Александър Божинов
Александър Николов Божинов е български художник, публицист и писател, един от авторитетите в областта на карикатурата и илюстрацията.
| Александър Божинов | |
|---|---|
| български художник, карикатурист | |
 |
|
| Роден |
Александър Николов Божинов
|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, България |
|
|
|
| Националност |
 България |
| Образование | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия |
Художествена академия в София Мюнхен |
| Направление | живопис |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, фейлетон |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Работил в |
БАН Македонски научен институт |
| Александър Божинов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е на 24 февруари 1878 г. в Свищов. Завършва живопис в София, а след това учи в Мюнхен, Германия. Известно време редактира хумористичния български вестник „Българан“. Публикува карикатури във „Вечерна поща“ и в „Камбана“.[1] След 1929 г. е избран за дописен член на БАН, а след 1939 г. и за редовен член. Член е на Македонския научен институт.[2]
Александър Божинов е смятан за основател на карикатурата като изкуство в България. Неговите карикатури се отличават с разнообразните си теми и остроумния текст. Едни от най-популярните му произведения в карикатурата са срещу личния режим на Фердинанд. Редовни герои в карикатурите на Александър Божинов са Пижо и Пендо, които по това време са се превърнали в постоянни герои на народното творчество.
След 9 септември 1944 г. в темата на неговите произведения настъпва съществена промяна. Основна тема за Александър Божинов става защитата на мира. Пресъздава и типични трудови герои. През своята кариера той рисува и множество живописни картини.
Александър Божинов пише стихове и фейлетони, а в края на кариерата си и художествена критика.
Умира на 30 септември 1968 г.
БележкиРедактиране
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 202. ISBN 954321056X
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 32.