Георги Цанев (литературовед)

български литературовед
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Цанев.

Георги Ценов Цанев е български литературовед, една от най-авторитетните фигури в литературния и културния живот на България, както в междувоенния период, така и след Втората световна война. Литературен историк и критик, изследовател, академик, проникновен тълкувател на класически творби от българската литература, оперативен критик с точно естетическо чувство за ценното и приносното в текущия литературен процес. Университетски преподавател, ръководител на Катедрата по история на българската литература към Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1950 – 1961). Директор на Института по литература към БАН и завеждащ секцията по история на българската литература (1950 – 1975).

Георги Цанев
български литературовед
Георги Цанев, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Георги Цанев, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Роден
Починал
21 юли 1986 г. (90 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика
Работил вСофийски университет
Институт по литература към БАН
Георги Цанев в Общомедия

Биография

редактиране

Георги Цанев е роден на 21 септември 1895 г. в с. Борован, Врачанска област. Завършва гимназия във Враца през 1915 г. и славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1923). В продължение на две години специализира в Карловия университет в Прага, Чехия (1926 – 1928).

Дебютира в литературния печат през 1922 г. (в. „Младеж) със статия, посветена на стихосбирката „Да бъде ден!“ на Христо Смирненски. Георги Цанев е този, който предлага това заглавие на книгата (а не първоначалното „През бурята“1)

От началото на 20-те години на XX век сътрудничи на Георги-Бакаловото издание „Нов път“, където заедно с Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и Ангел Каралийчев е част от т.нар. „новопътска (или „септемврийска“) четворка“. Отношенията с Бакалов търпят разрив след юбилейното четене през 1924 г., посветено на 10-годишнината от смъртта на Пейо Яворов. Обвиненията срещу Цанев са в това, че той е изневерил на „лявата“ трактовка на творчеството на големия поет и е възхвалявал един буржоазен автор. След това Георги Цанев сътрудничи дълго време на сп. „Златорог“, редактирано от Владимир Василев.

В периода 1938 – 1943 г. основава и редактира собствено издание – „Изкуство и критика“, където дава трибуна на множество млади творци – Валери Петров, Блага Димитрова, Радой Ралин, Александър Вутимски, Александър Геров, Богомил Райнов. От 1944 г. е член на БКП.

След Втората световна война Георги Цанев написва едни от най-мащабните си изследвания – книгите за Яворов и Фурнаджиев, за историческия роман в българската литература, както и монументалната 4-томна книга „Страници от историята на българската литература“. В периода 1945 – 1948 г. е главен редактор на сп. „Изкуство“. Член на редколегиите на „Известия на Института за българска литература“, сп. „Септември“ и сп. „Литературна мисъл“. От 1949 г. е професор. В периода 1950 – 1961 г. ръководи Катедрата по българска литература на Софийския университет. От 1951 до 1952 г. е декан на Историко-филологическия факултет на университета. Член-кореспондент на БАН (1952). Между 1959 и 1963 г. е директор на Института по литература на БАН. Там от 1950 до 1975 г. завежда Секцията по история на българската литература след Освобождението.

За приноса му в българското литературознание и култура изобщо през 1974 г. БАН удостоява Георги Цанев с титлата академик.

Акад. Георги Цанев умира на 21 юли 1986 г. в София.[1] Герой на социалистическия труд (указ № 1887 от 7 октомври 1975), заслужил деятел на културата (1963), народен деятел на културата (1971), лауреат на Димитровска награда (1982), носител на орден „9 септември 1944 г.“ (1946), орден „Кирил и Методий“ – I ст. (1963), орден „Народна република България“ – I ст. (1970).[2]

Семейство

редактиране
 
Паметна плоча на литературния критик Георги Цанев и поетесата Пенка Цанева-Бленика на фасадата на дома им на ул. „Лисец“, София

Съпруга на акад. Цанев е поетесата, мемоаристка и преводачка Пенка Цанева-Бленика, с която имат син – биохимикът акад. Румен Цанев (1922 – 2007), и дъщеря – литературоведът чл.-кор. Милена Цанева (р. 1930).[3]

Библиография

редактиране
 
Георги Цанев, 1970
Избрана библиография на акад. Георги Цанев
  • „Писатели и творчество“ (1932) – дебютна книга
  • „Литературни студии“ (1938)
  • „Проблеми на днешната българска литература“ (1939)
  • „Пътят на Яворов“ (1944)
  • „Никола Фурнаджиев“ (1963)
  • „Писатели и проблеми“ (1965)
  • „Страници от историята на българската литература“ (1967 – 1975)
  • I. том – „С патоса на възторга и изобличението“
  • II. том – „На прелома между две столетия“
  • III. том – „По нови пътища“
  • IV. том – „Художествени образи и критически идеи“
  • „Историческият роман в българската литература“ (1976)
  • „Книга за критиката“ (1980)
  • „Страници от миналото“ (1983)
Библиография за Георги Цанев
  1. Никола Иванов, „Посветен на красотата на идеите (Георги Цанев)“, електронно издателство LiterNet, 16.04.2009.
  2. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 191
  3. Цаневи - фамилия на духовни аристократи, Петра Ташева, в. Дума, 13 Август 2016 / брой: 184

Външни препратки

редактиране