Пенко Рафаилов (Пената) е бивш български футболист, носител на Балканската купа за 1932 г., състезател на „Славия“ София и „Левски“ София. С екипа на „Левски“ е шампион на България и носител на Купата на България през сезон 1936/1937 г.[1] 1От юни 1937 г. до юни 1938 г. е играч на френския „Страсбург“

Пенко Рафаилов
Лична информация
ПрякорПената
Роден12 юли 1911
Починал?
Постполузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1927 – 1935
1935 – 1937
1937 – 1938
Славия София
Левски София
РК Страсбург

12

(5)
Национален отбор
1930 – 1937 България21(2)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Рафаилов е участник в първата квалификация на българския национален отбор – на 25 март 1934 г. срещу отбора на Унгария.[2] На 11 юли 1937 г. Рафаилов е участник и един от голмайсторите при една от най-големите победи на националния отбор над Югославия – 4:0.[3]

В периода 1930 – 1937 г. има общо има 21 мача за националния отбор по футбол, в които е отбелязал 2 гола.[4]

Син е на свещеника Рафаил Алексиев, а брат му Георги Рафаилов е певец. Умира в Мюнхен.[5]

Източници Редактиране

  1. Профил на играча на страницата LevskiSofia.info
  2. Пайташев, Румен. „Футбол: история на световните първенства“. София. Книгоиздателска къща „Труд“. 2006 г. стр. 27. ISBN 978-954-528-601-8
  3. Мачовете на България срещу Югославия до Втората световна война[неработеща препратка]
  4. ((en)) Статистика за Пенко Рафаилов на страницата eu-football.info
  5. Пенко Рафаилов – retro-football.bg

Външни препратки Редактиране