Отваря главното меню

Успение Богородично (Казанлък)

„Успение Богородично“ е православен храм в центъра на Казанлък, България, под ведомството на Старозагорската епархия.[1]

„Успение Богородично“
Казанлък - panoramio (31).jpg
Вид на храма православен храм
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Казанлък
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Старозагорска
Архиерейско наместничество Казанлъшко
Архитект Петко Боз
Време на изграждане 1834 г.
Съвременен статут действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Храмът е разположен на улица „Стефан Орешков“ № 11.[1]

ИсторияРедактиране

Църквата е построена в 1834 година с дарения и труд от жителите на Калпакчийската махала на Казанлък. Майстор на строежа е прочутият одринчанин Санди Костов.[1] Според други източници е костурчанинът Петко Боз, който завършва храма на 15 април 1834 година успоредно със строежа на „Света Троица“.[2]

В 1836 година по инициатива на Неофит Рилски към храма, в специално построена сграда, е открито едно от първите модерни училища по българските земи.[1]

ОписаниеРедактиране

Църквата е с три престола, посветени съответно на Света Богородица, Свети Атанасий Александрийски и Свети архангел Михаил.[1]

Църквата има забележитеелн резбован иконостас, дело на дебърския резбар Васил Аврамов.[1][3][4] В храма има възроженски икони, дело на тревненски и дебърски майстори, както и по-нови, дело родения в Одеса художник от Миланската кралска академия М. А. Бургсер.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Храмове. // Община Казанлък. Посетен на 3 септеммври 2019 г.
  2. Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  3. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 248.