Петър Аргиров
Петър Аргиров (19 февруари 1923 – 16 ноември 1989), наричан по прякор Пецето, е български футболист, ляво крило. Клубна легенда на Локомотив (София). Играл е също в Ботев (София), Левски (София), Миньор (Перник) и Септември (София). Между 1947 г. и 1955 г. записва 17 мача с 2 гола за националния отбор.[1]
| Петър Аргиров | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Пецето | ||||||||
| Роден | Петър Атанасов Аргиров 19 февруари 1923 г. | ||||||||
| Починал | 16 ноември 1989 г. София,  България | ||||||||
| Пост | Ляво крило | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Успоредно с кариерата си на футболист е състезател по ски алпийски дисциплини. Става първенец на Софийската област по слалом като член на железничарското дружество. След края на състезателната си кариера работи като треньор по футбол.
Биография редактиране
Аргиров започва кариерата си в Ботев (София). През 1944 г. е привлечен в Левски (София). Две години по-късно с клуба печели републиканското първенство и националната купа.
В началото на 1947 г. преминава в Локомотив (София) и играе там през следващите 10 години. Още в първия си сезон с клуба триумфира в Елитната Софийска дивизия, където за две години записва 25 мача с 8 гола. През 1948 печели с „железничарите“ и националната купа. В турнира бележи общо 7 гола, включително два хеттрика в четвъртфинала срещу Септември (Силистра) и в полуфинала срещу Любислав (Бургас).[2] През сезон 1948/49 е голмайстор на Локомотив в новосъздадената „А“ група. Играе във всички 18 мача и бележи 8 попадения. През 1953 става носител на националната купа за втори път с Локомотив и общо за трети път в кариерата си. Бележи победния гол във финала срещу Левски (2:1) на 25 ноември 1953 г.
На 34-годишна възраст преминава в Миньор (Перник) в началото на 1957 г. За два сезона записва 29 мача със 7 гола в „А“ група. След това се завръща в София и облича екипа на Септември. Като капитан извежда отбора до спечелването на националната купа през 1959/60, след което слага край на състезателната си кариера. Има 17 мача и 2 гола за националния отбор (1947 – 1955). „Заслужил майстор на спорта“ от 1965 г.
След прекратяване на състезателната си дейност работи като треньор в Спартак (Пловдив) Локомотив (Пловдив), Черноморец (Бургас), Дунав (Русе), Пирин (Благоевград), Локомотив (София), Омония (Никозия) и Доростол (Силистра). С Омония е двукратен шампион на Кипър през 1977/78 и 1978/79.
Успехи редактиране
Като футболист редактиране
- Левски
- Републиканско първенство –
Шампион: 1946 - Национална купа – Носител: 1946
- Локомотив (Сф)
- Национална купа – Носител (2): 1948, 1953
- Септември
- Национална купа – Носител: 1959/60
Като треньор редактиране
- Омония
- Кипърска първа дивизия – Шампион (2): 1977/78, 1978/79
Източници редактиране
- ↑ Кариерата на Аргиров в националния отбор eu-football.info
- ↑ Неразказаната история на купата - Палаврата си връща тъпкано на Левски temasport.com 6 август 2015 г.