Александър Божинов

български художник, карикатурист
Тази статия е за художника от Свищов. За художника от Копривщица вижте Александър Божинов (Копривщица).

Александър Николов Божинов е български художник, публицист и писател, един от авторитетите в областта на карикатурата и илюстрацията.[1]

Александър Божинов
български художник, карикатурист
Роден
Александър Николов Божинов
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияХудожествена академия в София
Мюнхен
УчителиЯн Мърквичка, Ярослав Вешин, Антон Митов
Направлениеживопис
Литература
Период1893 – 1968
Жанровестихотворение, фейлетон
Дебютни творби„Просяк“ (1892, стихотворение)
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работил вБАН
Македонски научен институт
Семейство
ДецаЛюбен Божинов
Александър Божинов в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 24 февруари 1878 г. в Свищов. Завършва живопис в София, а след това учи в Мюнхен, Германия. Известно време редактира хумористичния български вестникБългаран“. Публикува карикатури във „Вечерна поща“ и в „Камбана“.[2] След 1929 г. е избран за дописен член на БАН, а след 1939 г. и за редовен член. Член е на Македонския научен институт.[3]

 
Александър Божинов с Кирил Буюклийски, Райко Алексиев, Александър Жендов, Стоян Венев, Илия Бешков и др.

Александър Божинов е смятан за основател на карикатурата като изкуство в България. Неговите карикатури се отличават с разнообразните си теми и остроумния текст. Едни от най-популярните му произведения в карикатурата са срещу личния режим на Фердинанд. Редовни герои в карикатурите на Александър Божинов са Пижо и Пендо, които по това време са се превърнали в постоянни герои на народното творчество.

След 9 септември 1944 г. в темата на неговите произведения настъпва съществена промяна. Основна тема за Александър Божинов става защитата на мира. Пресъздава и типични трудови герои. През своята кариера той рисува и множество живописни картини.

Александър Божинов пише стихове и фейлетони, а в края на кариерата си и художествена критика.

Умира на 30 септември 1968 г.

Отличия и награди

редактиране

Носител е на различни литературни и културни награди, сред които сребърен медал За наука и изкуство от Министерство на народната просвета за 25-годишната му творческа дейност (1924), ордените „Кирил и Методий“ І степен (1960), „Червено знаме на труда“ (1965) и „Народна република България“ (1968).

  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 428.
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 202.
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 32.

Външни препратки

редактиране