Петко Петроов, известен като Петко Боз или Гизда Петко, е български майстор-строител от Ранното Възраждане, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа.

Петко Боз
български строител
Роден
Починал
1846 г. (62 г.)

БиографияРедактиране

Петко Боз е роден в 1784 година в корчанското село Орешче, тогава в Османската империя. В 1791 година се изселва в Брацигово с баща си. Наследява занаята от баща си и дядо си и е известен строител на църкви. Според кондиката на дюлгерския еснаф в Брацигово Петко Боз е един от основоположниците на еснафа.[1]

В 1830 – 1832 година Петко Боз построява едновременно църквите „Св. св. Константин и Елена“[2][3] и „Света Неделя“ в Пловдив.[4] След това Петко Боз строи „Света Троица“ в Казанлък, завършена на 15 март 1834 година, и успоредно на нея в същия град и „Успение Богородично“, която завършва на 15 април 1834 година. След това в 1836 година строи „Света София“ в сливенското Ново село - източната страна на църквата има каменна плоча с надпис: „Сей черква направи първомайстор Петко Петров от Брацигово“, а на западната страна има друга каменна плоча с дата 1836. В 1837 година завършва „Свети Никола“ в Дервент, както и „Свети Георги“ в Енина.[1]

ЛитератураРедактиране

  • Тангъров, арх. Йордан. Първомайстор Петко Боз, в. Арх и арт, София, 7 април 1998 г.

БележкиРедактиране

  1. а б Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  2. Поклонение на животворящия Кръст Господен
  3. Църква „Св. св. Константин и Елена“ – гр. Пловдив
  4. Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 45 - 46.