Паяк отшелник
Паякът отшелник, наричан още кафяв цигулар или паяк цигулка (Loxosceles reclusa) е вид отровен паяк от семейство Sicariidae. Среща се в източната част на Съединените щати от април до октомври.
| Паяк отшелник | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Gertsch & Mulaik, 1940 | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Паяк отшелник в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Описание редактиране
Мъжките екземпляри са по-големи от женските и разкрача им обикновено е около 6 – 20 mm, но в някои случаи може да достигне и до 50 mm. Тялото им е кафяво, сиво или тъмно жълто, като задната част на главогръда обикновено е по-тъмна, с ясно очертана фигура, приличаща на цигулка, с шийка насочена към задната част на паяка.
Коремът им е покрит с къси косъмчета. Краката са малко по-светли в ставите. За разлика от повечето паяци, имащи по осем очи, този тип се характеризира с наличието на шест очи, подредени в три двойки, една медиална и две странични.
Размножаване редактиране
Женският паяк снася яйца под формата на „торбички“, които съхранява добре покрити в земята. Всяка торбичка има диаметър около 7,5 mm и съдържа от 40 до 50 яйца. Продължителността на живота му е от две до четири години.[1]
Разпространение и местообитание редактиране
Паякът отшелник живее в Съединените щати – от южната част на Средния Запад на юг до Мексиканския залив. Среща се на юг от югоизточна Небраска през южна Айова, Илинойс и Индиана до югозападната част на Охайо. В южните щати, се среща от централната част на Тексас в западна Джорджия и на север към Кентъки.[2][3]
През деня се крие под камъни и корени, в пукнатини и дупки на различни малки животни. За разлика от женските, които предпочитат да са по-близо до техните мрежи, мъжките изоставят паяжината си през нощта, и ходят на лов за храна.[4]
Паяжината си плете на случайни места, в кухини на дървета, дупки, цепнатини, под навеси, в гаражи, мазета, тавани, килери и други места, където има дърво и сянка. Може още да се види скрит в празни кутии и обувки, в дрехи, спално бельо, картини и др. Когато се намира в помещение с ниска температура паяка търси източници на топлина. Влиза безпроблемно през врати, прозорци и вентилационни шахти.
Хранене редактиране
Паяците отшелници могат да оцелеят до един месец без вода и храна. Хранят се с други паяци и насекоми, като щурци и пеперуди.
Ухапвания и отрова редактиране
Този паяк е рядко агресивен и ухапванията не са чести, но въпреки това всяка година в САЩ загиват около 20 души при ухапване от него. Паякът обикновено хапе само, когато се притисне, като например при обличане на дрехи, избърсване с кърпи, завиване с постелки, слагане на ръкавици, и т.н. Съобщава се за много случаи на ухапвания след обличане на дрехи, които не са били носени, или са били оставени в продължение на много дни необезпокоявани на пода. Въпреки това, зъбите на отшелника са толкова малки, че те не са в състояние да проникнат през каквато и да е по-дебела материя.[5]
В жертвите си паяка инжектира отрова, която има некротоксично и хемолитично въздействие.[6] В много случаи, първоначално ухапването не се усеща и не е болезнено, но последствията може да бъдат сериозни. Въпреки че, отровата се разпространява по цялото тяло за около минута, жертвите забелязват ухапаното чак след 3 часа. Първите системни симптоми са гадене, повръщане, повишена температура, обриви, мускулни и ставни болки.
Повечето ухапвания са безвредни, но въпреки това, малък брой ухапвания от паяка отшелник довеждат до тежки последствия, като гангрена или некроза. Около 49% от ухапванията не водят до некроза или други странични ефекти. Най-податливи са децата, възрастните хора и болните.
При по-сериозни ухапвания, много по-често се появяват кожни, отколкото системни симптоми. В такива случаи, в резултат на ухапването се образува некротизираща язва, която унищожава меките тъкани и може да отнеме месеци, за да се излекува, оставяйки дълбоки белези. Тези ухапвания обикновено стават болезнени и предизвикват сърбеж в мястото на ухапване в рамките на 2 до 8 часа. От 12 до 36 часа след ухапването болката започва да се влошава паралелно с появата на други локални ефекти. През следващите няколко дни започва да се развива некроза.[7] С течение на времето, раната може да нарасне и да стане по-голяма от 25 cm. Повредената тъкан гангренясва и в крайна сметка се олющва и пада.
Много рядко такива ухапвания може да доведат до хемолиза, тромбоцитопения, дисеминирана интравазална коагулация, увреждане на органи или смърт.[8] Най-много са смъртните случаи при деца под седемгодишна възраст или на тези със слаба имунна система.
Източници редактиране
- ↑ Bites, Loxoscelism, Habitat, Distribution & Life-cycle // www.brownreclusespider.biz. Архивиран от оригинала на 2019-11-03. Посетен на 31 декември 2012. (на английски)
- ↑ Jone SC. Ohio State University Fact Sheet: Brown Recluse Spider. // (на английски)
- ↑ Swanson D, Vetter R. Bites of brown recluse spiders and suspected necrotic arachnidism. // N Engl J Med 352 (7). 2005. DOI:10.1056/NEJMra041184. с. 700 – 7.
- ↑ Loxosceles spp. (Пауки) // www.medbiol.ru. Посетен на 31 декември 2012. (на руски)
- ↑ Sandidge, J.S. Brown recluse spiders: A knowledge based guide to control and elimination. McLouth, 2009.
- ↑ Loxosceles reclusa // ADW. Посетен на 31 декември 2012. (на английски)
- ↑ Wasserman G, Anderson P. Loxoscelism and necrotic arachnidism // J Toxicol Clin Toxicol 21 (4 – 5). 1983 – 1984. DOI:10.3109/15563658308990434. с. 451 – 72.
- ↑ Wasserman G. Bites of the brown recluse spider // N Engl J Med 352 (19). 2005. DOI:10.1056/NEJM200505123521922. с. 2029 – 30; author reply 2029 – 30.