Отваря главното меню

Петачинци (на сръбски: Петачинци или Petačinci) е разделено село между България и Сърбия. Петачинци е разположено на осем километра северно от Трън в областта Дерекул, в подножието на планината Гребен.

Петачинци
Петачинци/Petačinci
Reliefkarte Serbien.png
42.8333° с. ш. 22.6667° и. д.
Петачинци
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 871 m
Население (2002) 96 души
Телефонен код 017

Съдържание

История до 1920 г.Редактиране

Петачинци се споменава в османо-турски документи от средата на 16 век. В регистър от това време се споменава, че село Петачинче има 21 домакинства, двама неженени жители и две вдовици, а приходът от него възлиза на 3817 акчета [1].

Според преброяването от 1900 година селото има 298 жители. След прокарването на новата българо-сръбска граница по Ньойския договор през 1920 г. четири от петте махали, на които е кръстено селото остават в Сърбия, а само една - Богойна махала с 20 къщи и гробищата на селото - в България.

Петачинци в България – БогойнаРедактиране

След разделянето в България остава единствено махала Богойна. След приемането на закона за административно-териториално устройство през 1995 година Богойна променя статута си от махала на село.

През 2006 година Министерският съвет на Република България одобрява като основа за водене на преговори проект на споразумение със Сърбия за откриване на ГКПП Банкя – Петачинци.

Петачинци в СърбияРедактиране

Частта на Петачинци в Република Сърбия административно принадлежи към Община Цариброд (Димитровград), Пиротски окръг.

Броят на населението в сръбската част след 1921 година е следният:

  • 1921 г. – 261 души (42 къщи)
  • 1948 г. – 281 души
  • 1953 г. – 270 души
  • 1961 г. – 146 души
  • 1971 г. – 75 души
  • 1981 г. – 36 души (34 българи)
  • 1991 г. – 28 души
  • 2002 г. – 19 души (8 българи, 2 сърби, 9 недекларирали национална принадлежност)
  • 2011 г. – 9 души

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 139