Върбица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.
Върбѝца е град в Североизточна България. Той се намира в област Шумен и е в близост до язовир Тича. Градът е административен център на община Върбица. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 3856 души по настоящ адрес и 4376 души по постоянен адрес.[2]
| Върбица | |
 | |
 | |
  Върбица  Върбица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3862 души[1] (15 март 2024 г.) 51 души/km² |
| Землище | 75,8 km² |
| Надм. височина | 430 m |
| Пощ. код | 9870 |
| Тел. код | 05391 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 12766 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Върбица Мердин Байрям (ДПС; 2011) |
| Адрес на общината | |
| ул. „Септемврийско въстание“ 40 тел., факс 05391/ 20-05 | |
| Уебсайт | www.varbitsa.org |
| Върбица в Общомедия | |
География
редактиранеГрадът се намира на 39 km североизточно от Котел, на 43 km от областния град Търговище, на 44 km северно от Сунгурларе, на 52 km южно от областния център Шумен и на 326 km от столицата София. Община Върбица е разположена в Североизточна България, област Шумен. На североизток граничи с община Сунгурларе, област Бургас, а на югозапад с община Котел, област Сливен. От запад и северозапад граничи съответно с общините Омуртаг и Търговище.
Територията ѝ попада в старопланинската област, в Предбалкана и Герловския район, по северните склонове на главната старопланинска верига и Котленско-Камчийския район.
Община Върбица има сравнително благоприятно географско положение, което ѝ дава възможност да търси преки контакти в икономическото си развитие с четири съседни областни града. Общината е разположена на раздела между Северна и Южна България. Според обхвата на районите за планиране, регламентиран с националния план за развитие тя е включена в групата на изостаналите селски райони.
Герловската котловина, в която е разположен и общинският център – гр. Върбица, който е и най-голямото селище, са включени 56 населени места. На юг от гр. Върбица се намира Върбишкият проход, който свързва чрез първокласния път I–7 Северна с Южна България.
История
редактиранеДревност и Античност
редактиранеСчита се, че добрите условия за живот в този район на Предбалкана са обусловили заселването му още от дълбока древност. Не само живописен, но и богат на археологически и културни паметници е този край. Тук са оставили следи редица племена и народи: траки, римляни, славяни и българи. Теренно археологическо проучване по брега на язовир Тича, долината на Голяма Камчия и по-малките ѝ притоци разкриват селище от неолита, късножелязната и късноантичната епоха, разположено на 2,5 км североизточно от града, на западния бряг на Върбишка река, в местността Кеневира.[3] Находките, както и могилите, които се разкопават и разкриват в района, датират от времето на траките, приблизително от IV – III век пр.н.е.
За произхода на името на Върбица, според едно от предположенията, се счита, че то е дошло от наименованието на старинната крепост Урвизион, която израснала върху развалините на римската антична крепост Фабрициус, находяща се в местността Гайдар камък. Там и до днес могат да бъдат открити останки от крепостните ѝ стени.
Средновековие
редактиранеСедловината на Върбишкия балкан, с неговите крепости и калдъръмен път, известна сега като Върбишки проход, се споменава под името Веригава още през 679 г. от византийските хронисти, и се свързва с победите на кан Аспарух срещу Византия. Той поселил племето севери от предната клисура Веригава на изток, за да пазят близките до ромеите места в района. Тук на така нареченото Върбишко градище, разположено на десния бряг на р. Герила, близо до вливането ѝ в река Камчия е била столицата на славянското племе „севери“, известно също под името цика (чика).
В теснините на обраслия с гори Върбишки проход на 26 юли 811 г. става и решителната битка между византийските войски, водени от самия император Никифор I Геник, и българския владетел хан Крум. Удържаната победа тук в този бой става едно от най-тежките поражения, които Византия понася в своята многовековна история.[4]
Османски период
редактиране В записките си, върбичанинът Петър Златев Груев пише: Приказва се, че в този град (през първите години на османското владичество) е имало три църкви: „Св. Димитър“, църквата е била построена през 1842 – 1843 г. „Св. Троица“, „Св. Никола“. В османските регистри пише, че град Върбица е бил населен само от християни (българи). През 1870 г. Васил Левски създава революционния комитет в града. През 1877 – 1878 г. в редовете на опълчението са влезли Андон Радев-Комитата, Антон Димов, Ганчо Петков-Поборника, Димитър Янков, Неделчо Петров и други.
