Георги Цанев (литературовед)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Цанев.
Георги Цанев е български литературовед, една от най-авторитетните фигури в литературния и културния живот на България, както в междувоенния период, така и след Втората световна война. Литературен историк и критик, изследовател, академик, проникновен тълкувател на класически творби от българската литература, оперативен критик с точно естетическо чувство за ценното и приносното в текущия литературен процес. Университетски преподавател, ръководител на Катедрата по история на българската литература към Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1950-1961). Директор на Института по литература към БАН и завеждащ секцията по история на българската литература (1950-1975).
| Георги Цанев | |
|---|---|
| български литературовед | |
.jpeg) Георги Цанев, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден |
21 септември 1895 г. (стар стил)
|
| Починал |
София, България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Работил в | Софийски университет Институт по литература към БАН |
| Георги Цанев в Общомедия | |
Биография редактиране
Георги Цанев е роден на 21 септември 1895 г. в с. Борован, Врачанска област. Завършва гимназия във Враца през 1915 г. и славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1923). В продължение на две години специализира в Карловия университет в Прага, Чехия (1926-1928).
Дебютира в литературния печат през 1922 г. (в. „Младеж) със статия, посветена на стихосбирката „Да бъде ден!“ на Христо Смирненски. Георги Цанев е този, който предлага това заглавие на книгата (а не първоначалното „През бурята“1)
От началото на 20-те години на XX век сътрудничи на Георги-Бакаловото издание „Нов път“, където заедно с Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и Ангел Каралийчев е част от т.нар. „новопътска (или „септемврийска“) четворка“. Отношенията с Бакалов търпят разрив след юбилейното четене през 1924 г., посветено на 10-годишнината от смъртта на Пейо Яворов. Обвиненията срещу Цанев са в това, че той е изневерил на „лявата“ трактовка на творчеството на големия поет и е възхвалявал един буржоазен автор. След това Георги Цанев сътрудничи дълго време на сп. „Златорог“, редактирано от Владимир Василев.
В периода 1938-1943 г. основава и редактира собствено издание – „Изкуство и критика“, където дава трибуна на множество млади творци – Валери Петров, Блага Димитрова, Радой Ралин, Александър Вутимски, Александър Геров, Богомил Райнов.
След Втората световна война Георги Цанев написва едни от най-мащабните си изследвания – книгите за Яворов и Фурнаджиев, за историческия роман в българската литература, както и монументалната 4-томна книга „Страници от историята на българската литература“.
За приноса му в българското литературознание и култура изобщо през 1974 г. БАН удостоява Георги Цанев с титлата академик.
Семейство редактиране
Съпруга на акад. Цанев е поетесата, мемоаристка и преводачка Пенка Цанева-Бленика, с която имат син – биохимикът акад. Румен Цанев (1922–2007), и дъщеря – литературоведът чл.-кор. Милена Цанева (р. 1930).[2]
Библиография редактиране
- Избрана библиография на акад. Георги Цанев
- „Писатели и творчество“ (1932) – дебютна книга
- „Литературни студии“ (1938)
- „Проблеми на днешната българска литература“ (1939)
- „Пътят на Яворов“ (1944)
- „Никола Фурнаджиев“ (1963)
- „Писатели и проблеми“ (1965)
- „Страници от историята на българската литература“ (1967-1975)
- I. том – „С патоса на възторга и изобличението“
- II. том – „На прелома между две столетия“
- III. том – „По нови пътища“
- IV. том – „Художествени образи и критически идеи“
- „Историческият роман в българската литература“ (1976)
- „Книга за критиката“ (1980)
- „Страници от миналото“ (1983)
- Библиография за Георги Цанев
- Любен Георгиев. „Георги Цанев. Литературно-критически очерк“. 1976.
Бележки редактиране
- ↑ Никола Иванов, „Посветен на красотата на идеите (Георги Цанев)“, електронно издателство LiterNet, 16.04.2009.
- ↑ Цаневи - фамилия на духовни аристократи, Петра Ташева, в. Дума, 13 Август 2016 / брой: 184