Страцин (община Кратово)
- Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Страцин.
Стра̀цин (на македонска литературна норма: Страцин) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.
Страцин Страцин | |
— село — | |
Фреска в църквата „Свети Димитър“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Североизточен |
Община | Кратово |
Географска област | Средорек |
Надм. височина | 732 m |
Население | 185 души (2002) |
Пощенски код | 1361 |
Страцин в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено северозападно от град Кратово. Отстои на приблизително равно разстояние от Куманово и Кратово.
История
редактиранеВ XIX век Страцин е от големите български села в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1847 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Страцинъ има 950 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Страцинъ има 1000 българи екзархисти и 30 цигани и в селото работи българско училище.[2]
През 1906-1908 година Страцин е подложено на натиск от страна на сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и българската просвета. На 28 ноември 1906 година сръбски четници отвличат и убиват местния първенец Доде Петков.[3] На 19 август 1907 година сръбска чета напада селото, като отвлича 9 местни жители и трима жители на Кратово. По-късно отвлечените жители на Страцин са заклани[4] на 21 септември.[5] На 8 срещу 9 май 1908 година сръбска чета отново напада селото, убива 6 души, между които и една жена, изгаря 10 къщи, както и много стопански постройки.[6]
Убити местни жители при сръбското нападение на 8 май 1908 г.[7] | ||
---|---|---|
Номер | Имена | Как е убит |
1. | Цветан Иванов | Изгорена му е къщата, покъщнината, хамбара, плевнята. Самият той заедно със сина си Петруш е измъчван, след което заклан. |
2. | Петруш Цветанов | Измъчван и заклан пред очите на баща си. |
3. | Стоян Иванов | Изгорена му е и къщата, кошарата, хамбара, търлото. |
4. | Младена Димитрова | Ранена, след което хвърлена в пламъците и изгоряла жива. |
5. | Михаил Петров | Убит |
6. | Иован Стефанов | Убит |
В края на май и през юни 1908 година скопският търговски агент Иван Икономов раздава 3000 лева на 23 от пострадалите българи в Страцин.[8][9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Страцин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Панче Ив. Медаров от Велес е български кмет на Страцин от 3 ноември 1941 година до 13 май 1942 година. След това кметове са Драган К. Георгиев от Скопие (13 май 1942 - 22 юни 1943) и Анастас Йорд. Петков от Г. Оряховица (22 юни 1943 - 12 април 1944).[11]
През октомври 1944 г. по време на Втората световна война край Страцин Българската армия води едни от най-кръвопролитните и ожесточени сражения в новата българска военна история срещу германски части.
Според преброяването от 2002 година селото има 185 жители, от които 183 се самоопределят македонци и двама сърби.[12]
Личности
редактиране- Родени в Страцин
- Богдан Николов Байрактаров, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, работник, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, убит при Малгара[13]
- Богатин Байрамски, македоно-одрински опълченец, 1 бригада на Македоно-одринското опълчение, убит на 1 ноември 1912 година[13]
- Ваня Лазарова (1930 – 2017), народна певица от Северна Македония
- Георги Веселинов Стоянов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[14]
- Кръсто Василков, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[15]
- Починали в Страцин
- Атанасие Джорджевич (? – 1905), сръбски четник
- Богдан Димитров Манолов (1922 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[16]
- Димитър Александров Симеонов (1916 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[17]
- Димитър Василев Шиваров (? – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[18]
- Живко Василев Николов (1921 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[19]
- Живота Миладинович (? – 1905), сръбски четник
- Иван Димитров Гълъбов (1926 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[20]
- Кирил Попгеоргиев Балабанчев (1909 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[21]
- Колю Маринов Колев (1922 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[22]
- Коста Илиев Тодоров Бокувански (1912 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[23]
- Костадин Ангелич (? – 1905), сръбски четник
- Любен Миланов Моисов (1920 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[24]
- Милутин Стоянович (? – 1905), сръбски четник
- Михаил Иванов Ахмаков (1922 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[25]
- Михаил Маринов Милев (1923 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[26]
- Михайло Ивкович – Дечак (? – 1905), сръбски четник
- Наум Тодоров Николов (1923 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[27]
- Петър Давидов Белокапов (? - 1907), български деец, убит на 21 септември 1907 година в Страцин от сръбска чета заедно с още 14 души[28]
- Петър Марчич Момчилович (? – 1905), сръбски четник
- Симеон Донев Шуманов (1910 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[29]
- Станиш Станкович (? – 1905), сръбски четник
- Стефан Апостолов Георгиев (? – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[30]
- Стефан Иванов Стефанов (1912 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[31]
- Стоил Арсенов Попов (1915 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[30]
- Стоян Кръстич (? – 1905), сръбски четник
- Тодор Стойкович Саринче (? – 1905), сръбски четник.[32]
Други
редактиранеНа Страцин е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София (Карта).
Бележки
редактиране- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 370., Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234-235.
- ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 415, 430.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 310.
- ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 448-449, Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234-235., Одрински глас, брой 20, 25 май 1908, стр. 4.
- ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 448-449.
- ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 460-461.
- ↑ Славов. С. Българската дипломация в Македония и Одринско и ВМОРО, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.322., архив на оригинала от 25 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130925163725/http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf, посетен на 13 февруари 2013
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 април 2008
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 16
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 176
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 55
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 128
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 129
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 3
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 75
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 178
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 8
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 110
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 125
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 151
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 106, л. 55
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 309 - 310.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 151
- ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 134
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 133
- ↑ Краков, Станислав. Пламен четништва, Београд, 1930, стр. 22 – 24. // Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 2013-01-21.