Патарос (на гръцки: Δροσάτο, Дросато, катаревуса: Δροσάτον, Дросатон, до 1927 година Ποταρός, Потарос[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.

Патарос
Δροσάτο
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областДойранска котловина
Надм. височина232 m
Население713 души (2011 г.)
Пощенски код610 03
Надгробен паметник на български войник Миро Гьорчев Андонов от село Патарос, Дойранско, загинал на 20 март 1918 г.

История редактиране

В Османската империя редактиране

Църквата „Успение Богородично“ е изградена в 1857 година. В 1975 година е затворена и до нея е построена нова. Старата е реставрирана в 1999 година и превърната в художествена галерия.[2] Гробищният храм „Свети Георги“ също е от XIX век.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Путорос е посочено като селище в Дойранска каза с 29 домакинства, като жителите му са 121 българи.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Патарос е село в Дойранска каза и брои 340 жители българи.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Патарос има 360 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Патарос са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция редактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Патарос има 45 къщи славяни християни.[8] Част българските му жители се изселват в България и в 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци от Южна Русия и Кавказ.[2] В 1928 година в селото е смесено българо-бежанско със 151 бежански семейства с 577 жители.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Дросатон.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Патарос на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чардаци[11] Τσαρδάκια Виглес Βίγλες[12] местност на Ю от Патарос и на ЮЗ от Гола[11]
Преброявания
  • 2001 година – 1068 души
  • 2011 година – 713 души

Личности редактиране

Родени в Патарос

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Χατζούλη, Γλυκερία Μ. Ιερός Ναός Παναγίας (Κοιμήσεως της Θεοτόκου) Δροσάτου (Ποταρού) // Promo.cross. Архивиран от оригинала на 2018-03-15. Посетен на 22 юни 2014.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ30/6463/127/11-3-1991 - ΦΕΚ 761/Β/20-9-1991 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-11. Посетен на 22 октомври 2014.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
  13. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 781.