Петър Трантеев

български спелеолог

Петър Иванов Трантеев (Хера) е български учен-спелеолог, който поставя темелите на модерната спелеология и основоположник на организираното пещерно движение в България.

Петър Трантеев
български спелеолог
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Геология

Първи стъпки в изследването на пещеритеРедактиране

Петър Трантеев е роден в София през 1924 г. Едва осем годишен, на именния си ден, малкият Петър тайно напуска дома си и само с няколко свещи в джоба посещава първата си пещера – Темната дупка край гара Лакатник. Това негово детско увлечение ще се превърне в призвание за целия живот.

Като гимназист в София посещава сбирките на създаденото през 1929 г. Първо българско пещерно дружество. От 1947 г. следва география и геология в Софийския университет. От февруари 1948 година е секретар на научноизследователския колектив "Млада гвардия" към Първо българско пещерното дружество. Членовете на колектива работят, предимно в пещерата Темната дупка при г. Лакатник. Работят и в пещери, разположени по Дупнивръшкото плато и мест. Пашалъка. В края на юли открива и картира Рушовата пещера при с. Градешница. Изследва и пещери близо до селата : Галата, Пещерна и Малка Желязна. Трантеев участва в първата научноизследователска студентска бригада „Тодор Павлов“, през 1948 г. Изследвани и картирани са пещерите край Карлуково и Лакатник. В края на 1949 г. пещерното дружество, както и много други независими обществени сдружения, е ликвидирано с правителствен указ.

Борба за възстановяване на пещерното дружествоРедактиране

Петър Трантеев продължава да организира пещерни изследвания чрез алпийската секция към спортен клуб „Динамо“. През 1953 г. изпраща писмо до министър-председателя Вълко Червенков, в което мотивира необходимостта от съставяне на специален закон за проучване и опазване на пещерите. Това писмо остава без отзвук – подобен закон и до днес не съществува. През 1954 г. създава Младежки зоологически кръжок към Зоологическия музей. Кръжочниците обикалят много пещери, за да изследват техните биотопи.

През 1957 г. е възстановен Българският туристически съюз. Петър Трантеев отново започва да търси пътища за възстановяване на пещерното дружество и изпраща писмо с подобно предложение до ръководството на БТС. Писмото е подкрепено и подписано от няколко учени и общественици – акад. Иван Буреш, проф. Любомир Динев (създател и ръководител на катедрата „География на туризма“ в Софийския университет), инж. Радуш Радушев, инж. Петър Петров (учредител през 1929 г. на Първо българско пещерно дружество) и Никола Загоров. На 14 август 1958 г. излиза решение на Централния съвет на БТС за създаване на Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (РКПДПТ) към БТС, преименувана по-късно в Българска федерация по пещерно дело (днес Българска федерация по спелеология).

Начело на организираното пещерно движениеРедактиране

Почетен председател както на комисията така и на федерацията до смъртта си през 1980 г. остава патриарха на българската зоология академик Иван Буреш. За нещатен секретар на Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм е избран Петър Трантеев. За един период от 20 години е фактическият ръководител на организираното пещерно движение в България. Трантеев е щатен секретар на комисията в периода 12.02.1961 - 01. 09.1966 г., От 1966 до 1969 г. е географ в Зоологическия институт на БАН и нещатен секретар на комисията. Специалист-спелеолог към комисията по защита на природата към БАН (1969 – 1974). Заместник-председател на Републиканската федерация по пещерно дело от 2 август 1974 г. до 24 ноември 1979 г., когато умира от рак.

Като административен ръководител на пещерното движение, Трантеев решително пресича всички опити за превес на спортните тенденции и самоцелни спортни рекорди в пещерното дело. Той изисква за всяка една пещерна експедиция да бъде изработена и изпълнена научна програма. Като сътрудници са ангажирани над 80 научни работници – спелеолози, които се занимават със специализираните научни проблеми в пещерите. Те получават съдействие от около 4000 обучени пещерняци, които като любители работят под земята. От първия курс за водачи и картировачи в пещерите през 1959 г. до 1979 г. Трантеев е ръководител и лектор но повечето курсове за педагогически кадри (младши инструктори и инструктори по пещерно дело). В края на 1978 г. инструкторите по пещерно дело са 678, а завършилите курсовете за значката "Пещерняк-НРБ" са около 4000. Пещерняците са обединени в 46 пещерни клуба и две пещерни групи, в цялата страна. Обучение на педагогическите кадри-инструктори и младши инструктори се провежда от федерацията под контрола на "Централна планинска школа Мальовица". Курсистите за значката "Пещерняк-НРБ се обучават от инструктори от пещерните клубове, програма утвърдена и контролирана от федерацията. Изпитите за значката се извършват с участието на инструктори от БФПД. Изследвани и картирани са 2800 пещери и пропасти, като Трантеев лично участва в картирането на 279 от тях. Благоустроени и отворени за посещения от граждани са пещерите „Леденика“, „Магура“, „Съева дупка“, „Орлова чука“, Снежанка,Ягодинска пещера“, „Дяволското гърло“, Бачо Киро („Бачо Киро“ е електрифицирана още през 1936 г.).

Петър Трантеев ръководи 10 международни и 45 републикански експедиции и 4 международни и 5 републикански пещерни сбора.

От първия курс за водачи и картировачи през 1959 г. до 1979 г. Трантеев е лектор и ръководител на повечето курсове за педагогически кадри (младши инструктори и инструктори по пещерно дело). Негово дело е и лекционният материал за курсовете.

През 1974 г. заедно с Радуш Радушев създава Главната картотека на българските пещери, като за основа е използван личният му архив.

През 1974 г. заедно с Петко Недков създава пещерния Аварийно-спасителен отряд.

От 1973 г. е член на Комисията по карстова терминология към Международния спелеоложки съюз. На проведената през 1976 г. Трета национална конференция по спелеология предлага система от знаци за картиране на пещерите, която система е одобрена и става задължителна за пещерните клубове в България.

Научните интереси на Трантеев са насочени предимно към генезиса и систематиката на пещерните бисери. Автор е на няколко монографии по тази тема. Автор е и на 8 книги и на над 300 публикации в печата, предимно във в-к „Ехо“, където той е постоянен сътрудник от 1959 г.

Любопитни фактиРедактиране

Известен с немската си педантичност и страст към различни технически приспособления за проникване в пещерите, Петър Трантеев е познат на старите пещерняци под прякора „Хера“.

Името на Петър Трантеев носи построеният по негова инициатива Пещерен дом край Карлуково – един от 100-те национални туристически обекта.

На името на Петър Трантеев са наречени четири открити в българските пещери троглобионта.

ЛитератураРедактиране

  • Трантеев, Боян. „Четиридесет години под земята. Петър Трантеев“. С., 2005 г.
  • Жалов, Алексей. „Алманах на българската спелеология“. С., 2009 г.
  • Трантеев, Петър. „Пещерното дело … спорт … наука?“ – в. Ехо, г. 12, бр. 15, 10.05.1970 г.
  • Трантеев, Петър. „Заслужена гордост. Двадесет години БФПД“ – в. Ехо, г.20, бр.51, 22.12.1978 г.
  • БИБЛИОГРАФИЯ Архив на оригинала от 2010-07-25 в Wayback Machine. на статиите, трудовете и книгите на Петър Трантеев на сайта на Националния природонаучен музей.