След Освобождението
редактиране
През 1923 г. Върбица получава позволение да организира ежегоден 4-дневен есенен панаир на добитък и земеделски стоки.[5]
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
|  |
Етнически състав
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 3325 | 100.00 |
| Българи | 559 | 16.81 |
| Турци | 828 | 24.90 |
| Роми | 1841 | 55.36 |
| Други | 9 | 0.27 |
| Не се самоопределят | 32 | 0.96 |
| Неотговорили | 56 | 1.68 |
Религии
редактиранеВ града живеят християнски и мюсюлмански общности. Околните села са с компактно турско и българо-мохамеданско население, а също и ромско население, изповядващи както ислям, така и християнство.
Обществени институции
редактиранеОбщинска администрация
- Дирекция „Бюро по труда“
- Отдел „Социална закрила“
- РПК „Ново време“
Културни и природни забележителности
редактиране
За запазване и развитието на културните традиции силно влияние оказват: НЧ „Пробуда“ – гр. Върбица – създадено през 1871 г. има читалищна библиотека с: Книжен фонд – 28 695 хил. тома книги; Детски отдел – 6815 хил. тома книги.; Сграден фонд – масивна двуетажна сграда построена през 1961 г., с РЗП 1980 m².
Културните прояви са:
- Традиционни зимни обредни празници на града „Ивановден“ – къпане на младоженци в р. Герила, празнува се всяка година на 20 януари;
- Традиционни зимни обредни празници на града „Бабинден“ – къпане на младоженки, празнува се всяка година на 21 януари;
- Традиционно надсвирване на цигански оркестри – надсвирване на 20 цигански оркестъра, празнува се всяка година на 6 май;
- Традиционни културни празници на гр. Върбица – откриване на традиционния „Върбишки панаир“, празнува се всяка година.
Музеи
редактиранеПрез 1997 г. иконите на черквата „Св. Димитър“ са реставрирани.
Редовни събития
редактиране- На територията на град Върбица се провежда традиционен Есенен панаир. Провежда се ежегодно от 15 до 20 септември. Сам по себе си е една приятна атракция за местни и гостуващи. Панаирът датира от турско време и се е организирал около сарая на Гераите (виден турски род). Там са се събирали множество търговци, излагайки стоката си, калайджии, занаятчии – предимно налбантски тип дейност. По-късно панаирът сменя местоположението си на няколко пъти, но не губи традициите си от едно време – конните надбягвания, гюлешите (борбите) с атрактивни награди – коч и др. Част от организацията е и т.нар. „Хайван пазар“ –специализиран за търговия (джамбазлък) на добитък – коне, магарета и други домашни животни, датиращ от когато е и панаирът. По времето на управлението на БКП панаирът временно е спрян, до началото на 80-те години на ХХ век. Така панаирът достига най-големите си размери и сегашното си разположение и терен. Всяка събота се организира и пазар на същия терен, а в съседство – пазар за животни.
Известни личности
редактиране- Родени във Върбица
- Добри Бодуров (1875 – 1959), политик
- Турко Василаки (1782 – 1857), общественик
- Вълчан Вълчанов (1863 – ?), бивш кмет на Бургас
- Димитър Гериловски (1864 – 1927), химик
- Петър Груев (1852 – 1890), общественик
- Никола Дръжков (1864 – 1939), офицер
- Тодор Еврев (1934 – 1994), лекар
- Димитър Пасков – Тигъра (р. 1949), кларинетист
Литература
редактиранеЗначителен принос за запазване и документиране историческата действителност в общността има етнографът Йордан Йорданов със своите публикации „Върбица“.
- Стефанов, архим. П. Петър Груев – енциклопедистът от Върбица. – в: Будители народни от Шумен и Шуменско. Материали от теоретични конференции през 2003 – 2004 г. на краеведското дружество при читалище „Добри Войников“. Редкол. Б. Кръстев, Тр. Панайотов и Г. Цветков. Велико Търново, Фабер, 2006, 106 – 108.
- Андрей Андреев – „Родолюбиви българи“
Други
редактиранеКухня
редактиранеПреимуществено с елементи на балканджийска кухня. Много интересно съчетание на западноевропейска и българска традиция в традиционната кухня на старите върбишки семейства, която обаче е почти забравена, поради масовото изселване на тези семейства от сегашния град. Въпреки това са запазени множество традиционни гозби, характерни за повечето градове в Подбалкана.
Типична върбишка гозба е 'боб с пъстърма'
Защитени територии
редактиранеНа територията на лесничейството се намира един защитен природен обект – резервата „Момин град“ с площ 6,6 ха.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Светлана Венелинова, Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2019-03-27.
- ↑ Теофан Изповедник, цитиран от Мутафчиев.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 16, 16 март 1923 г., стр. 2.
- ↑ „Справка за населението на град Върбица, община Върбица, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 11 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)