Стрезимировци

разделено селище между България и Сърбия

Стрезимировци е разделено между България и Сърбия село, в резултат на влизането в сила на Ньойския мирен договор от 1919 г. Българската му част се намира в община Трън, област Перник, а сръбската – в община Сурдулица, Пчински окръг. Към българската част на селото се числи и махала Бойна.

Стрезимировци
България
42.7992° с. ш. 22.4517° и. д.
Стрезимировци
Област Перник
42.7992° с. ш. 22.4517° и. д.
Стрезимировци
Общи данни
Население32 души[1] (15 март 2024 г.)
9,19 души/km²
Землище3,499 km²
Надм. височина830 m
Пощ. код2482
Тел. код07734
МПС кодРК
ЕКАТТЕ69777
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)
Стрезимировци в Общомедия
Стрезимировци
Стрезимировци/Strezimirovci
42.7992° с. ш. 22.4517° и. д.
Стрезимировци
Страна Сърбия
ОкръгПчински окръг
ОбщинаСурдулица
Надм. височина829 m
Население53 души (2002)
Пощенски код2482
Телефонен код017
Стрезимировци в Общомедия

В селото се намира ГКПП Стрезимировци между България и Сърбия.

География

редактиране

Село Стрезимировци се намира в планински район, в западната част на историко-географската област – котловината Знеполе, при навлизането на р. Ерма на българска територия. Селото лежи в подножието на планините Рудина и Въртоп и се състои от разпръснати махали, разположени по двата бряга на Ерма.

Махалите в селото са: Бакалци, Бòини, Бона, Дамянци, Дамяници, Зарини, Клюцини, Оклъина.[2]

Селото е старо българско и е споменато с това име в османотурски регистри още в 1453 г. Според местното предание то носи името на войводата Стрезимир [3] – един от сподвижниците на Кракра и на цар Самуил от края на X в. и началото на XI в. Преданието свързва имената на двамата братя Стрезимир и Слишай, загинали в сражение с кръстоносците, с местността „Слишовска могила“. Впрочем това предание е устойчиво в този район и е разказвано и в съседните села Реяновци, Джинчовци, Бохова, които според него са създадени от синовете на Стрезимир и съответно носят техните имена.

Землището на селото е обитавано от дълбока древност. Оттук е минавал римският път Вия Дакия и е имало изградена пътна станция. На естествено възвишение в местността „Кулата“ има множество останки от римска, ранновизантийска и старобългарска керамика, зидове, кула и следи от металодобив.

Оброкът Св. Рангел и издигнатият през 2004 г. параклис Св. Архангел Гавриил в махала Бойна се намират на мястото на средновековна църква. До нея са открити надгробни камъни с издълбани кръстове, характерни за XI – XIV в.[4] Населението смята, че останките от старата църква „са от латинско време“ и само допреди един век зидовете ѝ все още личали добре.

Има легенда, че махала Бойна е заселена от преселили се след Чипровското въстание българи.[4]

В османски регистри селото е отбелязано като Стрязимировци 1451 г., Истразумирофджа (Стрезимировци) 1453 г.,[5][6] Стрезимировци 1878 г.[7]

 
Райко Алексиев: Стрезимировци
 
Храм „Св. Архангел Гавриил“ в с. Стрезимировци

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Стрезимировче е отбелязано като село с 5 домакинства и една вдовици. В селото има и един соколар, отглеждащ соколи за султана, на име Дабижив, син на поп Дабижив, зет на Воислав.[8]

След разделянето на селото по силата на Ньойския договор по-голямата част от него била отнета от Сърбия, а църквата им останала в България.

 
Паметник на загинал съветски воин от Трънския отряд

Население

редактиране

Според статистическите данни в българската част на Стрезимировци живеят 46, а в сръбската част – 53 души (2002 г.)

Население на Стрезимировци в Сърбия

редактиране
  • 1948 – 485
  • 1953 – 440
  • 1961 – 346
  • 1971 – 256
  • 1981 – 182
  • 1991 – 101
  • 2002 – 53

Етнически състав към 2002 г.

редактиране

Според преброяването от 2002 г. етническият състав на населението е както следва:[9]

На Стрезимировци е наречена улица в квартал „Факултета“ в София (Карта).

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. 8-те Трънски села – Стрезимировци
  3. Мильов, Симеон и др. Шетба из Пернишко. София, ТАНГРА ТанНакРа, 2006. с. 141.
  4. а б Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
  5. ИБИ – Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХIII 363
  6. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, 363 – 490.
  7. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932
  8. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 182, 195.
  9. Књига 1“. Становништво, национална или етничка припадност, подаци по насељима. webrzs.stat.gov.rs. Београд: Републички завод за статистику. фебруар 2003. ISBN 86-84433-00-9.