Александър Божинов

български художник, карикатурист

Александър Николов Божинов е български художник, публицист и писател, един от авторитетите в областта на карикатурата и илюстрацията.

Александър Божинов
български художник, карикатурист
BASA-2046K-2-962-1-Aleksandar Bozhinov.jpg
Роден
Александър Николов Божинов
Починал
30 септември 1968 година (90 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияХудожествена академия в София
Мюнхен
УчителиЯн Мърквичка, Ярослав Вешин, Антон Митов
Направлениеживопис
Литература
Периодот 1893 година до 1968 година
Жанровестихотворение, фейлетон
Дебютни творби„Просяк“ (1892, стихотворение)
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работил вБАН
Македонски научен институт
Семейство
ДецаЛюбен Божинов
Александър Божинов в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 24 февруари 1878 г. в Свищов. Завършва живопис в София, а след това учи в Мюнхен, Германия. Известно време редактира хумористичния български вестникБългаран“. Публикува карикатури във „Вечерна поща“ и в „Камбана“.[1] След 1929 г. е избран за дописен член на БАН, а след 1939 г. и за редовен член. Член е на Македонския научен институт.[2]

Александър Божинов е смятан за основател на карикатурата като изкуство в България. Неговите карикатури се отличават с разнообразните си теми и остроумния текст. Едни от най-популярните му произведения в карикатурата са срещу личния режим на Фердинанд. Редовни герои в карикатурите на Александър Божинов са Пижо и Пендо, които по това време са се превърнали в постоянни герои на народното творчество.

След 9 септември 1944 г. в темата на неговите произведения настъпва съществена промяна. Основна тема за Александър Божинов става защитата на мира. Пресъздава и типични трудови герои. През своята кариера той рисува и множество живописни картини.

Александър Божинов пише стихове и фейлетони, а в края на кариерата си и художествена критика.

Умира на 30 септември 1968 г.

Отличия и наградиРедактиране

Носител е на различни литературни и културни награди, сред които сребърен медал За наука и изкуство от Министерство на народната просвета за 25-годишната му творческа дейност (1924), ордените „Кирил и Методий“ І степен (1960), „Червено знаме на труда“ (1965) и „Народна република България“ (1968).

БележкиРедактиране

  1. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 202.
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 32.

Външни препраткиРедактиране