Петър Йосифов (инженер)

български архитект

Петър Йосифов е български инженер и представител на пиротската емиграция в България.

Петър Йосифов
български архитект
Роден
1870 г.
Починал
1959 г. (89 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Биография редактиране

Роден е през 1870 г. в семейството на Тоша Йосифов[1] в град Пирот[2] в тогавашната Османска империя. Клаузите на Берлинския договор от 1878 г. отреждат областта да бъде предадена на Княжество Сърбия, което води до емиграция на пиротчани към възстановената българска държава, сред които и бъдещият инженер.

Близо до Пирот редактиране

Семейството му се заселва в близкото до Пирот градче Цариброд. Именно в къщата на Йосифови в Цариброд отсяда „патриархът на българската литература“ Иван Вазов по време на Сръбско-българската война от 1885 г.[1] Заедно със свои съученици Йосифов се грижи за ранени български войници в царибродската гостилница, превърната в превързочен пункт. В хода на войната през гостилницата минава дори Княз Батенберг, а там за първи път Вазов чете строфи от стихотворението „Новото гробище над Сливница“[1].

Софийски период редактиране

Завършва образованието си в елитния Технически университет в Брауншвайг, където се запознава с бъдещата си съпруга, германката Анна Хен. Двамата се връщат в България през 1900 г.[3] Към онзи момент Анна вече е художник с практика зад гърба си и се включва активно в българския културен живот, и намира топъл прием сред артистичните среди на столицата[3]. За нуждите на семейство Йосифови арх. Пенчо Койчев построява къща до Руски паметник – един от ранните образци на стила сецесион в България[4].

Петър Йосифов, отбелязан като P. Iossifoff, ingénieur, е сред пиротчаните видни софийски жители, което през 1919 г. се подписват под Адрес-плебисцит[5] с настояване Пиротско да не бъде връщано на югославската държава след Първата световна война.

Умира през 1959 г. Погребан е в Парцел 22 на Централните софийски гробища[2].

Бележки редактиране