на гръцки заклеймява „древните писания на египтяните, които разказват за khēmia-та трансмутацията на златото и среброто“.
Смята се, че едно от древните названия на Египет е Кем, а „алхимия“ е била наречена науката, дошла „от Египет“.
Известни алхимициРедактиране
Други загадки на алхимиятаРедактиране
- Студена светлина – В някои алхимични трактати се споменава за „Вечната светлина“, която можела да свети с векове. Тя била толкова студена, че можела да се пипа с ръка. Според повърхностни тълкуватели алхимиците са открили някакво вещество или минерал, който денем се зарежда, а вечер свети със собствен блясък. Но тук отново става въпрос за символ, който насочва към основата на живота, свързваща всичко съществуващо на най-дълбоко равнище.
- Гръцки огън – Византийският историк Теофан Изповедник е първият, който споменава за този вид оръжие в съчинението си „Хронография“. Той казва, че през 673 г. Хелиник, гръцки механик, е дал на Византия рецепта за смес, която се палела и не се гасяла с друга течност, освен с оцет. Интересното е, че и до наши дни този „напалм“ не е възпроизведен успешно.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Alchemy. // Енциклопедия Британика. 6 март 2019. Посетен на 5 юни 2019. (на английски)