Пенка Цанева-Бленика

българска поетеса и преводачка

Пенка Денева Цанева, с псевдоним Бленика, е българска поетеса, мемоаристка и преводачка.

Пенка Цанева
Псевдоним Бленика, Перуника
Родена 8 февруари 1899 г.
Починала 19 декември 1978 г. (79 г.)
Професия преводач, поет, учител, редактор
Националност  България
Активен период 1932 – 1978
Жанр поезия, мемоари
Дебютни творби 1919 г.
Известни творби Брегове (1932),
Бяла птица (1937)
Съпруг Георги Цанев
Деца Румен Цанев, Милена Цанева

БиографияРедактиране

 
Паметна плоча на литературния критик Георги Цанев и поетесата Пенка Цанева-Бленика на фасадата на дома им на ул. „Лисец“, София

Пенка Цанева е родена на 8 февруари 1899 г. в Тутракан, в семейство на Деньо Манев, абаджия и опълченец в Руско-турската освободителна война. Детството ѝ преминава в Тутракан. През 1911 – 1916 г. живее и учи във Велико Търново.[1]

Принудена да се издържа сама, от 1916 г. се установява в София и постъпва на работа в Съюза на земеделските кредитни кооперации. Две години по-късно завършва като частна ученичка Търновската девическа гимназия и през 1925 г. – славянска филология в Софийския университет.

Работи последователно като учителка по български език и литература в София (1937 – 1946) и като редактор в списание „Жената днес“ (1952 – 1958).

Неин съпруг е литературният историк и критик акад. Георги Цанев, с когото имат син – биохимикът акад. Румен Цанев (1922–2007), и дъщеря – литературоведът чл.-кор. Милена Цанева (р. 1930).[2]

ТворчествоРедактиране

Поетеса

Дебютира през 1919 г. със стихове във в. „Равенство“. Публикува поетични творби във вестниците „Вестник за жената“, „Литературен час“, „Литературен фронт“, в списанията „Кооперативна просвета“, „Изкуство и критика“, „Септември“, „Жената днес“, както и разкази за деца в списанията „Детски свят“, „Прозорче“ и др.

Преводачка

От 1927 г. Бленика започва да се занимава и с преводаческа работа. Тези ѝ занимания продължават около половин век, време, за което тя успява да представи със забележително проникване в оригиналните им творчески почерци творби от руски и съветски поети, от украински, чешки, сръбски, хърватски и румънски поети (М. Ю. Лермонтов, Николай Некрасов, Владимир Маяковски, Тарас Шевченко, Иржи Волкер, Десанка Максимович, Драгутин Тадиянович са някои от еталоните сполуки в преводаческия ѝ репертоар). Част от нейните преводи, разпръснати в периодиката и в отделни сборници и антологии, са събрани в излезлия едва след смъртта ѝ в съставителството на Георги Цанев том „Избрани преводи“ (1990)

Съчинения
  • Брегове (1932)
  • Бяла птица (1937)
  • Сребърни ръце (1943)
  • На пост (1952)
  • Лирика (1960)
  • Пътят към звездите. Лирична поема (1964)
  • Отражения. Избрани стихотворения (1976)
  • Избрани стихотворения (1979)
  • Край белия Дунав. Спомени (1987)
  • Избрани преводи (1990)
Отзиви
  • Милена Цанева. „Мемоарните разкази на Бленика“. – В: Бленика. Край белия Дунав. София, 1987.
  • Милена Цанева. „Но знам, земя, че ти живота си ми дала“... Поетичният свят на Бленика. – В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Съст. Милена Кирова. София, 2009.
  • Ирен Иванчева. Спътницата. Пенка Цанева-Бленика. – В: Език и литература, 1995, кн. 4.
  • Ирен Иванчева. „Пенка Цанева-Бленика (1899 – 1978). Спътницата поетеса или поетесата спътница“. В: Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век). София, Просвета, 2015.
  • Людмила Малинова. Български поетеси между двете световни войни. София, Ваньо Недков, 1999.

ИзточнициРедактиране

  1. Биография в „Слово“
  2. Петра Ташева, Цаневи - фамилия на духовни аристократи, в. Дума, бр. 184, 13 август 2016 г.
  • Милена Цанева. „Но знам, земя, че ти живота си ми дала“... Поетичният свят на Бленика. – В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Съст. Милена Кирова. София, 2009.
  • Ирен Иванчева. „Спътницата. Пенка Цанева-Бленика“. – В: Език и литература, 1995, кн. 4.

Външни препраткиРедактиране