Бачо Киро (пещера)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бачо Киро.
„Бачо Киро“ е пещера в Предбалкана[1] на територията на община Дряново.
| Бачо Киро | |
|---|---|
 Коридорът след „Преддверието“ | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | Царева ливада |
| Дължина | 3600 m |
| Надм. височина | 335 m |
| Температура | 13 °C |
| Влажност | 95% |
| Откриване | 1937 |
| Обект на БТС |  22. Бачо Киро |
| Бачо Киро в Общомедия | |
МестонахождениеРедактиране
Пещерата е разположена на 300 m западно от Дряновския манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка, в отвесна варовикова скала на 335 m н.в. За нейното опазване е обявена природната забележителност Бачо Киро.
ИмеРедактиране
През 1940 г. пещерата е кръстена в чест на героя от Априлското въстание – Бачо Киро.
Откриване и изследванеРедактиране
Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата – „Преддверието“. В нея са открити сечива на труда и следи от интензивно човешко обитаване, които датират от средния (70 000 – 50 000 г. пр. Хр.) и късния (43 000 до 26 000 г. пр. н. е.) палеолит. Публикувани в 2020 г. находки представят най-ранното свидетелство за присъствие на Homo sapiens в Европа, когато тя е все още заселена от неандерталци.[2]
Разполага с разнообразие от вторични карстови образувания – сталагмити, сталактити, сталактони, драперии.
Температурата във вътрешността на пещерата е постоянна – 13 °C, влажността е 95%. Пещерата е образувана от водите на река Андъка. Открити са следи от човешка култура и кости от домашни и диви животни. Намерен е и скелет на мечка с височина 3 m.
Интересни са карстовите образувания в пещерата, наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка и много други. Една от туристическите атракции е „Чистилището“ – нисък, трудно проходим коридор с размери 60 х 40 cm, за който казват, че може да бъде преминат само от праведен човек.
Прилепите в пещератаРедактиране
Чрез преки наблюдения и улови с мрежи в пещерата са регистрирани 4 вида прилепи:
- Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
- Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
- Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
- Нощник на Натерер (Myotis nattereri)
Пещера Бачо Киро е зимно прилепно убежище, като от декември до края на март са установявани средно до 100 големи и малки подковоноси прилепа.[3]
ТуризъмРедактиране
- Пещерата Бачо Киро е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под номер 22.
- Тя е първата благоустроена пещера в България – от дряновските туристи още през 1937 г., и е една от основните туристически забележителности в района.
- През 1962 г. е обявена за природна забележителност.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 163.
- ↑ в-к. Дневник, 12 май 2020, Учени обявиха, че първите Homo sapiens в Европа са открити в България
- ↑ Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.
Външни препраткиРедактиране
- „Бачо Киро“ – Пещерите в България
- „Бачо Киро“ – 100-те Национални туристически обекта Архив на оригинала от 2017-09-15 в Wayback Machine.
- „Бачо Киро“ – Българските забележителности Архив на оригинала от 2016-09-20 в Wayback Machine.
- „Бачо Киро“ – профил в Изпълнителна агенция по околна среда. // Посетен на 28 юли 2014.
ГалерияРедактиране
- Снимки от пещерата Бачо Киро
Коридорът след „Преддверието“
Огнище
Странична камера по пътя между „Преддверието“ и „Дъждовната зала“
Сталагмит в „Дъждовната зала“
Завеса на входа на „Конгресната зала“
Сталагмит в „Конгресната зала“
