Орешец[1] или Орешче[2] (изписване до 1945 година: Орѣшецъ или Орѣшче) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.[1]

Орешец
— село —
Гърция
40.4006° с. ш. 21.0507° и. д.
Орешец
Западна Македония
40.4006° с. ш. 21.0507° и. д.
Орешец
Костурско
40.4006° с. ш. 21.0507° и. д.
Орешец
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областНестрамкол
Население0 души (1790-те)
ДемонимОрешчени

География

редактиране

Селото е било разположено в областта Нестрамкол, на 24 километра югозападно от Костур и на 2 km югозападно от Нестрам (Несторио), в югоизточните склонове на планината Гълъмбица, над река Бистрица (Белица).

В XV век в Юкару Орешица, спадащо към Костур, са отбелязани поименно 40 глави на домакинства.[3]

Около 1770 или в 1791 година много жители на костурските села Слимница и Омотско, както и на Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[2][4] Омотчени, слимничени и орешчени пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничени са бичкиджии, омотчени – дюлгери, а орешчени – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват горната Габер махала.[5] Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.[6]

От Орешче произлизат брациговските родове Драгови, Велчеви, Ставреви, Златкови, Барбови, Анастасови, Бъндеви, Василеви, Тилеви, Баджарови, Клянчеви, Гилини, Бозови.[7][8] Оттук са видните майстори Петко Боз и Клянчо, които вземат участие при възобновяването на Рилския манастир в 1816 година.[7]

Самото Орешец след изселването изчезва.[1] Според Боривое Милоевич („Южна Македония“) Орешац е било близо до Нестрам и е имало 15-20 къщи.[9][1]

На картата на австро-унгарския генерален щаб частта от планината Гълъмбица северно над Нестрам е обозначена като Орошец (Orošec).[10]

Личности

редактиране
Родени в Орешец
  •   Анастас (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  •   Анго (около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  •   Анго Гиливичин (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  •   Баджо (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  •   Барба (около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  •   Благо (около 1756 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  •   Бозо (около 1731 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа, участвал в строежа на Мост над река Марица в Пазарджик в 1794 г.[2]
  •   Бъндьо (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  •   Драго (около 1711[2] или 1715[11] - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа, участвал в строежа на Мост над река Марица в Пазарджик в 1794 г.[2]
  •   Велчо (около 1731 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа, участвал в строежа на Мост над река Марица в Пазарджик в 1794 г.[2]
  •   Златен (около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  •   Кара Вълко (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  •   Кисо (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  •   Клянчо (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  •   Мазньо (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  •   Никин (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  •   Пейко (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  •   Пейо (около 1741 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  •   Петко Боз (1784 - 1846), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  •   Темелко Ставрев (около 1736 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  •   Тильо (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
Свързани с Орешец
  •   Ангел Драгов (1805 – 1885), български строител, по произход от Орешец
  •   Васил Петлешков (1845 – 1876), български революционер, по произход от Орешец
  •   Димитър Гилин (1899 – 1975), български комунист, по произход от Орешец
  •   Иван Драгов (1810 – 1891), български строител, по произход от Орешец
  •   Илия Драгов (1852 – 1905), български строител и революционер, опълченец, по произход от Орешец
  1. а б в г Ярановъ. Преселническо движение на българи отъ Македония и Албания къмъ източнитѣ български земи презъ XV до XIX вѣкъ // Македонски прегледъ VII (2 - 3). София, Издава Македонскиятъ наученъ институтъ, 1932. с. 81.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12 – 27. Посетен на 23 януари 2021 г.
  3. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 4.
  5. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
  6. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 6.
  7. а б Дамянова, Еатерина. Едно пътуване към корените // Априлци XXXI (744). 31 октомври 2013. ISSN 1310-4918. с. 3. Архивиран от оригинала на 2023-06-26.
  8. Дамянова, Екатерина. Прадедите ни // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 51, 57, 100. (на сръбски)
  10. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  11. Кантарджиев, Петър, Константин Жеков. Творци на българската архитектура. Т. 1 : Стари майстори след 18. век. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 126.