Петър Дабков
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Петър Дабков (неизв. – 1884) е български занаятчия и дарител. Роден е около 1840 г. в Търново, където завършва основно образование. Той е син на Дабко Петров – известен папукчия (обущар) и член на училищното настоятелство в града. Петър усвоява развития на времето занаят кондурджийство (производство и ремонт на груби клечени обувки, станали модерни след 1850 г.). Достига добро финансово и материално състояние. Живее и работи в Търново, свързан с родния си град. Няма непосредствени наследници. Към края на живота си прави дарение за образованието в родното си място. На 26 май 1884 г. прави завещание от 100 000 гроша (2000 златни лева) на училището „Св. Кирил и Методий“ в града след смъртта си. Съпругата му да остане да живее в къщата, като градската община дава 2/3 от лихвите на завещаната сума за издръжката ѝ. След нейната смърт завещава на града и къщата с цялата покъщнина, а приходите от капитала да се дават за „издръжката“ на един учител от Мъжката гимназия „Св. Кирил и Методий“ и за подпомагане на бедни ученици в нея с „други благодетелни на бедничките дечица добринки“. Петър Дабков предоставя правото да разполага със средствата на училищното настоятелство в града, под контрола и с утвърждаването на Търновския митрополит. Умира в Търново през 1884 г. (по други данни – 1 година след щедрото си дарение в чужбина от рак).
| Петър Дабков Петър Дабков Петров | |
| общественик и дарител | |
| Роден |
ок. 1840 г.
|
|---|---|
| Починал | 1884 г.
Търново, Княжество България |
Няма известни данни за началото на създаването на благотворителния фонд, нито за размера му. Епитропията на гимназията предлага на общината да поеме грижите за дарения фонд, тъй като с издръжката на учебното заведение вече се ангажира държавата. С протокол от 11 юли 1888 г. Общинският съвет приема предложението. С това може да се обясни и фактът, че след няколко години общината предоставя средства от дарението за строеж на училище в квартал „Марино поле“. Училищното настоятелство управлява средствата от дарението, но по неизяснени причини променя предназначението им. Използва ги не за подпомагане на учениците на Мъжката гимназия „Св. Кирил и Методий“, както е завещано, а за помощи на бедни деца от началните училища в Търново.
За благодарност от търновци на името на Петър Дабков е наречено едно от училищата в центъра на града – Народно първоначално училище „Петър Дабков“. Първоначално то е основано като църковно за обучение на децата от квартал „Марино поле“. През 1878 г. училището вече е светско, а през 1880/1881 г. е завършена и открита неговата двустайна постройка в двора на храма „Света Марина“. Събитието се отбелязва като празник в квартала. Скоро постройката се оказва недостатъчна за нарасналия брой на учениците. През 1908 г. е построено ново едноетажно училище с 4 уютни стаи. В памет на Петър Дабков признателните му съграждани поставят портрета на дарителя в коридора на сградата така, че да се вижда още от входа.
В началото на 1937 г. недвижимите имоти от дарението на Петър Дабков са продадени, а общият капитал е 90 000 лв. Други данни за фонда не са открити.
Със завещанието си Петър Дабков дарява и 300 рубли (6000 гроша) за купуване на нов полилей за църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Търново, която днес не съществува. Единственото, което пожелава за себе си, е полилея да се постави в църквата на годишнината от смъртта му.
Между двете световни войни към училище „Петър Дабков“ се откриват нови дарителски фондове – „Недка и Ванчо Джоджонови“, „Данчо Томов“, „Велислав (Веско) Славев“ и др. Според желанието на спонсорите, даренията се използват „за подпомагане на бедни, но с добро поведение и успех деца“, както и за „украсяване на училището така, че да действа естетически по своята уредба на учениците“.
По време на Втората световна война училище „Петър Дабков“ временно прекратява дейността си, тъй като е превърнато в квартира на немска войскова част. Немците унищожават архива. Част от него после е възстановена по чернови.
През 1949 година народната власт преименува училището на „Бачо Киро“. Името на дарителя Петър Дабков се забравя. През 1963 година е построен втори етаж на училището поради увеличения брой на учениците и паралелките.
С разрастването на Велико Търново на запад през 1968/1969 г. е построено основно училище „Вела Пискова“ (сега „Св. Патриарх Евтимий“). В него се преместват 180 ученика от старото маринополско училище, което обаче продължава да е сред авторитетните местни учебни заведения.
През 1970-те години Основно училище „Бачо Киро“ се премества в днешната си сграда. Старата, построена в чест на Петър Дабков, е предоставена за нуждите на спортното училище в града.
След политическите промени от 1989 г. по време на демокрацията през 90-те години на XX век, сградата на бившето училище „Петър Дабков“ е съборена, за да бъде построена банка, фалирала през 1996 г.
Източници редактиране
- „ПЕТЪР ДАБКОВ“ – P. Cтоянова, Енциклопедия „Дарителство“[неработеща препратка].
- Държавен архив – Търново, ф. 29 к, оп. 1, а.е. 581, л. 1 – 3.
- Пътеводител на Търново и на околността му. Търново, 1907, с. 6.
- Общински вестник „Велико Търново“, № 3 – 6, 31 март 1937.
- СТРАНИЦИ ОТ МИНАЛОТО. Училище „Петър Дабков“ – един от символите на образователното дело във Велико Търново[неработеща препратка], в. „Борба“, брой: 99 / 27.05.2013 г.