Патичино или Патечино (на гръцки: Πάτημα, Патима, до 1926 година Πάτοτσιν, Патоцин,[1]на румънски: Paticina) е бивше село в Република Гърция, на територията на дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

Патичино
Πάτημα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Малка Нидже
Население изселено души (?)

ГеографияРедактиране

Развалините на селото са разположени в планината Нидже, източно от Ослово (Панагица).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииПачетин като българско село.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Патичино живеят 100 българи.[3]

След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Патичин (Patitchin) има 72 българи екзархисти.[5]

Според румънски източници Патичино е арумънско село.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Патечин има 150 къщи власи християни.[7] В 1926 селото е прекръстено на Патима.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Патичино

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Григоровичъ, Викторъ. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.92.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  6. „Memoriile căpitanului Cola Nicea III“, архив на оригинала от 28 август 2013, https://web.archive.org/web/20130828023102/http://axa.info.ro/anul-i/axa-11/item/106-memoriile-capitanului-cola-nicea-iii, посетен 28 август 2013 
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  8. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012