Отваря главното меню

Петър Денчев е български театрален режисьор, писател и публицист.

Петър Денчев
Петър Денчев
Петър Денчев
Роден 8 август 1986 г. (33 г.)
Професия режисьор, писател,
Националност Флаг на България България
Тема памет, травма, власт, самота, смърт, любов, отчуждение, съвременни технологии, политическа отговорност
Дебютни творби „Тъй, както мъж целува жена, която обича“
Известни творби "Тихото слънце", „Истории в минало време“
Награди Развитие (2007)
Екстаз (2006)
Светлоструй (2012)
Уебсайт peterdentchev.com

Биография и творчествоРедактиране

Петър Бориславов Денчев е роден на 8 август 1986 г. във Варна. Завършва Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ във Варна. През 2010 г. завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Здравко Митков. След това през 2017 г. защитава магистърска теза по специалността „Театрално изкуство“ в Националната академия „Кръстьо Сарафов“. За периода 2017 – 2018 г. е драматург на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.

Има публикации в списанията „Vagabond“ (София), „Алтера“ (София), „Капитал Light“ (София) и „Простори“ (Варна), Granta България, ЛИК, Страница (Пловдив), както и във вестниците „Компас“ (Бургас) и „Култура“ (София), „Повеля“ (Сърбия), „Зенит“ (Македония), „Rast“ (Словения), „Современост“ (Македония), а също и в електронните издания „Литературен клуб“, Литернет, toest.bg. Публикуван е и в американския сайт „The Litterbox magazine“, както и в македонския „okno.mk“ и сръбското списание „Beton: kulturno propagandni komplet“. Негови текстове са превеждани на английски, персийски, македонски, словенски, немски и сръбски език.

Има реализирани спектакли в театрите във Варна, Пазарджик, Стара Загора, Ямбол, Русе, Сатиричен театър „А. Константинов“ София, Народен театър „Иван Вазов“ София, Младежки театър „Н. Бинев“ София, Фабрика 126 София.

ПроизведенияРедактиране

  • „Малкият бог на земетръса“ (2019), роман, изд. ИК „Жанет 45“.[1]
  • „Тихото слънце" (2012), роман, изд. ИК „Жанет 45“.
  • „Истории в минало време" (2011) – сборник с разкази, изд. ИК „Жанет 45“.
  • „Тъй, както мъж целува жена, която обича“ (2007), роман, изд. Фонд. „Развитие XXI“, София.

Театрални представленияРедактиране

Акции, хепънинги, пърформансиРедактиране

  • „Пристанища и стаи“ от Яна Монева, поетичен хепънинг (Общински театър „Л. Кабакчиев“ Казанлък) и Шипкова къща (2015)

Участия в сборници, антологии и другиРедактиране

  • „Ein fremder freund“ (2017), Eta Verlag. Berlin, Germany
  • „Jedna kratka? Sesta Kikinda“ (2012) Udruzenje „Kikinda short“ Kikinda, Srbija
  • „Знойни хоризонти“ (2006), поредица „Нова българска фантастика“, №35, ИК „Аргус“

НаградиРедактиране

Разказът му „Малакоф, искам да остарея“ е награден на конкурса „Екстаз“ на сп. „Алтера“ през 2006 г. Има номинации и награди от различни поетични конкурси. Два пъти получава втора награда на Националния младежки поетичен конкурс „Веселин Ханчев“ (Стара Загора, 2006 и 2010).

През 2007 г. печели конкурса за ръкопис на нов български роман „Развитие“ с „Тъй, както мъж целува жена, която обича“, а след това и поощрителната награда на Райфайзен банк на конкурса „Южна пролет“ 2008. Негови спектакли са участвали на различни театрални фестивали и форуми в Сърбия, България, Черна гора, Косово и Румъния.

  • 2006 Награда на конкурс „Екстаз“ на сп. Алтера, София (за разказа „Малакоф, искам да остарея“).
  • 2007 Награда „Развитие“ за нов български роман за „Тъй, както мъж целува жена, която обича“, София.
  • 2009 Почетен знак от фестивала „Славия“ в Белград, Сърбия за представлението „Смъртта и Дяволът“, Белград, Сърбия.
  • 2010 II-ра Награда за поезия на младежкия поетичен конкурс „Веселин Ханчев“, Стара Загора (за стихотворението „Писмо от Средиземно море“).
  • 2010 Най-добър студент по режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарофов“, София.
  • 2010 Награда за най-добра актриса на Албена Григорова в представлението „Схватки“ на фестивала „Скена ЪП!“, Прищина, Косово.
  • 2012 Награда „Светлоструй“ за романа „Тихото слънце“, Русе.
  • 2012 II-ра Награда за поезия на младежкия поетичен конкурс „Веселин Ханчев“, Стара Загора (за стихотворението „Чен кой е?“).
  • 2019 Награда на Столична община за изкуство, съвместно с фондация “Стоян Камбарев”.

Участия на фестивали, форуми, гостувания в чужбинаРедактиране

  • 2019 Международен театрален фестивал „Славия“ Белград, Сърбия – със „С любовта шега не бива.“
  • 2017 Фестивал „Младите в театъра“ 2017, Ловеч, България – със „Следобедни игри“ от Рома Майо.
  • 2017 Международен театрален фестивал „Славия“ Белград, Сърбия – с „Едноокият цар“.
  • 2016 Литературен фестивал „Друга приказна“, Скопие, Македония.
  • 2016 Международен театрален фестивал „Варненско лято“ – паралелна програма – с „Едноокият цар“.
  • 2016 Национален фестивал на малките театрални форми – Враца – с „Едноокият цар“.
  • 2016 Фестивал „Нова българска драма“ Шумен – с „Пристанища и стаи“.
  • 2015 Фестивал на краткия разказ „Кикинда шорт“ Кикинда, Зренянин, Белград, Сърбия.
  • 2013 Фестивал „Славия“ 2013 Белград, Сърбия – с „Медея“ по Еврипид, Ануи, Теодор Драйер и Йосиф Бродски.
  • 2012 Фестивал „Славия“ 2012 Белград, Сърбия – с „Жената от миналото“ по Р. Шимелпфениг.
  • 2011 Фестивал „Панаир на младите“ 2011 Ловеч, България – с „Жената от миналото“ по Р. Шимелпфениг.
  • 2010 Фестивал на краткия разказ „Кикинда шорт“, Кикинда, Сърбия.
  • 2010 Фестивал „Варненско лято 2010“ Варна, България – със „Слугините“ по Жан Жоне.
  • 2009 Фестивал „Славия“, Театър „Славия“, Белград, Сърбия – със „Смъртта и Дяволът“ от Франк Ведекинд.
  • 2009 Фестивал „Skena UP!“, Прищина, Косово, – със „Схватки“ от Катрин Нейз, награда за най-добра актриса „Адриана“ от Театър „Додона“, Прищина.

ИзточнициРедактиране