Петър Груев (общественик)

Тази статия е за общественика. За българския офицар вижте Петър Груев.

---

Петър Златев Груев е роден във Върбица през 1852 г. в семейство на преселници от Търновско. Учи в Дивдядово и Шумен, след което учителства в Петокладенци, Свищовско (1872 – 1873), Върбица (1873 – 1875) и Нови пазар (1875 – 1879). Когато става учител в Преслав, ухапва го бясно куче и той умира в ужасни мъки едва 38-годишен през 1890 г. Рядко се среща български възрожденец с толкова широки интереси и такава наситена активност. Той е едновременно учител, псалт, лекар, поет, оратор, композитор, диригент, театрален режисьор, артист, фолклорист, журналист, търговец, общественик, революционер. Груев опровергава марксисткото клише за бездната между „просветители“ и „революционери“. Той крие Левски в старото килийно училище във Върбица, през 1875 г. събира пари за шуменската чета, а след три години посреща руските войски, като произнася балада от 184 строфи. След Освобождението Груев протестира от името на населението за наложените му непосилни глоби и преместването на митническия пункт. Той кореспондира с Петко Славейков, Сава Доброплодни, братята Шкорпил, редактори на вестници и списания, в които публикува, като „Гайда“, „Словесност“, „Зорница“, „Славянин“, „Искра“, „Марица“ и др.

Петър Груев
български общественик
Роден	1852 г. Върбица, Османска империя
Починал	12 юни 1890 г. Преслав, Княжество България

През 1870 г. във Върбица Петър Груев слага основите на ученическо дружество „Светлина“ и го възглавява, през 1871 г. основава читалище „Решимост“, а през 1873 г. построява ново училище на мястото на старото килийно школо, издигнато още през 1808 г. За посрещането на митрополит Иларион Търновски в Петокладенци и Симеон Варненски и Преславски във Върбица пише специални химни, които се изпълняват от учениците. Груев събира народни песни, балади, приказки, предания, стари ръкописи. Съставя българска граматика и българо-руски речник, които остават в ръкопис. Изследва историята на Герлово и Шуменско.

Общонационалният принос на Петър Груев е в областта на музиката. Пръв в България през 1867 г. Груев съставя училищни песни, макар и с църковни ноти (невми). Те до голяма степен напомнят чужди мелодии и не може да се смятат за начало на националната музикална традиция. По-важното е, че върбишкият възрожденец написва първия български учебник по нотно пеене и солфеж, който е отпечатан през 1873 г. Усвояването му предполага наличие на първоначална нотна грамотност. По време когато огромната част от българите са селяни и често подценяват значението на образованието на децата си, училищните песни на Петър Груев подчертават ценността на просветата и ползата от нея за напредъка на народа. Техните текстове отразяват духа на времето, стават отдушник на политическото и социалното напрежение, развиват родната музикална култура.

Само тези факти са достатъчни, за да бъде записано името му в златната книга на българската култура. Интелектуалната нишка в рода му не прекъсва с него. Племенник на Груев е видният професор по химия Димитър Гериловски. Негов ученик е Йордан Господинов – първооткривателят на Велики Преслав, който написва възторжена статия за своя учител в сп. „Българско училище“ през 1931 г.

Петър Груев е сред основателите на Народно читалище „Пробуда – 1871“ град Върбица. Петър Златев Груев почива на 12 юни 1890 г., след инцидент, при който се заразява с бяс.

Литература

• Тодоров, Кънчо Иванов. Неспокойната сянка на възрожденеца. Шумен, НЧ Добри Войников 1856, 2018. ISBN 978-954-8557-35-1. с. 403.
• Блъсков, Илия Рашков. Писма на Илия Блъсков до Петър Груев. Шумен, Добри Войников, 2010. ISBN 978-954-92412-2-8. с. 88.