Петко Илиев
Петко Илиев, известен като Нагорички и Муса (на сръбски: Петко Илић или Petko Ilić), e сърбоманин от Македония, войвода на сръбската въоръжена пропаганда в Североизточна Македония.
Петко Илиев Петко Илић |
|
---|---|
сърбомански войвода | |
![]() В Битоля след Хуриета, 1908 г. |
|
|
|
Роден | |
Починал |
Длъбочица, Османска империя |
Погребан | Враня, Сърбия |
Петко Илиев в Общомедия |
БиографияРедактиране
Петко Илиев е роден в село Старо Нагоричане в 1886 година.[1] Участва в първата сърбоманска чета на Григор Соколов, която по незнание е преведена от Боби Стойчев и Даме Мартинов в Македония в 1904 г. Четник е и на Йован Довезенски (1904). След започналото преследване от дейците на ВМОРО Илиев е в четата на Кръсто Ковачев. Заловен е от Стефан Димитров заедно с Наце от Велешко и изпратен в България. Оттам Илиев заминава за Сърбия и отново се връща в Македония като сръбски войвода, като държи в подчинение около 10 села в Скопска Църна гора.[2] Води сражение през април 1905 година и в същата година на Козяк.
След Младотурската революция в 1908 година се легализира, установява се в Скопие и се жени за Достана. Често арестуван от властите, отново става нелегален и оглавява чета. През март 1912 година се опитва да унищожи българска чета, разположила се в село Страцин. В започналото сражение на 17 март 1912 година е тежко ранен. Оцелелите четници, начело с Тодор Кръстев Алгунски го отнасят на север към Сърбия, но той умира на следния ден в Длъбочица. Погребан е в манастира „Свети Пантелеймон“ във вранското село Лепчинце, Сърбия.[3][4]
След като Старо Нагоричане попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, в селото е изграден паметник на Петко Илиев. По време на българското управление в годините на Втората световна война паметникът е взривен.[5]
БележкиРедактиране
- ↑ www.maticasrpska.org.rs
- ↑ Лазаров, Кръстю. Революционната дейност в Кумановско.
- ↑ Трифуновић, Илија. Крв четника. Београд, 1930. с. 18-19. Посетен на 2 ноември 2013 г.
- ↑ Матица Српска. Српски биографски речник. Одабране биографије
- ↑ Старо Нагоричане. // Посетен на 5 април 2014 г.