Петър Топузов

български читалищеен деец

Петър Топузов е български читалищеен деец, основател на вестник „Искра“ и един от пионерите на музейното дело у нас.

Петър Топузов
български читалищеен деец
Роден
20.06.1866
Казанлък
Починал
22.06.1930
Казанлък

Националност България
Професия музеен деец
Псевдоним бай Петър

Детство и ранни години.Редактиране

Петър И. Топузов, или бай Петър, както го наричат неговите съвременници е роден на 20.06.1866 г в Казанлък. Начално образование получава в родния си град, а от 1884г. се обучава в Пловдивската гимназия. След това завършва курса за запасни офицери и постъпва на военна служба. Редица години заема длъжности в военното ведомство.Петър Топузов е един от първите членове на дружината „Искра“. Вземал е участие в духовния живот на дружината, заедно с други дейци като Хр. Милев, Б.Бояджиев, Ан. Попов и други. Освен това е бил деен участник в литературни четения, както и в четене на сказки. Самия Топузов е чел сказки на теми „Пиянството и вредата от него“, „Ползата от прочитането“, „За хайдутите“, „Черковният въпрос“ и др.

Литературна дейностРедактиране

Приживе Петър Топузов издава своята драма в пет действия „Да живее България“. На корицата е отпечатано „Цена произволна“,а Топузов желае „дадена сума повече от 10 лева да се внася във фонда за построяване на постройка за помещение на музей „Искра“.

Създаването на музеяРедактиране

 
Читалище „Искра“ в гр. Казанлък

Още като ученик в Пловдивската гимназия, Топузов е редовен посетител на Областната библиотека и се запознава с нейния музей. Така у него се ражда идеята да основе такъв и в Казанлък. Настояването му пред читалищното настоятелство не дава резултат и затова през 1901 г. бай Петър решава сам да свърши работата. Така в малка стаичка, определена за кухня при бюфета на театъра, той подрежда в един шкаф няколко предмета: средновековна стрела, сребърна монета на цар Светослав Тертер, ятаган от театралния гардероб, черното знаме, с което за първи път се чества на Бузлуджа подвигът на Хаджидимитровата чета, част от старинен мраморен шадраван. А на най-видно място поставя една 28-килограмова тиква.

Първият посетител на музея - младият художник Иван Енчен-Видю се съгласява да помогне на инициативния бай Петър. Над вратата на стаята той рисува красивия надпис „Музей за старини и изкуства“,а заедно с бай Петър и неговия брат Стефан, тримата издирвали и пренасяли в музея каквито старини намерели. Топузов дори написал и напечатал упътвания за събиране на старини, които раздавал на посетителите на музея. След известно време, усилията им дали резултат - дори селяните и учениците започнали да носят своите антикварни предметии и до края на годината са събрани 804 предмета и 25 502 лв в дарения. Някои от ценните предмети включват печата на революционния комитет в Букурещ, златни монети, старинни ръкописи – всичко донесено като подаръци; освен това, се създава и художествена галерия, в която дори днес се виждат много творения от бележити български художници като А. Митов, Ж. Спиридонов, Андрей Николов, Борис Михайлов, Борис Шатц,, Стефан Иванов, Ал. Божилов, Радойков и други

Този музей играе ключова роля за спасяването на читалището от финансовата криза, в която е изпаднало: предприемайки строежа на нова сграда, през 1901 г., читалищните дейци задлъжняват с около 80 000 лв. и са напът да изгубят целия дружествен имот. Самият бай Петър с болка си спомня: „...всичко беше напуснато, като стока без стопанин. Почти никакви гости не посещаваха „Искра”, нямаше и кой да ги посреща...” Музеят обаче сплотява гражданството. С общи усилия и с подкрепата на казанлъшката колония в София финансовият проблем се разрешава благополучно.

В музея се оформят се четири отдела: археологически, исторически, нумизматичен и художествен.

За подпомагане на събирателската работа Иван Енчев-Видю предлага да се основе туристическо дружество, а освен това се предвижда и съставяне на илюстрован каталог на колекцията. Освен всичко друго, създателите на музея замислят туристическа атракция специално за посетителите чужденци – демонстрация на варене на рози.

Най-трудната година за музейната работа е след края на Първата световна война. В едно писмо, бай Петър споделя: „За да успее музеят, както мечтая, трябваше да бъда или калугер, или милионер. Иска се и време, искат се и пари, иска се и специално масивно каменно здание със зали, с орехови шкафове и витрини, иска се поетическо настроение, а през 1918/19 г. аз преживях с груба проза, с борба за живот, при общата скъпотия…”

Създаване на училище и изложбаРедактиране

По времето на Петър Топузов, много от децата на бедните граждани нямали възможност да посещават училище и били принуждавани да „постъпват слугинчета или чираци из разните работилници“. Той редовно ставал свидетел на техните мъки и решил да в града да се открие чирашко училище. След множество писма до управата, инициативата му е успешна. Самият Чудомир известно време е преподавател там.

Друга инициатива на бай Петър е откриването на селскостопанска изложба. Открита е през 1923 г. в читалището. Всяко село, фабрика и работилница изпращат от своето производство.

Създаване на вестник „Искра“ и неговата дейностРедактиране

За да свърже селата с града, и да „да ни запознае с нуждите, болките и живота на околията“, бай Петър започва сам да издава вестник, а по-късно привлича Гено Дочев, Стефан Попвасилев и Димитър Христов Чорбаджийски (Чудомир), за да създадат редакционен комитет. Вестникът, освен че отразява новините, дава гласност и на множество важни инициативи. Една от тях е учреденият от Иван Хаджиенов през 1917 г. фонд за постройка на техническо училище. С години фондът е неизползват, но чрез вестника Петър Топузов повдига въпроса и през 1924 г. се избира комитет, на който той е секретар. Действително, казанлъшкия техникум е създаден и „всяка година дава на индустрията десетки квалифицирани работници“.

Сам Петър Топузов казва за вестника: „Дългът на всеки казанлъчанин е да се грижи за подобрение и разпространение на Казанлъшка Искра. Всеки интелигентен казанлъчанин трябва да бъде нейн абонат, нейн сътрудник или поне кореспондент!“, а максимата, на която Петър Топузов е подчинявал работата си, е: „Пиши истината, да става каквото ще!”.

Други дейностиРедактиране

Освен всичко друго, Петър Топузов е бил и председател на „Еснафското сдружение“, част от управата на доброволческото дружество „Сливница“, учител и помощник-кмет на града. Именно като помощник-кмет през 1902 г. ,бай Петър работи усилено за електрифицирането и залесяването на града.

СмъртРедактиране

Петър Топузов умира в дома си в Казанлък на 64 години през далечната 1930 година.

Настоятелството на читалище „Искра“ обявило тридневен траур и отпуснало 4000 лв.за неговото изпращане. Самото погребение преминало под звуците на военна музика и народен хор.

Повече от десет некролога били издадени от името на казанлъшки институции и организации.

ИзточнициРедактиране

Чудомир - Съчинения в три тома. Том трети

Чудомир: Бай Петър Топузов е един истински народник

„Воинът на културната крепост“ на Казанлъкъ,Топузов, пада на 22 юли

Топузов създава фонд за построяване на музей „Искра“

Топузов: не давайте в.“Искра“ на личности да я експлоатират морално и материално!