Парен локомотив е вид локомотив, който произвежда своята тягова сила чрез парен двигател. Тези локомотиви се задвижват от горенето на горим материал, обикновено въглища или дърва, при което се създава пара в парен котел. Парата задвижва възвратно-постъпателни бутала, които са механично свързани със задвижващите колела на локомотива. Горивото и водата се помещават или в самия локомотив, или в специални вагони, теглени зад него (тендери).

Парен локомотив 41 018 на Deutsche Reichsbahn, 2016 г.
Парен локомотив на БДЖ, началото на 20 век.

Парните локомотиви за пръв път са разработени във Великобритания в началото на 19 век и се използват за железопътен транспорт до средата на 20 век. Ричард Тревитик построява първия парен локомотив през 1802 г. Първият търговски успешен парен локомотив е построен през 1812 – 1813 г. от Джон Бленкинсоп.[1] Locomotion No. 1, построен от Джордж Стивънсън и компанията на сина му, е първият парен локомотив, който превозва пътници на публична железница през 1825 г. През 1830 г. е пусната първата междуградска железница между Ливърпул и Манчестър.

С началото на 20 век парните локомотиви постепенно започват да бъдат измествани от електрически и дизелови локомотиви, а железниците напълно преминават към електрозахранване след края на 1930-те години. По-голямата част от парните локомотиви са изведени от експлоатация към 1980-те години, макар някои от тях все още да осъществяват превози по туристически маршрути.[2]

Най-мощният запазен парен локомотив в Европа е българският „Баба Меца“ – прякор, даван на локомотивите от серия 46.00, тъй като са мощни и бавни. Влакът с експлоатационен номер 46.03 е произведен през 1931 г. в полската локомотивна фабрика H. Cegielski – Poznań и е в движение до наши дни.[3]

Източници

редактиране