Петър Изамски

български духовник

Петър Изамски е български католически духовник, администратор на Софийско-пловдивската епархия от 1983 г. до 1988 г.

Петър Изамски
български духовник
Роден
Починал
10 юни 2011 г. (76 г.)
РелигияКатолическа църква

Биография

редактиране

Петър Изамски е роден на 24 ноември 1934 г. в село Балтаджии (днес кв. Секирово на град Раковски). Започва да учи в малката семинария на отците-йезуити в София с ръководител пер Жупан като паралелно с това взима уроци и в класическата гимназия. Поради Втората световна война и настъпилите политически промени след нея, семинарията е затворена и Петър се връща в Пловдив, където продължава гражданското си образование във Втора мъжка гимназия, а духовното като частен ученик на свещениците от Софийско-пловдивската епархия.[1]

Ръкоположен е за свещеник на 25 март 1958 г. от епископ Кирил Куртев. Отец Изамски е първият български католически свещеник, ръкоположен след политическите процеси срещу католическото духовенство през 1952 г.[1] Назначен е за помощник–енорист в пловдивската катедрала „Свети Лудвиг“. Той също се грижи за католиците, обслужвани в пловдивските църкви „Свети Роко“ и „Дева Мария Лурдска“ и енорията „Успение Богородично“ в село Житница.[2]

След смъртта на епископ Добранов до избирането на отец Йовчев за епископ, отец Петър е Апостолически администратор на Софийско-пловдивската епархия.[2]

През 1987 г. е назначен за енорист в енорията „Пресвето сърце Исусово“ в град Раковски. След политическите промени през 1989 г. той строи нов енорийски дом до църквата и работи за връщането на конфискуваните имоти на енорията. Помага на сестрите-францисканки да се установяват в енорията и да изградят манастира „Света Елисавета“.[2]

Отец Петър Изамски умира на 10 юни 2011 г. Погребан е в гробището на кв. Секирово в град Раковски.

Източници

редактиране