Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Страцин.

Стра̀цин (на македонска литературна норма: Страцин) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.

Страцин
Страцин
— село —
Фреска в църквата „Свети Димитър“
Фреска в църквата „Свети Димитър
North Macedonia relief location map.jpg
42.1506° с. ш. 22.0322° и. д.
Страцин
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Кратово
Географска област Средорек
Надм. височина 732 m
Население (2002) 185 души
Страцин в Общомедия
Документ на Страцинската община от 16 май 1918 г. по време на българското управление през Първата световна война

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено северозападно от град Кратово. Отстои на приблизително равно разстояние от Куманово и Кратово.

ИсторияРедактиране

В XIX век Страцин е от големите български села в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1847 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Страцинъ има 950 жители, всички българи християни.[1]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Страцинъ има 1000 българи екзархисти и 30 цигани и в селото работи българско училище.[2]

През 1906-1908 година Страцин е подложено на натиск от страна на сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и българската просвета. На 28 ноември 1906 година сръбски четници отвличат и убиват местния първенец Доде Петков.[3] На 19 август 1907 година сръбска чета напада селото, като отвлича 9 местни жители и трима жители на Кратово. По-късно отвлечените жители на Страцин са избити.[4] На 8 срещу 9 май 1908 година сръбска чета отново напада селото, убива 6 души, между които и една жена, изгаря 10 къщи, както и много стопански постройки.[5]

В края на май и през юни 1908 година скопският търговски агент Иван Икономов раздава 3000 лева на 23 от пострадалите българи в Страцин.[7][8].

През октомври 1944 г. по време на Втората световна война край Страцин Българската армия води едни от най-кръвопролитните и ожесточени сражения в новата българска военна история срещу германски части.

Според преброяването от 2002 година селото има 185 жители, от които 183 се самоопределят македонци и двама сърби.[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Страцин
  •   Богдан Николов Байрактаров, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, работник, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, убит при Малгара[10]
  •   Богатин Байрамски, македоно-одрински опълченец, 1 бригада на Македоно-одринското опълчение, убит на 1 ноември 1912 година[10]
  •   Ваня Лазарова (1930 – 2017), народна певица от Северна Македония
  •   Георги Веселинов Стоянов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[11]
Починали в Страцин
  •   Атанасие Джорджевич (? – 1905), сръбски четник
  •   Богдан Димитров Манолов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[12]
  •   Димитър Александров Симеонов, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[13]
  •   Димитър Василев Шиваров, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[14]
  •   Живота Миладинович (? – 1905), сръбски четник
  •   Кирил Попгеоргиев Балабанчев, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[15]
  •   Колю Маринов Колев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[16]
  •   Коста Илиев Тодоров Бокувански, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[17]
  •   Костадин Ангелич (? – 1905), сръбски четник
  •   Любен Миланов Моисов, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[18]
  •   Милутин Стоянович (? – 1905), сръбски четник
  •   Михаил Иванов Ахмаков, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[19]
  •   Михаил Маринов Милев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[20]
  •   Михайло Ивкович – Дечак (? – 1905), сръбски четник
  •   Петър Марчич Момчилович (? – 1905), сръбски четник
  •   Симеон Донев Шуманов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[21]
  •   Станиш Станкович (? – 1905), сръбски четник
  •   Стефан Апостолов Георгиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[22]
  •   Стефан Иванов Стефанов, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[23]
  •   Стоил Арсенов Попов, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[24]
  •   Стоян Кръстич (? – 1905), сръбски четник
  •   Тодор Стойкович Саринче (? – 1905), сръбски четник[25].

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
  2. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
  3. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 370., Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234-235.
  4. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 415, 430.
  5. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 448-449, Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234-235., Одрински глас, брой 20, 25 май 1908, стр. 4.
  6. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 448-449.
  7. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 460-461.
  8. Славов. С. Българската дипломация в Македония и Одринско и ВМОРО, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.322.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 16
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 176
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 55
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 128
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 75
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 178
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 8
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 110
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 125
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 151
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 151
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 134
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 133
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 134
  25. Краков, Станислав. Пламен четништва, Београд, 1930, стр. 22 – 24.


Населени места в Община Кратово  
Кратово | Близанци | Вакуф | Горно Кратово | Димонце | Емирица | Железница | Живалево | Каврак | Кетеново | Кнежево | Койково | Конюх | Крилатица | Куклица | Куново | Луково | Мушково | Нежилово | Пендак | Приковци | Сакулица | Страцин | Талашманце | Татомир | Тополовик | Търновац | Туралево | Филиповци | Шлегово | Шопско Рудари

Исторически села: Ваклинци | Върбица