Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Петров.

Професор Петър Василев Петров е български учен, географ, ландшафтен еколог. Дългогодишен преподавател в Софийския университет, председател на Българското географско дружество.[1]

Петър Петров
български учен, географ
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област География
Образование Софийския университет
Московски държавен университет
Работил в Почвен институт на БАН
Софийския университет

БиографияРедактиране

Роден е на 15 септември 1933 г. Завършва география с допълнителна специалност геология в Софийския университет. Лаборант е в Главна дирекция „Геоложки и минни проучвания“ (1952 – 1953), след което работи в почвения институт на БАН/ССА (1957 – 1962). Защитава докторска дисертация в Московския държавен университет. През 1974 г. създава първата ландшафтна карта на България в мащаб 1:400 000. Той е първият български учен, който защитава дисертационен труд в направлението Ландшафтознание. Темата му е „Физикогеографско райониране на България на ландшафтно-типологична основа“. С това поставя началото на типологичното направление на науката за ландшафта в България.[1]

Асистент, старши асистент, главен асистент в Геолого-географския факултет на СУ (1963 – 1977). През 1977 г. е избран за доцент във факултета. През 1981 г. е избран за заместник-декан на ГГФ, а от 1985 до 1989 г. е декан на същия факултет. Тогава написва първия учебник по ландшафтознание за студентите, издаден от Университетското издателство през 1990 г.[1]

През 1992 г. е избран за професор в Специализирания научен съвет по географски науки при ВАК, но дипломата си получава едва през 1994 г., след което в продължение на повече от 10 години е председател на СНС – до 2007 г. От 2001 г. е пенсионер.

Като хоноруван преподавател изнася лекции в Смолянския филиал на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в СУ „Климент Охридски“ по „Природна география на България“, „Природоползване в туризма“, „Геоекология“, „Защитени природни обекти в България“ и по „Основи на кадастъра“ пред студенти от няколко специалности, а от 2009 г. изнася лекции по „Ландшафтознание и екология на населените места“ в Минно-геоложкия университет пред студентите от IV курс, специалност „Екология и опазване на околната среда“.[1]

Често е включван в научни журита към научни институции при конкурси за заемане на академични длъжности и защита на докторски дисертации. Автор е на над 200 научни в областта на ландшафтната екология и геоекологията, ландшафтното и териториално устройство, геоморфологията и морфометрията, рекреацията и екотуризмът, защитените природни обекти.[1]

Проф. Петър Петров е член-кореспондент на Международната академия на науките на Евразия, заместник-председател на Националния комитет по география, носител на Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента, дългогодишен член на Съюза на учените в България, на Международната асоциация по Ландшафтна екология и на Европейското дружество по ерозия на почвите, Декан на Геолого-географски факултет на Софийския университет (1985 – 1989), ръководител на катедра Ландшафтознание и опазване на природната среда на Геолого-географския факултет (1988 – 1992), главен редактор на Годишника на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – книга 2 – география (1985 – 2003). Инициатор е за възстановяването на Българското географско дружество през 2014 г. и негов почетен председател.[1]

Умира в София на 23 октомври 2015 г.[2]

ПубликацииРедактиране

  • „Рила – природа и ресурси“, 1982 – монография
  • „Ландшафтознание“, 1990 – учебник за университета
  • 3 учебника за средните училища – в съавторство

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Българско географско дружество. Професор д-р Петър Василев Петров (1933 – 2015). // Проблеми на географията 3 – 4. София, Българска академия на науките, 2015. с. 160 – 161. (на български)
  2. In memoriam: Напусна ни проф. Петър Петров, geograf.bg, 23 октомври 2015 г.((bg))

ИзточнициРедактиране

  • „Кой кой е в България“, Книгоизд. къща „Труд“, С., 1998, стр. 565