Патрешко е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч.

Патрешко
Общи данни
Население73 души[1] (15 март 2024 г.)
5,44 души/km²
Землище13,478 km²
Надм. височина570 m
Пощ. код5631
Тел. код06952 от България, 003596952 от чужбина
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ55587
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП за България; 2011)

География редактиране

Селото се намира на 570 до 714 метра надморска височина, на около 12 – 15 километра североизточно от град Троян. Най-високата точка на местността е връх Момина Могила. В непосредствена близост до селото се намира малък язовир.

Селото е разделено на няколко зони:

  • Еренско
  • Долно Патрешко
  • Горно Патрешко и
  • Пределът

В състава на селото влизат около 16 малки махали, сред които са:

  • Димовска махала - долно Патрешко
  • Троанска махала
  • Скандалска махала
  • Йовчевска махала
  • Кючушка махала
  • Долна Спасовска
  • Горна Спасовска
  • Цоневска махала
  • Йовевска махала
  • Махала Минева Къща
  • Златешка махала
  • Ралчевска махала

Землището на селото граничи със землищата на селата Орешак, Белиш и Гумущник, като е имало време, когато стигало на запад чак до Троян. Релефът му е полупланински – редуват се рътлини, валози, „бозалъци“, дълбоки долове и сухи дерета. Само тук-там има сравнително равни площи. Северните склонове са покрити с гъсти букови и дъбови /сега и борови/ гори, из които скита най-различен дивеч, по южните, припечните места са обработваемите имоти. Навремето и тук са се простирали гори, но постепенно били изкоренени за ниви и ливади, както е станало например в местностите Иванцов рът, Крушков рът и Жилковото.

История редактиране

Културни и природни забележителности редактиране

На територията му има няколко тракийски могили. В негова близост има две разрушени калета вероятно от Второто българско царство. За едното от тях още има легенди, свързани с неговото превземане от османските турци. Предполага се, че е създадено от избягали българи от турски гонения.

Известна природна забележителност са Скоковете, единият от които е висок 5 метра и е свързан с и до днес разпалващи въображението на иманярите легенди за заровени съкровища от бягащи към Анадола по време на Освобождението турци. При Кишов трап има големи залежи и свлачища от глина. През 90-те години край Недковската локва е правен от чужда фирма сондаж за нефт.

Турчнова могила (Момина могила)

Турчнова могила се нарича най-високата конусовидна височина между землищата на селата Патрешко и Белиш, северно от махала Дудевска и река Черни Осъм. Околното население не знае как тази местност е получила името си.

В местноста Еренско съществуват обори от времето на ТКЗС, които се полдват все още за отглеждане на добитък - овце и крави. В местноста долно Патрешко е разположено предприятие за сухи мазилки "Мулти Импекс"[[1]], като същото е поместено в бивши обори на ТКЗС и сеновал, преустроени за нуждите на производството. В местноста горно Патрешко съществуват обори от времето на ТКЗС, които се полдват все още за отглеждане на добитък - овце.

Почвата е предимно глинеста - наричана още "клисавица".

Редовни събития редактиране

В селото се провежда събор, на който стари и млади се срещат и разговарят.

Литература редактиране

  • Инж. Димитър Ст. Грънчаров – ръкописи и схема на родословното дърво.
  • Еленка Пенчева Грънчарова – етнографско изследване на село Щръклево, дипломна работа, 1940 – 1942 г.
  • Пенчо Якимов Грънчаров – автобиография ръкопис 1961 г.
  • Данни и статии за Троянския манастир.
  • Стефан Якимов Грънчаров – подробни биографични бележки, ръкопис 1975 – 1988 г.
  • Материали от чествуването на годишнини от създаването на читалището в с. Щръклево и списанието „Светлоструй“
  • Семеен архив фотографии и други документи от миналия век до днес съхранявани от рода Грънчарови.


Други редактиране

В селото живее семейството радиолюбители Дора и Донко Митеви, които притежават лична любителска радиостанция и антени с огромни размери. В центъра на селото е построен единствения голям магазин и кафене в селото.

Личности редактиране

Родени редактиране

  • Стефан Грънчаров (р. 1867) учител, общественик и ботаник
  • Иван Димовски (р. 1934) – математик, член-кореспондент на БАН
  • Проф. Христо Димовски (p. 1933) – доктор на науките, принос към създаването на съвременните норми за проектиране на канализационни системи и определяне на оразмерителните дъждове

Външни препратки редактиране