Пасквилът (от италиански: pasquillo) е форма на сатирата, обикновено анонимен кратък памфлет (осмиване) в стих или проза,[1][2] и може да се разглежда и като форма на литературна карикатура.[3] Жанрът става популярен в ранната модерна Европа, през XVI век[4], въпреки че терминът е използван поне още през XV век.[3] Пасквилите могат да приемат редица литературни форми, включително песен, епиграма и сатира.[3] В сравнение с други видове сатира, пасквилът има тенденция да бъде по-малко дидактична и по-агресивна и по-често е критична към конкретни лица или групи.[3] В българския език думата има значение на кратко сатирично произведение в стихове или проза с остри, груби нападки, а също груба клеветническа нападка в печата.[5]

Римски пасквил до статуята на Паскино през 2017 г. Публикуването върху статуята е забранено и пасквилите трябва да бъдат поставени на странична дъска.
Статуя на Паскуино, създадена през 1550 г. от Никола̀ Беатризѐ

Римуваният пасквил има класически източник в сатиричните епиграми на древноримски и гръцки писатели като Марк Валерий Марциал, Калимах, Луцилий и Катул.[1][3] Мениповата сатира е класифицирана като вид пасквил.[3] По време на Римската империя статуите са „украсявани“ с анонимни кратки стихове или критики.[6]

Пасквилът е един от журналистическите жанрове.

ИсторияРедактиране

На площад „Навона“ се намира една от най-известните от Говорещите статуи на Рим[4][6], тази на „Паскуино“ (итал. Pasquino), откъдето е дошла и съвременната дума „пасквил“. Тази статуя, открита в река Тибър в Рим през 1501 г., се използва от XVI век от местните жители за публикуване на анонимни политически коментари.[7]

Скоро на сцената се появяват и други статуи, образуващи своего рода обществена академия, „Конгрес на умниците“ (ит. Congresso degli Arguti), начело на който винаги имало един Паскуино, създаден от тогавашни скулптори.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Spaeth, John W.. Martial and the Pasquinade. // Transactions and Proceedings of the American Philological Association 70. 1939. DOI:10.2307/283087. с. 242 – 255.
  2. Indiana Slavic Studies. Indiana University, 2000. с. 10.
  3. а б в г д е Słownik literatury staropolskiej: średniowiecze, renesans, barok. Zakład Narodowy im. Ossolińskich, 1990. ISBN 978-83-04-02219-5. с. 555 – 557.
  4. а б Nussdorfer, Laurie. Civic Politics in the Rome of Urban VIII. Princeton University Press, 23 April 2019. ISBN 978-0-691-65635-9. с. 8 – 10.
  5. РБЕ, БАН
  6. а б Pasquill the Playne: Critical Introduction. // Thomas Elyot: Critical Editions of Four Works on Counsel. 2018-05-01. ISBN 9789004365162. DOI:10.1163/9789004365162_007. с. 155 – 173.
  7. Sullivan, George H.. Not Built in a Day: Exploring the Architecture of Rome. Hachette Books, 2006-05-15. ISBN 978-0-7867-1749-1. с. 116.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pasquinade“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.